Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Болести на перитонеума Перитонит

Перитонит МКБ K65

Перитонит МКБ K65 - изображение

Перитонит - възпаление на перитонеума, предизвикано от микробна флора или асептични токсични фактори. Заболяването рядко възниква самостоятелно и най-често е усложнение на различни болестни процеси в коремната кухина.

Най-честата причина за развитието на перитонит е проникването на бактериална микрофлора в коремната кухина - стрептококи, пневмококи, ентерококи, гонококи, колибактерии, протеус и други аероби и анаероби като самостоятелно, така и в смесена инфекция. По-рядко перитонитът е асептичен и се развива под влиянието на различни токсични продукти, попаднали в свободната коремна кухина. Причина за перитонит може да бъде и излятата кръв при интраперитонеални кръвоизливи, тумори, както и излетите жлъчен сок, урина и други химични дразнители.

Класификация на перитонита според етиологията и произхода
I. Първичен перитонит - микроорганизмите проникват в коремната кухина хематогенно, лимфогенно и per continuitatem (от тръбите на матката).
II. Вторичен перитонит - апендикулярен, холецисто - панкреатичен, перфоративен, травматичен, гинекологичен, некротичен, следоперативен.

Според етиологичния фактор - инфекциозен и асептичен.

Според разпространението на процеса перитонита бива:
I. Местен
1. Ограничен - възпалителен инфилтрат, абсцес;
2. Неограничен - процесът не е ограничен, но е локализиран в определена топографо анатомична зона
II. Разпространен
1. Дифузен - процесът е обхванал два етажа от коремната кухина;
2. Разлят - поражението на коремната кухина е повече от два етажа;
3. Тотален перитонит - възпалителния процес обхваща тотално цялата коремна стена.

Остър дифузен перитонит е недобре ограничен перитонит, при който границите на гнойно -
възпалителния процес не са ясно очертани към свободната коремна кухина.

При добри защитни сили се създават условия за ограничаване на възпалителния процес и останалите участъци от перитонеалната кухина остават незасегнати. Остър ограниченият перитонит представлява оградено с оментум, чревни бримки и капсула възпалително огнище с местна перитонеална реакция.

Остър гноен перитонит е форма на перитонит, която има най-голямо клинично значение. Причинители на гнойния перитонит са силно вирулентни гноеродни микроорганизми, които предизвикват обща или ограничена гнойна ексудация в коремната кухина. Почти винаги инфекцията е смесена и много по-рядко тя е само от един вид. Пътищата за проникване на бактериалната флора в коремната кухина са: кръвен път, лимфен път, чревна диапедеза, коремните гениталии на жената и др. Други пътища за проникване на бактериална флора са откритите коремни травми или оперативни интервенции, перфорация или руптура на коремни органи и др. Най-честата причина за гноен перитонит са заболявания на стомашно-чревния тракт и на първо място острият деструктивен апендицит, перфорирала стомашно - дуоденална язва, хирургични заболявания на тънкото черво, на женските гениталии и на жлъчните пътища. Общоприета е следната класификация на гнойните перитонити: остри и хронични. Удобно за клиничната практика е класифицирането на перитонитите според протичането им: тотален, дифузен и местен перитонит. Симптоматиката при острите перитонити може да се раздели на обща и местна. Тя зависи от давността на заболяването, възрастта на болния и реактивността на организма. С оглед клиничната картина, лечението и прогнозата се разглеждат следните стадии на перитонита:
- Начален стадий;
- Късен стадий;
- Терминален стадий.

Клинична картина на перитонит
Начален стадий: от началото на заболяването до 6-12-ия час. Болката е основният клиничен признак. Тя е силна, постоянна и е локализирана в областта на засегнатия коремен орган с постепенно дифузно разпространение. Артериалното налягане е нормално, а температурата се повишава до 38 градуса С. Постепенно се появяват позиви за повръщане и силна жажда. Болният „щади” корема и заема принудително присвито положение на тялото. При палпация се установява болезненост по целия корем. Коремът е напрегнат с ясни данни за мускулна защита;
Късен стадий: той обхваща периода от 12-24-ия час до четвъртото денонощие. Тежкото общо състояние е изписано на лицето на болния като facies Hippocratica - изострени черти на лицето, хлътнали очи с тъмни кръгове под тях и ноздрено дишане. Телесната температура е повишена, пулсът е мек, артериалното налягане спада рязко. Повръщанията от болния не са така обилни, а дефекацията спира. При аускултация на целия корем се установява т.нар. гробна тишина - перисталтиката не се долавя и се установява пълна тишина.
Терминален стадий: след първото денонощие състоянието на болния става крайно тежко с опасност за живота му. Съзнанието е замъглено, болният е отпуснат и адинамичен, пулсът е филиформен и едва се напипва. Повръщането добива характер на vomito nigro (повръщане на черни материи), което е също лош прогностичен белег.

Основните симптоми при всички видове перитонит са в две насоки:
- От страна на болния;
- От локалния и общ статус и лабораторните данни.
Общите симптоми се обуславят на базата на общата ендотоксинемия и бактериемия и интоксикация на организма поради резорбция на голяма част от ендотоксините в перитонеалната кухина. Това води до увреждане на целия организъм. Това общо състояние при острия перитонит се проявява с характерен израз на лицето - перитонеален фациес. Характеризира се с изострени черти, хлътнали очи и тъмни кръгове около очите и изразено ноздрено дишане. Пулсът е ускорен, а в крайната фаза става филиформен, езикът е сух и обложен, телесната температура висока. В напреднали стадии на заболяването общото състояние се влошава.
Локалните симптоми при острия перитонит са силно проявени, коремът на болните е опънат и в началото на заболяването има силно изразен defense musculaire. Мускулната защита се открива при почти всички форми на перитонита. Има и изключение от това правило и перитонеално дразнене може да не се улови при болни в безсъзнание, при силно нарушено общо състояние, при възрастни и изтощени хора, които имат намалена реактивна способност, както и при болни в терминален
стадий на перитонита. При палпация на корема се установява силна болезненост. При перкусия във фланговете на коремната кухина се открива притъпление, дължащо се на голямото количество ексудат. Чревна перисталтика при аускултация не се долавя, а се установява абсолютна тишина - "гробна".
Симптомите от страна на болния са силна коремна болка, гадене, повръщане и силна жажда, сух език.

Диагноза на перитонит
Диагнозата на острите перитонити не е трудна. Тя се обуславя от анамнезата, клиничната картина и локалния татус. Основно значение има симптома на Блумбърг. При изследване на кръвна картина има левкоцитоза. Рентгеново изследване има значение перфорация на кух коремен орган. Тогава се долавя свободен газ в коремната кухина. Много по-трудно е да се определи източника на заболяването.

Лечение на перитонит
Лечението на общия гноен перитонит е комплексно, като водещо е оперативното лечение. Локално, по време на операцията могат да се поставят антибиотици и фибринолитици.

Лечението на острия дифузен и ограничения остър перитонит е комплексно и цели елиминирането на първичното огнище и ексудата, както и създаване на условия за нормализиране на стомашно-чревния пасаж.

Повече за различните видове перитонит можете да прочетете при:

3.7, 11 гласа

ВИДОВЕ Перитонит МКБ K65

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Перитонит МКБ K65

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Перитонит МКБ K65

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Перитонит МКБ K65

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО