Начало Медицинска енциклопедия Лечения Кога липсата на лечение е по-добрата алтернатива?

Кога липсата на лечение е по-добрата алтернатива?

Кога липсата на лечение е по-добрата алтернатива? - изображение

Развитието на медицината, откриването на антибиотиците и създаването на нови лекарства, въвеждането на нови процедури със съвременна апаратура е довело до удължаване на живота на обикновения човек с приблизително 20 години.

Терапията на считани за нелечими в близкото минало инфекции се осъществява с обикновен прием на няколко таблетки, трансплантацията на органи и тъкани не е само част от научната фантастика, а се случва ежедневно и спасява хиляди животи.

Проблемът е, че много бързо забравихме откъде сме тръгнали, свикнахме с лесния достъп до медикаменти, с изобилието от медицинска информация, разпространяваща се свободно из интернет пространството, приехме лекарствата като нормална част от нашето ежедневие.

Ако се загледате внимателно в обкръжението си, ще откриете, че всеки втори почти ежедневно слага някакви хапчета в устата си, без значение дали са по медицинско предписание, по собствена преценка или се касае за обикновени хранителни добавки и витамини.

Не можем без лекарствата.

Отивайки в лекарския кабинет, ние не търсим информация за заболяването, съвети за справяне, подкрепа, а влизаме с ясната представа да получим вълшебното лекарство (щом се предлага само срещу рецепта, значи е много по-силно от обикновените, предлагани свободно препарати).

Ненужна употреба на лекарства

Кога липсата на лечение е по-добрата алтернатива?

Свидетели сме на назряващ глобален проблем, който може да доведе до последици с непредвидима тежест. Ежедневно в световен мащаб се назначават ненужни процедури и лекарства, които от една страна чисто икономически и финансово повлияват неблагоприятно здравната система, а от друга страна крият рискове за здравето на пациентите.

Примерите са многобройни, като само малък процент, но срещани най-често в клиничната практика, са:

  • парацетамол при незначително повишение на телесната температура и запазено общо състояние: проучвания доказват, че своевременното приложение на парацетамол особено в детска възраст при леко повишение на температурата не носи ползи за организма, а напротив - повлиява неблагоприятно собствените защитни механизми. Самоцелното предписване на парацетамол от родителите често води до прием на по-високи от необходимите дози, ефект, който след време води до увреждане на черния дроб (парацетамолът се отличава с висока хепатотоксичност)
  • антибиотици при вирусни инфекции, профилактично или на сляпо: сезонните настинки, грип, кашлица, а в някои случаи и средният отит при децата се причиняват от вируси, които не се повлияват от приложението на антибиотици. Изписването на антибиотик при такива състояния не води до подобряване на симптоматиката или по-бързо възстановяване, не предпазва от разпространение на инфекцията, крие риск от излишни нежелани ефекти и доказано нанася повече вреди, отколкото ползи
  • обезболяващи средства, приемани ежедневно: съвременният начин на живот е свързан с повишен престой пред компютъра, телевизора или телефона, намален достъп до чист въздух и слънчева светлина, намалена консумация на пресни плодове и зеленчуци и заместване на чистата вода с подсладени газирани напитки, като цялостният ефект най-често резултира в неприятно, хронично главоболие. Преумората и стресът допълнително влошават ситуацията, поради което обезболяващите медикаменти (аналгетици) са се превърнали в неизменна част от всяка домашна аптечка
  • лекарства за лечение на киселини, достъпни без рецепта: наличието на киселини и диспепсия не означава неминуемо прием на антиациди и други медикаменти с подобен ефект (инхибитори на протонната помпа, като омепразол, пантопразол или Н2-блокери като фамотидин и ранитидин), а е сигнал за промяна в начина на хранене, необходимост от овладяване на вредните навици (тютюнопушене, честа консумация на алкохол)

Излишно предписване на медикаменти

Кога липсата на лечение е по-добрата алтернатива?

Различни проучвания показват, че глобално приблизително една трета от изписваните терапии, тестове и процедури са излишни.

Приложението им е свързано от една страна с желанието на пациентите да получат достъп до магичните хапчета (отказът от антибиотична терапия се свързва с некомпетентност на медика), а от друга страна лекарите се застраховат, считайки че по този начин намаляват риска от усложнения на баналните инфекции.

Необходима е радикална промяна за подобряване на комуникацията между двете страни, като целта е адекватно информиране на пациента относно заболяването му, истинската необходимост от медикаментозно лечение и рисковете, свързани с него, другите алтернативи за симптоматична терапия.

Статистиките показват, че в масовия случай личните лекари назначават антибиотична терапия по желание на пациента, без да са сигурни дали се касае за бактериална или вирусна инфекция, а в някои случаи дори без да са наясно дали наистина е необходима.

Главоломното и небрежно назначаване на антибиотична терапия води до нарастване на така наречената антибиотична резистентност от страна на бактериите, като все по-често стандартните антимикробни лекарства не водят до желания ефект, което налага назначаване на по-силни препарати, съответно с по-висока токсичност за организма.

В близките години откриването на ефективен антибиотик срещу баналните инфекции ще е мисия невъзможна.

Изчислено е, че общопрактикуващите лекари предписват между шест и десет пъти повече антибиотици, отколкото трябва ако следваха международните препоръки.

Свидетели сме на антихуманно отношение в медицината (първото правило, което учи всеки студент по медицина, гласи "Първо да не вредя"), тъй като прекомерния прием на антибиотици от населението като цяло от една страна затруднява лечението на баналните инфекции, а от друга страна вреди на здравето, тъй като дори и бактериите да не се повлияят от медикамента, то човешките клетки изпитват всички нежелани ефекти.

