Перитонит, неуточнен МКБ K65.9

При възпаление с различна етиология на перитонеума се развива перитонит. Най-често се развива при наличие на подлежащи чернодробни и бъбречни увреждания, при перфорация и руптура на органите, разположени в коремната кухина, при травми, при провеждане на перитонеална диализа и други. При невъзможност за категоризиране към някоя от добре познатите форми на болестта, се говори за перитонит, неуточнен. Своевременното разпознаване на характерните клинични и диагностични находки и назначаването на комплексно лечение подобряват значително прогнозата при отделните пациенти и намаляват риска от развитие на усложнения, някои от които могат да доведат до летален изход.

Особености и симптоми на болестта

Перитонитът представлява възпалително заболяване на париеталния и висцералния перитонеум. Перитонит, неуточнен, представлява заболяване, при което има клинични данни за перитонит, но от първоначалния преглед не може да се уточни причината за неговото развитие.

В напредналите му стадии той се характеризира с тежка интоксикация и дълбоки нарушения в микроциркулацията и тъканния метаболизъм на организма.

Сред най-честите причини за перитонит се включват остри възпалителни заболявания на коремните органи, перфорация на коремните органи, травматични наранявания на коремните органи, обструктивни лезии на червата (илеус), заболявания на органите в ретроперитонеалното пространство, хематогенна инфекция, течностни контаминации на перитонеалната кухина и други.

Сред основните рискови фактори за развитие на перитонит се включват подлежащи чернодробни и бъбречни заболявания, язвена болест, възпалителни заболявания на интестиналния тракт, провеждане на перитонеална диализа, компрометиран имунитет и други.

Проникването на бактериите в перитонеалната кухина инициира редица промени на локален и системен възпалителен отговор като естествена защита на организма, с последващи анатомични, физиологични, микробиологични, клетъчни, имунологични и молекулярни изменения. От вида, количеството, вирулентността им, техния синергизъм, наличието на адюванти, от способността за защита на организма и изминалото време до започване на лечебните мероприятия зависят и развитието и изходът от заболяването.

Клиничната картина на перитонита е многообразна, изразена с различна степен и интензивност и същевременно динамична. Тя е в пряка зависимост от източника, от изминалото време на възникване на перитонита, от вирулентността на бактериалната флора, от силата на системния възпалителен отговор. В определени случаи е доста замъглена, особено при следоперативните перитонити, при болни в старческа възраст, както и при болни с така наречения септичен корем.

Симптомите се разделят на общи и локални. Общите симптоми са перитонеален фациес, който се характеризира с изострени черти, хлътнали очи с тъмни кръгове около тях и с изразено ноздрено дишане. Пулсът се ускорява в началото, а в крайната фаза е филиформен. Езикът е сух и обложен, телесната температура е повишена, болните повръщат често и упорито. Локалните симптоми включват силно болезнен, ригиден корем с изразен мускулен дефанс. Перитонитът е пример за едно от заболяванията, водещи до развитие на остър корем.

Коремните оплаквания са едни от най-характерните прояви, като допълнителните симптоми показва голямо разнообразие и многообразие и зависят от развилите се усложнения и общото здравословно състояние на пациентите.

Ранното разпознаване на проявите и стартиране на целенасочено лечение подобряват прогнозата.

Диагностичен и терапевтичен подход

Поставянето на диагнозата изисква комплексен подход с цел потвърждаване на предполагаемата диагноза, различаване от някои, протичащи идентично заболявания и установяване на налични развили се усложнения.

За целта са необходими данните от анамнезата и физикалните находки, които макар и със слабо информативен характер, могат да насочат към наличието на подлежащи рискови фактори, други подлежащи заболявания, както и установяването на някои характерни клинични белези на заболяването, като например ригидността на коремната стена и положителен симптом на Блумберг.

Лабораторните находки и данните от микробиологичната диагностика могат да подпомогнат диагностиката на болестта, като макар и да не са специфични за заболяването, могат да насочат към тежестта на наличните увреждания.

Образната диагностика и изключително важно информативно и диагностично значение, като сред най-често използваните методи се включват ехографията или ултразвукова диагностика на коремните органи, рентгенография и компютърна томография, като обикновено се откриват характерни находки, насочващи към болестта.

При наличие на диагностични затруднения или противоречиви находки може да се наложи извършване на парацентеза, експлоративна лапаротомия и други по преценка на лекуващия медицински екип.
Диференциална диагноза се прави с бъбречна колика, начален илеус или остра съдова недостатъчност на мезентериалното кръвообращение, възпалителни заболявания от ретроперитонеума, базална пневмония и други.

Пациентите с перитонит се хоспитализират с цел лечение на болестта, овладяване на усложненията, стабилизиране на състоянието.

Лечението има за цел ликвидиране на източника на перитонита, намаляване степента на бактериална контаминация, регулиране на чревната дейност, борба с резидуалната инфекция и поддържане на основните жизнени функции.

За целта се назначава подходящо антибиотично лечение с широкоспектърни препарати, най-често от групата на бета-лактамите, тетрациклините, квинолоните, като целта е използването на представители, които покриват смесената бактериална флора (имат действие както към аеробите, така и към анаеробите). Прилагат се парентерално, като при необходимост може да се наложи перорален прием за определен период след стабилизиране състоянието на пациента.

В зависимост от състоянието на пациентите по преценка на лекуващия лекар може да се наложи хирургично лечение за отстраняване на увредените тъкани, корекция на усложненията и превенцията на допълнителни увреждания.

Преди и след операцията се назначава подходяща антибиотична профилактика за намаляване риска от допълнителни усложнения с развитие на вторична инфекция.

Допълнително се прилагат мерки за стабилизиране състоянието на засегнатите, рехидратация, парентерални вливания, противовъзпалителни средства, аналгетици (обезболяващи), ензимни препарати и други в зависимост от оплакванията на болния.

Комплексното, навременно и целенасочено лечение намалява риска от развитие на тежки усложнения и подобрява прогнозата.

Прогнозата при перитонит, неуточнен, се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на болестния процес, наличието на развили се усложнения, други подлежащи заболявания, терапевтичния отговор към приложеното лечение.

Липсват специфични мерки за профилактика, като при пациенти, подложени на перитонеална диализа, се препоръчва строго и стриктно спазване на хигиенните мерки за намаляване риска от проникване на инфекциозни агенти.

Заглавно изображение: freepik.com