Болести на перитонеума МКБ K65-K67

› Въведение

› Видове болести на перитонеума

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Перитонеум или коремница е серозна ципа, която покрива стените на коремната кухина, като на определени места се прехвърля от тези стени върху вътрешните органи и ги обвива. Тази част от коремницата, която покрива коремните стени, се нарича пристенна коремница, а частта, която обвива изцяло или частично вътрешните органи се нарича органна коремница. Между пристенната и органната коремница се разполага цепковидно пространство, наречено перитонеална кухина.

Болести на перитонеума засягат локално или дифузно париеталния и висцералния перитонеум, оментума и мезентериума. Те биват първични и вторични, развили се по съседство от заболявания на коремните органи, самостоятелни или с участието на други серози, като плеври, перикард и менинги (мозъчни обвивки). Съществуват съобразно своето предназначение различни класификации на перитонеалните заболявания – по вида на патологоанатомичните промени (възпалителни – серозни, фибринозни, гнойни, неопластични, съдови), по етиологията (причините) и патогенезата (вродени, придобити, възпалителни – бактериални, специфични, неспецифични, вирусни, тромбоемболични, имуноалергични, химични, травматични) и по клиничното протичане – остри, подостри и хронични.

Видове болести на перитонеума

Перитонит

Перитонитите и по-точно острия перитонит са най-честите болести на перитонеума и най-главния проблем на спешната хирургия, характеризираш се с прогресиращо развитие на възпалителния процес, тежко нарушение на хомеостазата и интоксикация на организма. За първичен перитонит се говори, когато източника на инфекцията са микроорганизми нямащи отношение към гастро - интестиналния трак. Вторичен перитонит се предизвиква от микроорганизми от гастроинтестиналния тракт, тук изцяло има значение микрофлората на червата.

Най-чести причини, които предизвикват перитонит са апендицит, перфорирала язва, рак, травма, дивертикулит, туберкулоза, сифилис, заболявания на жлъчния мехур, на тънки и дебели черва, на гениталиите у жената, на черен дроб и слезка и др. Освен инфекциозен перитонита може да бъде и асептичен токсико - химичен причинен от стомашен сок, жлъчка, урина, кръв и лимфа. Перитонитът може да бъде местен (ограничен и неограничен) и разпространен (дифузен, разлят и тотален). Перитонитът може да протече в няколко стадии реактивен, токсичен и терминален. В реактивния стадий са изявени местните прояви, в токсичния общите прояви и интоксикация и терминалния стадий се характеризира с ясно изразена интоксикация - септичен шок.

Перитонеални сраствания

Други увреждания на перитонеума или други болести на перитонеума включват перитонеални сраствания (адхезионни бридове, сраствания на коремна стена, на червата, на стомаха, диафрагмални сраствания, мезентериални и сраствания на оментума), хемоперитонеума и други увреждания на перитонеума. Перитонеалните сраствания представляват съединителни повлекла между перитонеалната кухина и коремните органи. Те са най-често като резултат от възпалителни реакции в коремната кухина и най-често се дължат на перитонит, апендицит, холецистит, тазово - възпалителна болест.

Други причини, които могат да доведат до сраствания са коремни операции, облъчвания в областта на корема, чуждо тяло и кървене в коремната кухина. Клиничната картина в началото е нехарактерна и нетипична и се изявява с често повтаряща се хронична коремна болка и коремен дискомфорт. Изявена клинична картина се появява при настъпили усложнения от страна на коремните органи: адхезивен илеус или субилеус, механичен иктер при сраствания на екстрахепаталната жлъчна система и др. Наличието на кръв в перитонеалната кухина е хемоперитонеум. Това е състояние, при което се събира кръв между вътрешните коремни органи и перитонеума. Причини за хемоперитонеум са травма, съдови наранявания и заболявания, разкъсване на коремни съдове, черен дроб и слезка, извън маточна бременност или руптура на матка и много други.

Инфекциозни заболявания на перитонеума

Увреждания на перитонеума при инфекциозни болести класифицирани другаде са други възпалителни болести на перитонеума причинени от Chlamydia trachomatis, Neisseria gonorrhoeae, Treponema Pallidum, Mycobacterium tuberculosis. Полово предаваните инфекции са едни от най-честите заболявания, водещи перитонит. От влагалището гонококите, хламидиите, трепонемите през фалопиевите тръби навлизат в коремната кухина. Инфектирането може да стане и по лимфен път от яйчниците и матката.

Началото на заболяването при перитонит причинен от полово предавани инфекции е бурно, протича с висока температура и силна коремна болка, започваща от долния коремен етаж и впоследствие обхваща дифузно корема. При ограничено възпаление в долната част на корема мускулната защита е само там. Аускултаторно се чува добре перисталтика. От вагиналното изследване се установява обилен секрет, в който се изолира микробния причинител.

