Ендоскопия

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждането на изследването?  

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Ендоскопията (ендоскопско изследване) представлява минимално инвазивна диагностична процедура, чрез която се прави директен оглед на различни тъкани, структури и органи в кухините на тялото.

При тази процедура се използва ендоскоп - дълга, тънка, гъвкава тръба, на върха на която е монтиран източник на студена светлина и мини камера, което дава на лекаря възможност да разглежда изследваните структури на монитор в реално време.

По време на изследването пациентът може да бъде в пълно съзнание, седиран, а в някои случаи и упоен.

Първият ендоскоп е разработен през 1806 г. от Philipp Bozzini в Майнц с цел "изследване на каналите и кухините на човешкото тяло". Първият, който използва ендоскоп при успешна операция, е Antonin Jean Desormeaux.

Използването на източник на светлина е основен момент в подобряването на ендоскопията.
Първоначално източниците на светлина са били външни и такива ендоскопии са правени рутинно при хора сър от Francis Cruise през 1865 година в Дъблин, Ирландия.

Ендоскопът с вграден източник на светлина е разработен от John Macintyre през 1894/5 в Глазгоу, Шотландия.

Съществуват различни видове ендоскопия, различаващи се въз онова на това коя част на тялото ще се изследва:

• Гастроинтестинален (стомашно-чревен) тракт:

1. хранопровод, стомах и дванадесетопръстник (езофагогастродуоденоскопия)
2. тънко черво (ентероскопия)
3. дебело черво (колоноскопия, сигмоидоскопия)
4. увеличителна ендоскопия
5. жлъчни пътища:

  - ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ERCP) - позволява изследване на панкреаса, жлъчния мехур и свързаните с тях структури. ERCP се използва също за поставяне на стент и за биопсии.
  - холангиопанкреатоскопия
  - интраоперативна холангиоскопия
  - ректум (ректоскопия) и анус (аноскопия) - двете се означават още като проктоскопия

• Дихателна система:

1. Нос (риноскопия)
2. Горни дихателни пътища (ларингоскопия)
3.  Долни дихателни пътища (бронхоскопия)

• Ендоскопско изследване на синус
• Ухо (отоскопия)
• Нервна система:

1. Мозък - невроендоскопия
2. Гръбначномозъчен канал - спинална ендоскопия

• Отделителна система:

1.  бъбрек - пиелоскопия (нефроскопия)
2.  уретери (пикочопроводи) - уретероскопия
3.  пикочен мехур (цистоскопия)

• Женска полова система (гиноскопия):

1.  влагалище и маточна шийка (колпоскопия)
2.  матка (хистероскопия)
3.  фалопиеви тръби (фалопоскопия)

• Затворени телесни кухини (чрез малък разрез):

1.  Коремната или тазовата кухина (лапароскопия)
2. Ставна кухина (артроскопия)
3. Органи на гръдния кош (торакоскопия и медиастиноскопия)

• По време на бременност:

1. фетоскопия
2. трансцервикална ендоскопия (амниоскопия)

Ендоскопският ултразвук комбинира ендоскопия и ултразвуково изследване, за да получи по-ясни изображения на различни тъкани и органи.

Специален вид ендоскопия е капсулната ендоскопия.

ebooksmedicine.net

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

Ендоскопско изследване може да се извърши с цел:

• Скрининг и профилактика
• Диагностика
• Лечение и проследяване на лечението

Диагностичната ендоскопия се назначава, когато са налице симптоми, за които не е ясна причината поява или които не се повлияват от проведеното лечение, като например:

• гадене
• повръщане
• затруднено преглъщане (дисфагия)
• при анемия, за която не може да се установи причината
• коремна болка, която не изчезва или периодично рецидивира
• честа поява на диария
• необяснима загуба на тегло
• упорита кашлица или отделяне на кървави храчки
• менструални нарушения
• незадържане на урина или кръв в урината
• проблеми със ставите - артроскопия
• проблеми с жлъчните пътища - ERCP

Ендоскопията може да се използва и за диагностициране на туморни образувания в ранен стадий.

