Други увреждания на перитонеума МКБ K66

Уврежданията на перитонеума са по правило вторични, предадени по съседство от коремните органи, вкл. женските гениталии или по метастатичен път от извънкоремни органи. Понякога засягането на перитонеума е част от обща болестна реакция на организма, напр. при ревматизъм, други колагенози (заболявания на съединителната тъкан) и т.нар. периодична болест, и тогава не може да се счита за вторично в обикновения смисъл на думата. Като първични се означават редките случаи на пневмококов перитонит, при които заразата, без да предизвиква заболяване на мястото на проникването си и по пътя си до перитонеума, води до остро заболяване на последния. В много случаи обаче други увреждания на перитонеума както острите, така и хроничните заболявания правят впечатление на първични, тъй като предизвикващите ги заболявания до развитието на перитонеално засягане са протичали скрито.

Затова при явления на засягане на перитонеума винаги трябва да се търсят болестни процеси в коремните или извън коремните органи. Но това в много случаи е трудно. От друга страна, невинаги е лесно да се реши дали при данни за заболяване на определен коремен орган, напр. остър холецистит, чревна непроходимост от един или друг вид и т.н., има и въвличане на перитонеума и от какво естество е то – локален остър перитонит, напредващ или дифузен перитонит, от което до голяма степен зависи дали се налага оперативно лечение.

Проявите на други увреждания на перитонеума могат да бъдат различни, но две от тях имат най-голямо практическо значение като изходна точка за диагнозата – перитонеалната болка и асцитът (течност в коремната кухина). Останалите симптоми при други увреждания на перитонеума обикновено говорят за естеството на процеса или са прояви на заболяването на органа, което е породило засягането на перитонеума.

Асцитът (течност в коремната кухина) представлява набиране на течност с характер на трансудат и ексудат в коремната кухина. Обикновено той се наблюдава при хронични болестни процеси с бавна еволюция, с които най-често се занимава вътрешната медицина. За насочване към естеството на заболяването, освен евентуални съпътстващи явления и особеностите в развитието на самия асцит голямо значение има изследването на асцитната течност.
Асцита като симптом не се включва към този раздел. Повече за него можете да прочете при:

• R18    Асцит.

Към този раздел ще бъдат разгледани:

• K66.0    Перитонеални сраствания;
• K66.1    Хемоперитонеум;
• K66.8    Други уточнени увреждания на перитонеума;
• K66.9    Увреждане на перитонеума, неуточнено.

Клинична картина на други увреждания на перитонеума
Перитонеалната болка, която има париетален характер (рязка, добре ограничена, засилваща се при натиск и движение на коремната стена, придружена от мускулна защита, каквато винаги трябва да се търси много внимателно и многократно), говори за остро възпаление на перитонеума. Перитонеалните сраствания протичат с постоянна, тъпа, хронична и повтаряща се коремна болка. Докато болката при хемоперитонеум възниква остро и е силна. В зависимост от нейната локализация и динамика и от съчетанието й с едни или други прояви от страна на различните коремни органи се изгражда диагностичният подход към този род случаи, с които се занимава основно коремната хирургия. Всеки лекар обаче трябва добре да познава особеностите, трудностите и отговорността на диагностичната работа в тази област.

Диагноза и лечение на други увреждания на перитонеума
От методите на изследване, освен физикалното изследване на корема, никога не трябва да се пропуска изследването на гениталиите, ако се касае за жени, тъй като заболяванията на малкия таз много често се свързват с коремна симптоматика. Други инструментални методи са ехографско изследване, ендоскопско изследване, пълното рентгеново изследване на органите на храносмилателния канал иригография (контрастно рентгеново изследване на дебелото черво с бариева каша), и контрастно изследване на стомаха и тънки червата.

Лапароскопията (перитонеоскопията) придобива все по-голямо приложение за диагнозата на коремните заболявания и е особено показана. Биопсията на перитонеума с хистологично изследване също може да се използва. Лапароскопията от диагностична, може да премине в оперативно лечение ако се наложи.
Лечението зависи от вида на заболяването.