Увреждане на перитонеума, неуточнено МКБ K66.9

› Въведение

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Перитонеума представлява най-вътрешната обвивка на коремната стена. Самата перитонеална кухина е облицована с един слой мезотелиални клетки, съединителна тъкан, еластични влакна, макрофаги и мастни клетки. Париеталният перитонеум покрива коремната кухина (коремната стена, диафрагмата, малкия таз). Висцералният лист перитонеум покрива всички интраабдоминални органи, образувайки кухина, която е напълно затворена, освен в отворените краища на фалопиевите тръби.

Перитонеалната кухина е разделена от напречния мезоколон. По-големият оментум се простира от напречния мезоколон и от долния полюс на стомаха, за да облицова долната перитонеална кухина. Панкреасът, дуоденума, възходящото и низходящото дебело черво са разположени в предното ретроперитонеално пространство. Бъбреците, уретерите и надбъбречните жлези се намират в задното пространство. Черният дроб, стомаха, жлъчният мехур, далака, йейюнума, илеума, напречното дебело черво, сигмата, цекумът и апендикса се намират в перитонеалната кухина.

В перитонеалната кухина обикновено има минимално количество течност, достатъчно, за да позволи движението на органите. Тази течност обикновено е серозна. При наличие на инфекция, количеството на тази течност се увеличава, като също така се увеличава нейното протеиново съдържание, както и броят на белите кръвни клетки. По този начин течността се превръща в ексудат.

Заболяванията на перитонеума са комплекс от симптоми, които произлизат от перитонеума и обикновено са причинени от друго първично заболяване в коремната кухина или малкия таз. Увреждане на перитонеума, неуточнено представлява комплекс от симптоми, които произлизат от перитонеума, но от първоначалния преглед не може със сигурност да се уточни точно кое е заболяването, което е причинило симптомите.

Причини

Като основни причини за увреждане на перитонеума се посочват:

• Коремни операции
• Възпалителни заболявания в коремната кухина
• Възпалителни заболявания в малкия таз
• Травма
• Облъчване в областта на корема
• Съдови заболявания на коремни съдове
• Заболявания на коремни органи

Патофизиология

Перитонеумът е важен участник при различни интраабдоминални заболявания. Дефектите на перитонеума или мезото могат да доведат до вътрешни хернии. Аномалиите в развитието на перитонеума могат да доведат до волвулус и чревна обструкция. Може да бъде засегнат от първични или вторични, дифузни или локализирани тумори. Инфекциозни, възпалителни или исхемични първични заболявания на перитонеума могат да причинят коремна болка, сепсис или да доведат до образуването на колекции от течности.

Симптоми

Клиничното протичане на увреждане на перитонеума, неуточнено може да варира при различните пациенти, като основно се определя от:

• Етиологията на увреждането
• Тежестта на заболяването
• Степен на засягане функцията на различни органи
• Общо състояние на пациента

Всички симптоми, които се появяват са общи и нетипични за определено заболяване. Сред най-честите симптоми са:

• Неуточнена коремна болка
• Гадене и повръщане
• Отпадналост
• Влошено общо състояние на болния
• Повишаване на температурата
• Палпируема туморна формация
• Симптоми от страна на основното заболяване

Диагноза

При тези заболявания се налага да се направят набор от изследвания, за да се уточни и да се започне адекватно лечение. Диагнозата основно се поставя на базата на:

• Подробен разпит на болния за клиничните прояви
• Физикално изследване - при наличие на някакъв остър най-често възпалителен или инфекциозен процес интраперитонеално, клиничното протичане е характерно с остри прояви. От коремния статус обикновено се установява мускулен дефанс, силна болка палпаторно и др.
• Ехографско изследване на коремни органи - това е най-широко използваното изследване в коремната хирургия поради това, че е безобидно за пациентите и едновременно с това чрез него може да се направи оценка на коремните органи, както и наличието или отсъствието на течност в коремната кухина.
• Ендоскопско изследване - ендоскопско изследване е показано при съмнение за обструкция на стомашно-чревния тракт или кървене.
• Компютърна томография - от образните изследвания, с най-голяма информативна стойност е компютърната томография (КТ на корем). Чрез нея може да се определи етиологията на заболяването.

Лечение

Лечението се провежда след уточняване на точната диагноза или в затруднени случаи може да се наложи диагностична лапаротомия, която преминава в оперативно лечение.

Едно от спешните заболявания при увреждане на перитонеума, неуточнено е перитонит. Лечението в такъв случай трябва да започне още с поставяне на диагнозата. Използват се интравенозни антибиотици и водно-солева реанимация за повлияване на инфекцията.

В много случаи е необходима спешна операция, ако е перитонитът е причинен от състояния като остър апендицит, перфорирала дуоденална или стомашна язва или дивертикулит. Оперативната интервенция може да се извърши както лапароскопски, така и чрез лапаротомия. В следоперативния период продължава проследването на пациентите за септичен шок и сепсис.

Изображения: freepik.com