По време на ендоскопията може да се вземе малко количество тъкан (биопсия), която после да бъде изследвана под микроскоп.

Ендоскопията може да се използва и за лечение на различни състояния, като през тръбата на ендоскопа се въвеждат малки инструменти:

• лапароскопска хирургия
• Ендоскопска сфинктеротомия
• лазерна терапия
• микровълнова аблация
• ендоскопска резекция
• фотодинамична терапия
• ендоскопско прилагане на медикаменти
• спиране на кръвотечение (ендоскопска хемостаза)

Необходима ли е предварителна подготовка

Трябва да информирате лекаря, ако сте алергични или чувствителни към:

• медицински продукти, съдържащи латекс;
• към определени лекарства, включително медикаменти за анестезия — анестетици (локални и общи);

Ако по време на ендоскопията се наложи да бъде приложена седация, трябва да има придружител, който да ви помогне да се приберете след процедурата, като може да се наложи да останете в здравното заведение за през нощта.
Обща анестезия се прилага само при определени обстоятелства - при малки деца, при пациенти с психични нарушения, при планиране на много сложни процедури.

Може да се наложи да не приемате храна или течности в продължение на няколко часа преди процедурата в зависимост от това коя част на тялото ще се изследва.

By melvil - Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65024922

При някои видове ендоскопия може да се наложи подготовка на червата за изследване чрез прием лаксатив (слабително) през устата, под формата на супозитории или прилагане на клизма.
Възможно е да получите инструкции за спазване на специална диета в продължение на 1 или 2 дни преди изследването.

Необходимо е да информирате лекаря, ако имате заболявания с нарушение на кръвосъсирването и приемате лекарства за разреждане на кръвта (аценокумарол (Синтром), варфарин) или антитромботични медикаменти.
Приемът на тези медикаменти, както и на аспирин, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) или други, които повлияват кръвосъсирването, трябва да бъде прекратен за известен период от време преди процедурата, за да се намали риска от кървене, като спирането на лечението става само и единствено след консултация с лекар.

Най-добре е да информирате медицинския екип за всички медикаменти, които приемате, независимо дали са по рецепта или не (включително билки, витамини и други хранителни добавки).

В някои случаи, за да се намали риска от инфекция, може да се наложи прием на антибиотици.

Лекарят трябва да бъде информиран за налични хронични състояния - сърдечни, белодробни, диабет или други - на които трябва да се обърне специално внимание преди, по време и след извършването на изследването.

Метод на провеждане на изследването

Изследването може да бъде извършено в болница или в амбулаторни условия, като за повечето видове ендоскопия не е необходим престой в болница.

Пациентът ляга на масата за изследване по гръб или в странично положение.

Ендоскопът внимателно се въвежда, като камерата в края му позволява на лекаря внимателно да разгледа на монитор в реално време всяка част от това, което се изследва в момента.
По време на ендоскопията е възможно да се направят снимки на изследваните структури.

За провеждане на изследването е необходимо да се свалят всички дрехи, бижута или други предмети, които могат да попречат на ендоскопията.

Възможно е някои пациенти да бъдат много тревожни/неспокойни по време на изследването, поради което им се поставя абокат, през която се въвеждат седативни медикаменти, които ще спомогнат за успокояването на пациента.
В някои случаи може да се наложи дори обща анестезия. При горна ендоскопия се прави локална анестезия на задната част на гърлото, като за целта се използва спрей с лидокаин. По този начин пациентът се предпазва от кашляне и задавяне при преминаването на ендоскопа през гърлото.

Ако изследването е горна ендоскопия, ще трябва да се махнат изкуствени зъби (протези), а също така се оставя зъбен протектор с цел предпазване на зъбите и тръбата на ендоскопа.

По време на изследването могат да бъдат взети проби от течност или тъкан (биопсия), както и да се извърши някоя друга процедура - например ултразвуково изследване, отстраняване на полип или спиране на кървене (хемостаза).

