Планинска ралица

Планинска ралица (Delphinium glaucum, Mountain larkspur) представлява диво цвете, което принадлежи към семейство Лютикови (Ranunculaceae). Билката се свързват с отравяне на добитък в Северна Америка.

Устройство на планинска ралица

Билката развива от едно до няколко високи, здрави, бледозелени изправени стъбла, които могат да достигнат 3 метра височина. Има дебели коренища. Листата й са лопатковидни, като обикновено се намират само в основата на растението. Върхът на стъблото завършва с голямо съцветие, което може да бъде дълго над 1 метър. Обикновено съдържа над петдесет широко разположени цвята, като всеки цвят е на дръжка с дължина няколко сантиметра. Чашелистчетата са плоски и се простират настрани или сочат напред. Чашелистчетата и венчелистчетата са тъмносини до наситено лилави, въпреки че горните две венчелистчета може да са по-светли на цвят до почти бели. Те могат да бъдат леко набръчкани. Прилежащата им шпора е дълга около два сантиметра. Опрашва се от земни пчели, пчели, мухи, пеперуди, колибри. Цъфти от юли до август месец. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски органи). Плодовете са мехурчетата дълги 10-14 мм, голи.

Разпространение на планинска ралица

Среща се от двете страни на Каскадните планини във Вашингтон; от Аляска до Калифорния, на изток до Скалистите планини и Великите канадски равнини. Расте по ливади и влажни храсталаци, блата, брегове на потоци и реки, и иглолистни горски отвори на средна надморска височина в планините.

Използваема част на планинска ралица

С медицинска цел се ползват екстракти от семената и цветовете на билката.

Химичен състав на планинска ралица

Най-ранното фитохимично изследване на D. glaucum е това на Ричард Манске, работещ в Националните изследователски лаборатории в Отава, Канада, през 1938 г., който изолира алкалоид, който не е успял да пречисти адекватно, и често срещаната растителна захар - манитол. Няколко години по-късно Джон Гудсън от Wellcome Chemical Research Laboratories в Лондон, Англия, изолира това, което смята за същия алкалоид, в по-чиста форма, от семена на Delphinium elatum и го нарича „метил-ликаконитин“.

По-нататъшна работа за идентифициране на химичните съставки на D. glaucum е извършена от Майкъл Бен и неговите колеги в лабораториите на Националния изследователски съвет в Отава, Канада, през 1963 г. Тези химици потвърждават наличието на метилликаконитин в растението и също така изолират друг, структурно свързан дитерпеноиден алкалоид, който нарекли брауниин.

Delphinium glaucum е изследван отново от изследователската група на Майк Бен в Университета на Калгари, Канада, с цел идентифициране на съединенията, отговорни за неговата токсичност. Тези изследователи отново откриват метилликаконитин и брауниин в растението, но също и близък алкалоид, брауниин-14-ацетат, както и алкалоидът магнофлорин, принадлежащ към класа на апорфините. От тях метилликаконитинът се оказа най-токсичен.

Паразитицид е вещество, което се получава от листата. Той е доста токсичен и затова е само за външна употреба.

Лечебни свойства и приложение на планинска ралица

Всички части на растението са токсични. То е най-токсично, когато е младо, затова се прилага само външно.

Семената и цветовете се смилат и накисват в алкохол или оцет за една седмица, след което се прецеждат. Този екстракт се използва като лекарство за срамни въшки и краста, както и се приготвя в сапун за главови въшки.

Внимание!

Планинската ралица не трябва да се приема вътрешно, попради изявената й отровност.

Заглавно изображение: Dcrjsr, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons