Начало Медицинска енциклопедия Лечения Ранитидин Медикаментозно лечение

Ранитидин

Ранитидин - изображение

Антиацидният препарат ранитидин спада към групата на така наречените H2-блокери, които конкурентно антагонизират ефектите на хистамина, които се опосредстват посредством H2-рецепторите.

Медиаторът хистамин притежава редица ефекти, които осъществява посредством своите няколко типа рецептори. H2-рецепторите са локализирани основно в париеталните клетки на стомашната лигавица.

Стимулирането им води до повишение на секрецията на солна киселина, посредством увеличение нивата на цикличния аденозинмонофосфат.

Хистаминът повишава секрецията на солна киселина по различни механизми, активирайки редица ензимни системи. Блокирането на хистаминовите рецептори в стомашната лигавица води до значително намаление на секрецията на солна киселина. Ранитидин оказва и протективно действие, стимулирайки производството на определени групи протективни простагландини.

Инхибира до 70 % от денонощната секреция на солната киселина и по този начин облекчава симптоматиката при пациенти с повишена киселинност в стомаха.

Ранитидин се използва предимно за перорална терапия, под формата на таблетки. Успешно повлиява редица заболявания на храносмилателния тракт, протичащи с повишена киселинност на стомашното съдържимо.

Множество фактори спомагат за възникването на тези състояния, като най-голямо значение имат съвременният начин на живот, консумацията на храни, богати на мазнини, нерационално и прекомерно приложение на нестероидни противовъзпалителни средства.

Стресът и инфекцията с Helicobacter pylori, както и някои системни заболявания, често се асоциират с увреждане на стомашно-чревния тракт. Тютюнопушенето и системната консумация на алкохол също спадат към агресивните фактори, които увреждат стомашната лигавица, намаляват естествените защитни механизми на организма и водят до нарушения в локалното кръвоснабдяване.

Ранитидин ефективно повлиява редица състояния, които се дължат на всички тези провокиращи фактори:

Препаратът се приема около един час преди хранене, като поради относително краткия си полуживот е необходим неколкократен дневен прием (два до три пъти).

Дозата и продължителността на терапията се определят индивидуално в зависимост от заболяването и общото състояние на болния.

Основните клинични признаци при тези заболявания се дължат на повишената киселинност и ниското pH на стомашното съдържимо. Пациентите най-често се оплакват от парене и болка зад гръдната кост, болка и дискомфорт в коремната област, тежест след нахранване, киселини. Ниското pH в стомаха е рисков фактор за развитие на язвена болест и настъпване на усложнения в дългосрочен план.

Ранитидин се използва в цялостната терапия на тези заболявания, като обикновено се комбинира с други препарати, понижаващи киселинността по различни механизми.

Продължителната употреба на този медикамент може да доведе до развитие на някои от следните нежелани ефекти:

  • запек или диария
  • обриви по кожата
  • главоболие
  • световъртеж
  • повишена уморяемост
  • обратима тромбоцитопения и левкопения
  • агранулоцитоза
  • васкулит
  • преходни промени в чернодробните показатели

Поради липсата на достатъчно проучвания не е известно какво влияние оказва този медикамент върху нормалното протичане на бременността и развитието на плода, поради което не се препоръчва употребата му от бременни жени.

При едновременно приложение с някои лекарствени средства може да се наблюдава намаление на ефекта или повишение на токсичността на някои от препаратите, поради което не се препоръчва приемането му заедно с антикоагуланти, теофилин, диазепам, фенитоин, нестероидни противовъзпалителни средства.

Още по темата:

4.1, 33 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Ранитидин

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни проблемиЛеченияЗдравни съветиПатологияБотаникаХранене при...ЛюбопитноАлт. медицинаИзследванияНовиниДиетиИсторияСнимкиСпециалистиКлинични пътекиХрани и ястия