Изследването обикновено продължава между 15 и 45 минути, но може и да продължи повече в зависимост от това какво се прави по време на процедурата.

Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

Усещанията зависят от това коя част на тялото ще се изследва.

Изследването обикновено се прави в будно състояние, но при определени обстоятелства и в зависимост от вида на ендоскопията може да се наложи прилагането на местна или обща анестезия.

Може да се наложи прием на седативни медикаменти, което ще помогне на пациента да се отпусне.
Ако по време на изследването се прилагат седативни медикаменти, може да се появи дискомфорт и да се губят моменти от процедурата.

Може да има гадене или задавяне, като може да почувствате движението на ендоскопа по време на изследването.

Обезболяващият спрей, който се използва при горна ендоскопия затруднява преглъщането и причинява изтръпване на езика и небцето, като ефектът му отминава скоро след процедурата. Спреят може да има горчив вкус.
При някои от пациентите дишането може да е затруднено, но това е резултат от медикамента и не е повод за притеснение, тъй като винаги остава достатъчно пространство за дишане около тръбата на ендоскопа.

Вземането на материал за изследване (биопсия), не причинява никакви усещания.

Има ли рискове от провеждане на изследването

Като цяло ендоскопията се смята за безопасно изследване и усложнения се развиват рядко.

Подобно на всяко една медицинска процедура обаче и при това съществуват определени рискове, като основните са:

• инфекция
• прекомерна седация, въпреки че седиране невинаги е необходимо
• перфорация
• разкъсване на тъкани с последващо кървене
• висока температура
• панкреатит в резултат на ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ERCP)

До перфорация се стига в много малък процент от случаите, като тя може да бъде лекувана хирургично или само с антибиотици по преценка на лекаря.

Кървене може да възникне на мястото на вземане на биопсия или при отстраняване на полип, като в редки случаи се налага оперативна намеса.

Други незначителни рискове включват нежелани лекарствени реакции и усложнения, свързани с придружаващи заболявания.
Реакция към медикамента, използван по време на изследването, която може да доведе до апнея (спиране на дишането), задух, забавена сърдечна дейност (брадикардия), ниско кръвно налягане (хипотония);
Ето защо пациентите трябва да информират лекаря за всички медицински проблеми, които имат, и за алергии.

Рисковете зависят от това коя част на тялото ще се изследва.

Трябва веднага да позвъните на тел. 112 или да говорите с лекаря, извършил изследването, ако след ендоскопско изследване е налице:

• треска
• повръщане
• силна болка в гръдния кош
• силна болка в корема
• затруднения с дишането или други симптоми от дихателната система
• повръщане на кръв
• черни изпражнения и др.

Изображение: www.freepik.com

Резултати от проведеното изследване:

За някои от находките, установените по време на ендоскопското изследване, лекарят ще може да даде информация веднага след завършване на процедурата.

Ако по време на ендоскопията са взети тъканни проби за изследване (биопсия), резултатите от цитохистологичните изследвания излизат след 72-96 часа.

Нормални стойности:

Не се установяват патологични находки.

Отклонения от нормата:

Установяват се патологични изменения, които зависят от областта на тялото, която се изследва.

Кога не трябва да провеждате изследването

Ендоскопията е противопоказана при пациенти със:

• значими ритъмно-проводни нарушения
• силно кървене
• данни за перфорация
• остър миокарден инфаркт
• перитонит
• състояние на шок
• влошено общо състояние, тъй като се увеличава риска от инфекция.

Заболявания на съединителната тъкан, скорошни операции, аневризма на аортата също са сред противопоказанията за провеждане на процедурата.

При пациенти, при които има анамнеза за нарушения в кръвосъсирването и приемат антикоагуланти, е налице висок риск за кървене, поради което изследването може да е противопоказано, ако ще се извършват процедури като дилатация, полипектомия (отстраняване на полипи), сфинктеротомия, аблация.

Подробна информация за противопоказанията при отделните видове ендоскопия ще намерите в статиите за отделните видове ендоскопия, посочени в точка "Въведение".

Заглавно изображение: www.freepik.com