Резултатите са налице:

  • необходимост от по-силни и агресивни антибиотици за лечение на пневмококови, стафилококови и стрептококови инфекции (причинители на половината дихателни инфекции)
  • изкуствено създаване на трудно лечими заболявания: болести като например гонорея, лекувана успешно след въвеждането на антибиотиците, отново се превръща в предизвикателство за лекуващия лекар, тъй като причинителите с бърза скорост развиват резистентност към голям процент от прилаганите антибиотици
  • фатална диария в детска възраст: небрежното приложение на антибиотици води до промяна в чревната флора, давайки възможност за разрастване на колониите на редица вредни патогени, каквито са Clostridium difficile, причинители на тежка диария в детска възраст. Многобройни проучвания доказват становището, установявайки прием на антибиотици срещу вирусни респираторни заболявания при децата, приблизително 12 седмици преди развитието на диарията
  • гъбични инфекции: употребата на антибиотици, особено от представителите на нежния пол, често води до промени във вагиналната флора, резултирайки в гъбична инфекция, налагаща допълнителна медикаментозна терапия и допълнително обременяване на организма с излишни лекарства
  • дисбактериоза: нарушаването на чревната флора и баланса между полезните и вредните бактерии, обитаващи гастроинтестиналния тракт, води до гадене, повръщане, диария, болка в корема, нарушено храносмилане, повишено образуване на газове, поради което антибиотиците често се предлагат в комбинация с пробиотици. При лица с подлежащи заболявания на стомашно-чревния тракт е необходимо повишено внимание при изписването на антимикробни агенти
  • алергия: свидетели сме на многократно нарастване на случаите на алергия, особено в детска възраст, която често се развива в резултат от излишно натоварване на организма с антибиотици и може да доведе до различни по тежест дългосрочни последици
  • потискане на индивидуалната имунологична резистентност: честият прием на антибиотици при банални инфекции и особено профилактично при вирусни инфекции води до затваряне на порочния кръг, тъй като намалява имунитета и предразполага организма към повторна инфекции

Рискове от прекомерна употреба на антибиотици

Необходим е разумен подход и глобално съдействие за подобряване на комуникацията между лекар и пациент, предпазване от излишна лекарствена терапия и последиците от нея.

При следващото посещение на лекарския кабинет помолете вашия лекар за разясняване на състоянието ви, попитайте за необходимостта от прием на лекарства и рисковете при употребата им, както и за алтернативните подходи за терапия.

Изборът на най-добрия терапевтичен режим при всеки отделен пациент се базира на подробните анамнестични данни (оплаквания, наличие на подлежащи заболявания, прием на свободно достъпни лекарства, алергии и други) и обстоен преглед (измерване на температурата, аускултация на бял дроб, кръвни изследвания, определяне нивата на С-реактивния протеин, антибиограма преди назначаването на антибиотик).

Назначаването на антибиотична терапия без преглед, на око, базирана единствено на оплакванията на пациента от хрема и отпадналост, е неправомерно.

Кога липсата на лечение е по-добрата алтернатива?

Разумен подход при избора на терапияСезонните вирусни инфекции не изискват лечение с антимикробни агенти, в масовия случай се повлияват чудесно след почивка на легло, адекватна хидратация, пълноценно хранене, приложение на доказани средства от народната медицина и отминават в рамките на няколко дни (най-често между два и три).

Лекото повишение на температурата в резултат от вирусна инфекция при запазено общо състояние не е показание за приложение на парацетамол. Приемът на достатъчно количество течности, консумацията на храни с доказани антимикробни свойства (лук, чесън, мед, джинджифил) и използването на някои от проверените алтернативни методи за сваляне на температурата в домашни условия водят до ефективно облекчаване на състоянието, без излишно обременяване на организма с лекарства.

Позитивната промяна в начина на живот, хранителните навици и включването на спорта към ежедневието ще намалят необходимостта от прием на обезболяващи средства, повлиявайки благоприятно и храносмилателните ви проблеми и съответно необходимостта от прием на медикаменти против киселини, лекарства при газове, пробиотици и други.

ГМО храни, въздух с вредни емисии, нездравословни условия на работа, стрес, преумора, спекулации за наличие на вредни химикали във водата, токсични субстанции в козметиката и куп други фактори от заобикалящата ни среда ни атакуват ежедневно и изпитват нашата имунна система. Не се обременявайте допълнително и с прием на лекарства, спестете си поне това. Дайте глътка свеж въздух на своя организъм и потърсете алтернативен, природен подход за справяне с проблема.

 

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

5.0, 4 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Кога липсата на лечение е по-добрата алтернатива?

ВСИЧКИ

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.abc.net.au/news/health/2017-05-04/when-the-best-treatment-might-be-no-treatment/8494304
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4240113/
http://kidshealth.org/en/parents/antibiotic-overuse.html
https://www.healthline.com/health-news/five-unintended-consequences-antibiotic-overuse-031114
https://www.cdc.gov/features/getsmart/index.html
https://www.scientificamerican.com/article/what-are-the-consequences-of-antibiotic-overuse/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияНовиниИсторияЛюбопитноЛайфстайлКлинични пътекиПроизводителиЗаболявания (МКБ)СнимкиБотаникаСпортАлтернативна медицинаХранене при...Здравни съветиПсихологияИнтервютаСоциални грижиНормативни актовеОрганизацииЗаведенияСпециалистиДиетиГеографияАнкетиЛичностиНаправления в медицината