Друг инфекциозен причинител, който причинява перитонит е туберкулозният микобактерий. Това е вторично заболяване, при което инфекцията достига до перитонеума от първично огнище бял дроб, бронхиални лимфни възли, стави, кости, мезентериални лимфни възли, женски гениталии и червата по директен, хематогенен или лимфен път.

Патофизиология

Болестите на перитонеума са по правило вторични, те се причиняват и разпространяват по съседство както от коремните органи, включително женските гениталии, така и по метастатичен път от не коремни органи. Перитонеумът може да се засегне и като част от обща болестна реакция на организма или системно заболяване напр. при ревматизъм, други колагенози и т.нар. периодична болест, и тогава не може да се счита за вторично заболяване в обикновения смисъл на думата. Източникът на инфекцията могат да бъдат микроорганизми от стомашно - чревния тракт или други органи извън коремната кухина.

В много случаи острите и хроничните заболявания на перитонеума правят впечатление на първични, въпреки че причината довела до засягане на перитонеума е болестен процес в коремните или извън коремните органи. Това е така щото заболяванията, които водят до перитонеално засягане са протичали скрито. От друга страна, невинаги е лесно да се прецени дали при данни за заболяване на някой коремен орган има и въвличане на перитонеума и до каква степен е засегнат перитонеума и е разпространен възпалителния процес – локален остър перитонит, напредващ или дифузен перитонит.

От разпространението на процеса зависи до голяма степен дали се налага оперативно лечение. Останалите симптоми обикновено говорят за естеството на процеса или са прояви на заболяването на органа, което е породило засягането на перитонеума. Особено внимание се обръща на перитонеалните сраствани като последица от остър или хроничен перитонит, други възпалителни реакции и оперативни интервенции в коремната кухина.

Симптоми

Клиничното протичане при болести на перитонеума е различно в зависимост от основното заболяване, състоянието на пациентите, придружаващи заболявания и множество други фактори. При някои пациенти заболяванията протичат безсимптомно или с новопоявили се неспецифични оплаквания, докато при други, особено при перитонит, често болните са в тежко състояние. Сред някои от признаците и симптомите при перитонеални заболявания са:

• Коремна болка
• Повишена чувствителност в коремната област
• Подуване на корема
• Висока температура
• Гадене и повръщане
• Загуба на апетит
• Диария
• Умора

Диагноза

За диагностициране на болести на перитонеума основно се използват различни образни изследвания. Поради тяхното неспецифично протичане, перитонеалните заболявания трудно могат да се диагностицират на базата на анамнестични данни и обективен статус. Сред често използваните изследвания за диагностициране на болести на перитонеума са:

• Кръвни изследвания - от параклиниката най-често се наблюдават повишени стойности на бели кръвни клетки в кръвта (левкоцити) и ц-реактивен протеин.
• Компютърна томография (КТ) на корем - представлява образно изследване, което предоставя детайлно изобразяване на коремната кухина и нейните структури. Чрез КТ могат да бъдат диференцирани някои основни заболявания на перитонеума.
• Ехография на корем - чрез ултразвуково изследване трудно могат да бъдат различени различните перитонеални заболявания. Единственото му предимство е, че напълно безопасно за пациентите и чрез него лесно може да бъде доказана свободно-подвижна течност.
• Парацентеза - диагностичната пункция на коремната кухина се предприема при доказано наличие на течност в коремната кухина. Тя се прави с диагностична цел, при което взетата течност се изпраща за изследване.
• Диагностична лапароскопия - огледът на коремната кухина представлява най-добрият метод за диагностициране на болест на перитонеума. Самият оглед се извършва с помощта на специална камера със световод, които се въвеждат през малка инцизия на коремната стена.

Лечение

Някои от болести на перитонеума могат да бъдат животозастрашаващи. Най-често приложимите видове лечение са антибиотичното при възпалителни заболявания и хирургично.

Антибиотиците се прилагат за борба с инфекцията и предотвратяване на разпространението и. Видът и продължителността на антибиотичната терапия зависят от тежестта на състоянието. Повечето антибиотици са с широк спектър на действие, като при голяма част от пациентите се използват различни комбинации от няколко антибиотика. Най-често перитонит се дължи на перфорация на апендикс, стомах или дебело черво, което се има предвид от лекарите предоперативно.

Често е необходимо хирургично лечение, за различните видове перитонеални заболявания. Най-често оперативно лечение се прилага при данни за перитонит, перитонеални сраствания и различни злокачествени и доброкачествени новообразувания на перитонеума.

Усложнения

Ако не бъдат навременно и адекватно лекувани болестите на перитонеума, особено перитонит, могат да причинят сериозни усложнения, засягащи множество органи и системи. Сепсис се дефинира като генерализиране на инфекциозния процес със засягане на множество органи и системи, което в даден етап може да доведе до мултиорганна недостатъчност.

Изображения: freepik.com