Карцином in situ на шийката на матката

от 30 юли 2014г., обновено на 08 дек 2022г.

Потенциално премалигнената трансформация и анормалния растеж (дисплазия) на сквамозните (плоските) клетки на повърхността на шийката на матката се означава като цервикална интраепителиална неоплазия (CIN), известна също и като цервикална дисплазия и цервикална интерстициална неоплазия.

Цервикалната интраепителиална неоплазия не е рак и обикновено е лечима. Повечето случаи на цервикалната дисплазия остават стабилни или се елиминират от имунната система на жената, без да е необходима интервенция. Въпреки това, в малък процент от случаите цервикалната интерстициална неоплазия преминава в рак на шийката, ако не се лекува — най-често плоскоклетъчен карцином.

Етиология

Основната причина за CIN е хронична инфекция на шийката на матката с предаван по полов път човешки папилома вирус (HPV), особено високорисковите HPV типове 16 или 18.

Най-ранната микроскопска промяна, съответстваща на CIN, е дисплазията на епитела, който покрива шийката на матката и по същество е неоткриваем от жената. Клетъчни промени, свързани с HPV инфекция (напр. койлоцити), също се наблюдават при цервикалната дисплазия.

Цервикалната интерстициална неоплазия обикновено се открива при скрининговият тест на Папаниколау (РАР цитонамазка). Целта на този тест е да се открият потенциални предракови промени. Необичайната РАР намазка може да доведе до препоръка за колпоскопия на маточната шийка, при която шийката се разглежда под увеличение. При наличие на отклонения от нормалната структура се прави биопсия.

Рискови фактори

Някои жени са подложени на по-висок риск за развитие на CIN:

жените, които са заразени с "високорисков" тип HPV, като 16, 18, 31 или 45;
жените, които са имунодефицитни;
жени, които раждат преди 17-годишна възраст

Други рискови фактори, които са показали повишена вероятност за развитие на цервикална интраепителиална неоплазия, са: лошото хранене, множество сексуални партньори, неизползването на презервативи, както и тютюнопушенето.

Класификация

Класификацията на цервикалната дисплазия включва:

нормален цервикален епител;
CIN 1 (I степен) — най-малко рисковият тип. Представлява само лека дисплазия или анормален клетъчен растеж. Ограничава се до базалната 1/3 от епитела. Тази степен обикновено съответства на инфекция с HPV и може да бъде "изчистена" от имунен отговор, въпреки че това може да отнеме няколко години;
CIN 2/3 — преди се е подразделяла на CIN2 И CIN3;
CIN 2 (II степен) — умерена дисплазия, ограничена до базалната 2/3 от епитела;
CIN 3 (III степен) — тежка дисплазия, която обхваща повече от 2/3 от епитела и може да включва цялата дебелина. Това увреждане понякога може да бъде означено като карцином in situ на шийката на матката;

Лечение

Лечение на CIN 1, което е лека дисплазия, не се препоръчва, ако тя е налице по-малко от 2 години. Обикновено, когато при биопсия се открие CIN 1, жената има HPV инфекция, която може да си премине сама в рамките на 12 месеца.

Лечението при по-висока степен на CIN включва отстраняване или унищожаване на неопластични клетки от шийката на матката чрез криотерапия (замразяване), електрокаутеризация (високочестотен ток, който реже или стопява тъканта, която трябва да се отстрани), обгаряне с лазер, LEEP-процедура (специална метална бримка, по която протича електрически ток) или конизация на маточната шийка (изрязва се късче с формата на конус).

Хирургичното лечение при цервикалната интраепителиална неоплазия се свързва с повишен риск от субфертилност (затруднения в оплождането) или безплодие.

Повечето случаи на CIN спонтанно регресират (претърпяват обратно развитие). Ако не се лекуват, около 70% от CIN-1 регресират в рамките на една година, а 90% в рамките на две години. Около 50% от CIN-2 регресират за 2 години без лечение.

Прогноза

Прогресията (развитието) на карцинома in situ (CIS) на шийката на матката се появява при приблизително 11% от CIN1 и 22% от CIN2. Прогресията към инвазивен рак се среща в около 1% от CIN1, 5% при CIN2 и най-малко в 12% от случаите с CIN3.

Прогресията до рак обикновено отнема средно 15 (3 до 40) години.

Високорисковите HPV инфекции имат способността да инактивират тумор-супресорни гени, като р53 гена и RB гена, което позволява на инфектираните клетки да растат неконтролирани и да образуват последователни мутации, което в крайна сметка води до рак.

Жените могат да развият CIN във всяка възраст, но обикновено това става между 25 и 35-годишна възраст.

В това МКБ се включват предраковите заболявания (карциноми in situ) на различни части на маточната шийка: