Пептична язва с неуточнена локализация МКБ K27

Под язвена болест се разбира оста или хронично-рецидивираща лезия на стомашната или дуоденалната лигавица в резултат на пептичното действие на солната киселина. В англосаксонската литература се използва терминът пептична язва или пептична болест, но в него, освен стомашната и дуоденалната язва, се включват и пептичните язви на хранопровода, тънките черва и в дивертикула на Meckel, в случай, че съдържа функциониращи стомашни жлези.

При пептична язва с неуточнена локализация са налице характерните прояви и находки за язвената болест, но не може да бъде конкретизирана съответната локализация на състоянието.

Най-често пептичната язва се развива в долната трета на хранопровода, стомаха или горния отдел на интестиналния тракт. Обикновено има плоска форма с плитко дъно и е с размери под един сантиметър, като може да бъде единична или множествена.

От стомашната локализация най-чести са язвите по малката кривина, като в основата на тяхното образуване се описва дуоденалният рефлукс, възникващ в резултат на нарушен пасаж, нервно-хуморална дисрегулация и нарушена моторика, водещи до пилорна недостатъчност. Дългото въздействие на лизолецитин и жлъчните киселини нарушават защитната лигавична бариера и стават причина за появата и прогресията на пептичната язва.

Най-честата причина за възникване на пептична язва е действието на стомашния сок върху лигавицата на хранопровода, стомаха или дуоденума. Това става при различни заболявания, при които настъпва връщане (регургитация) на стомашно съдържимо обратно към хранопровода.

Нарушения в регулацията на локалните протективни и агресивни фактори настъпва и под влияние на някои вредни навици (тютюнопушене, системна злоупотреба с алкохол, честа употреба на нестероидни противовъзпалителни средства и други), нездравословно хранене (меню, богато на газирани и съдържащи кофеин напитки, спиртни напитки, мазни, пържени и пикантни храни), инфекция с хеликобактер пилори, генетична предразположеност, хроничен стрес, преумора и други.

Обикновено пептичната язва се развива под въздействието на комплексни и продължително действащи фактори, като ранното разпознаване на симптомите и назначаването на адекватно лечение минимизират рисковете от възникване на тежки усложнения и неопалстично израждане.

Характерни симптоми при пептична язва с неуточнена локализация

Клиничната картина при пептична язва с неуточнена локализация може да наподобява проявите при стомашна или дуоденална язва, може да протече с наличие на минимални прояви или първа изява на болестта да се окаже някое от характерните за нея усложнения.

Основните оплаквания на пациентите с язвена болест са:

• болка: болката с различен интензитет (тъпа, режеща, пареща), локализирана в епигастриума или горна коремна половина, е сред най-характерните прояви на заболяването. За болковия синдром са характерни сезонност (описва се обостряне през преходните сезони), ритмичност и периодичност, като обостряне се развива под въздействието на определени тригери (храна, алкохол, лекарства, стрес). В малък процент от болните пептичната язва протича без болка
• други чести стомашно-чревни прояви: паренето е чест и ранен симптом, понякога и единствен симптом на пептична язва, като може да се придружава и от регургитация на храни и напитки. Гаденето също е доста чест симптом и обикновено предшества повръщането (характерно е, че повръщането носи облекчение на пациентите). Апетитът при пептичната язва обикновено е запазен, а понякога и увеличен. При някои от пациентите, поради силните болки след прием на храна настъпва редукция на теглото
• други по-редки симптоми: при по-нисък процент от засегнатите може да се наблюдават хематемеза (повръщане на кръв или хематинни материи), мелена (черни изхождания, поради наличие на кръв във фекалните маси), общи прояви (умора, слабост, промени в настроението) и други

Най-честите усложнения за пептичната язва са кръвоизливите, перфорацията и пенетрацията към съседен орган. Кръвоизливи се установяват при една четвърт от болните с пептична язва, като могат да бъдат остри (при тежък остър кръвоизлив и липса на своевременна медицинска намеса са възможни фатални последици) или хронични (при леки хеморагии може и да не настъпят промени, но е налице висок риск от развитие на анемичен синдром).

Перфорацията води до изливане на стомашно съдържимо в коремната кухина и крие риск от развитие на сериозни допълнителни усложнения, докато пенетрацията към съседен орган води до развитие на допълнителни симптоми, свързани с тежестта на увреждането и конкретния орган, който е засегнат.

При пептична язва с неуточнена локализация обикновено рядко се развиват усложнения и е характерно доброкачествено протичане, главно заради малките размери на язвения дефект.

