Омепразол

от 12 юни 2019г., обновено на 30 дек 2025г.

Стомашното съдържимо притежава определена киселинност, която осигурява оптимални условия за разграждане на хранителните продукти и извършване на нормалните функции на гастроинтестиналния тракт.

Множество фактори могат да увеличат киселинността на стомашното съдържимо, което води до увреждане на лигавицата. Такива са:

диета, богата на мазни и пържени храни
редовна консумация на алкохол
тютюнопушене
инфекция с Helicobacter pylori
продължителен прием на медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства
някои системни заболявания

Всички тези фактори увреждат локалното кръвообращение на стомашната лигавица и намаляват естествените защитни сили на гастроинтестиналния тракт.

В резултат от хроничното им действие се развива възпаление и некроза на лигавицата, което клинично се изразява в болка и парене зад гръдната кост и в корема, киселини, диспептични нарушения.

Терапия с омепразол

Основни средства в терапията на повишената киселинност на стомашното съдържимо са инхибиторите на протонната помпа, с техния основен представител омепразол.

Те са най-ефективните антисекреторни агенти, които водят до бързо понижение на секрецията на солна киселина.

Омепразол е най-често прилаганият в клиничната практика представител на тази група, в която се включват още езомепразол (изомер на омепразол), пантопразол, рабепразол и други.

Медикаментът се приема през устата под формата на стомашно устойчиви капсули, таблетки или суспензия. Не притежава форми за парентерално приложение, за разлика от езомепразол и пантопразол.

След еднократен прием притежава ниска бионаличност и усвояване, които се подобряват след повторен прием и продължителна употреба.

Механизъм на действие на омепразол

Оказва своето основно действие в стомаха, като механизмът му е свързан с инхибиране на определена ензимна система, така наречената протонна помпа (водородно калиева аденозин трифосфатаза).

Метаболизира се и се обезврежда в черния дроб посредством няколко ензимни семейства, което е причина за възможни лекарствени нежелани взаимодействия при едновременната му употреба с определени медикаменти.

Омепразол потиска над 90 % (до 98 %) от продуцираната за едно денонощие солна киселина. За сравнение другите често използвани антисекреторни препарати, Н2 блокерите, намаляват секрецията с 60-70 %.

Приложение на омепразол

Приложение на омепразол Основните показания за приложение на този представител на инхибиторите на протонната помпа са:

Пептична язва с неуточнена локализация
Язва на стомаха
Язва на дванадесетопръстника
Киселини
Гастроезофагеална рефлуксна болест
Диспепсия
за ерадикация на Helicobacter pylori
синдром на Zollinger-Ellison
профилактично при продължителен прием на нестероидни противовъзпалителни агенти или кортикостероиди

Дозата се определя според основното заболяване и общото състояние на болния, като най-често препаратът се приема еднократно дневно преди или след хранене.

Инфекция с хеликобактер пилори

Helicobacter pylori е микробен агент, който често води до развитие на язвена болест и стомашен карцином. Необходимо е изследване за хеликобактер пилори и при положителен резултат се назначава съответната терапия.

При доказана инфекция с Helicobacter pylori се прилага стандартизирана схема на лечение, която включва антисекреторен агент (най-често омеразол) и два антибиотика (най-често амоксицилин, кларитромицин или метронидазол). Комбинираната терапия продължава седем до десет дни, в зависимост от състоянието на болния.

Най-честите комбинации са следните:

Други възможни комбинации за терапия при инфекция с хеликобактер пилори може да намерите на:

»Комбинации за ерадикация на хеликобактер пилори

При някои пациенти, освен антисекреторен агент и антибиотици, се включват и бисмутови препарати за постигане на оптимален ефект.

Странични ефекти

Терапията с омепразол обикновено се понася добре от пациентите и рядко се наблюдава развитие на тежки нежелани реакции.

Най-често при употребата на този антисекреторен агент се наблюдава главоболие, гадене, диария или запек и кожни обриви, в съчетание с повишение на някои чернодробни ензими (главно АСАТ и АЛАТ).

По-редки нежелани ефекти, наблюдавани при терапията с омепразол, са:

световъртеж и замайване
депресия
халюцинации
зрителни нарушения
нарушения в слуха
промяна на вкуса
проблеми със съня
кандидоза
алергични прояви
отоци на долните крайници
артралгии и миалгии
алергични реакции

Продължителната употреба на медикамента може да доведе до намаление на нивата на магнезий, витамин В12, желязо, както и до повишен риск от фрактури.

Противопоказания

Не се препоръчва употребата му при бременни. При необходимост може да се приложи някой друг представител на инхибиторите на протонната помпа. Противопоказана е употребата му от кърмещи жени, поради риск за кърмачето.

Лекарствени взаимодействия

Необходимо е да уведомите Вашия лекар, ако при терапията с омепразол приемате и други лекарствени средства, особено медикаменти, действащи върху централната нервна система (диазепам, карбамазепин, фенитоин), някои антибиотици и химиотерапевтици (флуороквинолони, рифампицин), антикоагуланти (варфарин), противогъбични средства (кетоконазол, итраконазол).

Изображения: freepik.com