Диагностициране на болестта

Диагностицирането при пептична язва с неуточнена локализация изисква често комплексни мерки и използване на различни по вид диагностични техники, като обикновено диагностиката се базира на резултатите, получени от:

• анамнеза и физикални находки: разпитът на пациента и характерните прояви дават информация, насочваща към язвена болест (наличие на характерни рискови фактори, типични за болестта симптоми, фамилна анамнеза и други), но за потвърждаване на диагнозата, както и за различаване от някои идентично протичащи заболявания е необходимо задълбочено изследване
• лабораторни и микробиологични изследвания: лабораторната диагностика се назначава с цел изключване на подлежащи усложнения, кървене, развитие на някои отклонения от показателите вследствие допълнителни увреждания. По преценка на лекуващия лекар може да се назначи микробиологична диагностика за изключване на инфекциозен процес, както и за доказване на подлежаща инфекция с хеликобактер пилори
• образна диагностика: с високо информативно значение и на практика за потвърждаване на диагнозата се прилагат образни методи на изследване, като най-често това са рентгенография на стомаха с или без използване на контрастна материя (обикновено това е бариева каша) или извършване на горна ендоскопия. Образните изследвания позволяват визуализация на наличните изменения, определяне на тяхната тежест, локализация, характерни особености. При пептична язва с неуточнена локализация не може да се установи точната локализация на болестния процес, но се регистрират характерните за язвена болест промени в лигавицата
• биопсия: за потвърждаване на диагнозата, както и за изключване на подлежащ неопластичен, процес в хода на ендоскопското изследване може да се извърши биопсия с последващо охарактеризиране на получения материал

Диференциалната диагноза при тази форма на язвена болест налага различаване от стомашна и дуоденална язва, както и от някои характерни за хранопровода и стомаха заболявания (езофагит, гастрит, гастроезофагеална рефлуксна болест), както и от заболявания с автоимунна, инфекциозна или неопластична етиология.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с пептична язва с неуточнена локализация, се определя индивидуално в зависимост от особеностите и тежестта на протичане на заболяването, както и от диагностичните находки.

Най-често се предприема комплексно консервативно лечение, като само в редки случаи, предимно при наличие на развили се усложнения, се преминава към оперативно лечение.

Обикновено терапията при пептична язва с неуточнена локализация включва:

• медикаментозно лечение: лекарствената терапия е основна и ключова за лечението на болестта, като в зависимост от оплакванията на пациентите и някои диагностични находки се предписват определени медикаменти. Така например при доказване на хеликобактер пилори се назначава подходяща схема от антибиотик, антисекреторен агент и/или бисмутов препарат за ерадикация на инфекцията. При голям процент от пациентите се назначава симптоматично лечение с антиациди за неутрализация на солната киселина или етиологично лечение с антисекреторни средства, като инхибитори на протонната помпа (рабепразол, пантопразол, омепразол и други) и Н2-бокери (фамотидин, ранитидин и други). По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други медикаменти, като например гастродуоденални мукозопротектори, антиеметици, витаминни добавки и други
• диета и общи мероприятия: диетата в лечението на язвената болест, независимо от нейната локализация, заема централно място, успоредно с медикаментозното лечение. Препоръчва се спазване на съответната лечебна диета, назначена от специалист (най-често гастроентеролог), като се препоръчва силно ограничаване на приема на мазни, люти, пържени, пикантни храни, газирани напитки, алкохол, съдържащи кофеин напитки, цитруси и други и увеличаване приема на млечни продукти, чисто месо, сезонни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни. Препоръчва се по-често хранене с прием на по-малки количества храна, избягване на преяждането, както и лягане или тежка физическа активност веднага или скоро след хранене. Общите мерки включват справяне със стреса, осигуряване на достатъчно сън и почивка, подобряване на физическия тонус, контрол и лечение на други подлежащи заболявания
• оперативно лечение: при наличие на усложнения (тежка хеморагия, перфорация, пенетрация, малигнизация) или липса на ефект от консервативното лечение се обмислят варианти за оперативно лечение (ендоскопско, лапароскопско), като за намаляване на рисковете от свързаните с операцията усложнения се препоръчва подходяща предоперативна подготовка на пациента и продължителна следоперативна грижа

Прогнозата при пептична язва с неуточнена локализация се определя индивидуално, като при ранно откриване на заболяването, назначаване и стриктно спазване на съответното лечение, прогнозата е отлична, докато късното откриване на състоянието, отказът от спазване на лекарските препоръки, както и неподходящата терапия или продължаващото въздействие на някои вредни фактори (злоупотреба с алкохол, злоупотреба с лекарства и други) се асоциира с неблагоприятна прогноза и висок риск от усложнения.

Допълнителна инфорамция по темата може намерите в:

» Язва

Заглавно изображение: freepik.com