Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клас Magnoliopsida (Двусемеделни растения) Група Еудикоти (Eudicots) Разред Ranunculales Сем. Ranunculaceae (Лютикови) Самакитка, Омаяк

Самакитка, Аконит, Аконитум, Вълче биле, Омаяк

Сем. Ranunculaceae (Лютикови)

Самакитка, Аконит, Аконитум, Вълче биле, Омаяк - изображение

Самакитка, Аконит, Аконитум, Вълче биле (Aconitum napellus) представлява отровно, храстовидно растение. Принадлежи към семейство Ranunculaceae (Лютикови). Растението може да се срещне и с името Омаяк.

цербер

 

Получила е името си „Aconitum” от названието на планина в Понт (Мала Азия) – Akonitos. В тази връзка гръцката митология разказва, че на това място Херкулес извежда Цербер от ада. Цербер е зло, триглаво куче, което пази входа на подземното царство. Покапвайки слюнка от животното по земята, по тези места пониква отровното цвете – самакитка или аконитум.

 

Устройство на самакитка:

грудка от самакитка

 

Многогодишната билка има презимуващо коренище, от което на пролет прорастват няколко стъбла с височина до 1,5 метра. То е месесто и грудковидно. Листата на билката имат длановидна форма, пересто разположение, тънки и дълбоко врязани листни сегменти.

 

 

цвят на самакитка

 

Цветовете й са събрани в класовидни съцветия, растящи нагоре, с височина до 1 метър. Цъфти през месеците юли, август и септември. Всяко цветче се състои от пет, с различен размер венчелистчета, така развиващи се, че оформят чашка, приличаща на шлем. Могат да бъдат сини, виолетови, червеникави или бели.

 

Разпространение на самакитка

самакитка

 

Родният ареал на разпространение на самакитката е установен в Западна и Централна Европа. У нас виреят в планинските райони, при надморска височина от 1000 до 2500 метра три вида самакитка: A. variegatum (синя самакитка), A. lycoctonum (жълта самакитка) и A. burnatii (бурнатова самакитка).

 

 

Използваема част на самакитка

Използват се основно грудките на билката, които се събират през есента. От всички негови части може да се извлича аконитин - кристализиращ, парлив и силно токсичен алкалоид.

Химичен състав на самакитка

Грудките съдържат:

  • аконитин;
  • инозит;
  • захари;
  • смоли.

В билката са установени следи от допамин и тирамин. Аконитинът е аритмогенно средство, което въздейства върху сърдечно-съдовата система и причинява ритъмни разстройства. Той е по-мощен от циановодородната киселина и действа с огромна бързина.

Приложение на самакитка

Вълчето биле действа болкоуспокояващо, противовъзпалително, противоревматично и антипиретично, потогонно, диуретично, антипиретично, локално дразнещо и общо успокоително. Коренът му притежава следните свойства: аналгетично, болкоуспокояващо, антиревматично, потогонно, диуретично, дразнещо и седативно.

Състояния и заболявания, при които се употребява билката:

  • висока температура;
  • невралгия;
  • слънчево изгаряне;
  • слънчев удар;
  • лицеви парализи;
  • ставна болезненост;
  • безпокойство;
  • безсъние;
  • сърцебиене;
  • високо кръвно налягане и др.

вълче билеВсички части на растението са отровни, но повечето от отровните алкалоиди в него се съдържат в клубените му - 1,5%. Те също така служат като суровина за приготвяне на лекарства, които се използват при невралгия, мигрена, зъбобол, ревматизъм и други заболявания, като насочеността им е обезболяващ ефект, постигнат главно от самакитката в състава им. Аконитът се предлага като тинктура, мехлеми, хомеопатично лекарство и инжективна форма.

Поради отровността си, самакитката се използва рядко като лечебно растение. Действието и има границите на нисък терапевтичен индекс – малка разлика между терапевтична и токсична доза. Както вече бе споменато се включва в производството на хомеопатични лекарства. Полученото от растението хомеопатично лекарство притежава аналгетичен и седативен ефект и се използва по-специално при лечението на треска, възпаление, бронхит, невралгия.

Локалното приложение на самакитката води до изгаряне. Външно, под лекарски контрол, може да се прилага при ревматизъм, болезнени натъртвания, невралгия и т.н. Локално нанесена билката в комбинация с хлороформ или беладона, под формата на мехлем, е полезна при невралгия и ревматизъм. Готови фармацевтични препарати от нея се използват външно с цел намаляване болката при невралгия, лумбаго и ревматизъм.

Приета вътрешно под формата на тинктура, самакитката помага в ранните етапи на треска, слаби локални възпаления, ларингит, начален стадий на пневмония, невралгия, плеврит и аневризъм, остър тонзилит при деца. С успех е била използвана при сърдечна недостатъчност или за предотвратяване на същата, показват някои изследвания.

Интоксикация със самакитка

Аконитинът е мощен невротоксин, който повишава възбудимостта и довежда до камерна аритмия. Както бе споменато той се съдържа в билката и на него се дължи мощното й токсично действие.

аконитумОтравянето със самакитка настъпва почти веднага. При поети прекомерни дози от нея, изходът от състоянието е фатален в рамките на от 2 до 6 часа. Първите признаци при интоксикация са гадене, повръщане, диария, последвани от усещане за парене, изтръпване и скованост в устата и лицето, парене в областта на корема. При тежки отравяния се наблюдава двигателна слабост, анормална сетивност на кожата, хипотония, синусова брадикардия и камерни аритмии; изпотяване, световъртеж, затруднено дишане, главоболие и объркване. Основните причини за смърт са камерните аритмии и асистолията, парализата на дихателния център и спиране на сърдечната дейност. Единствените следсмъртни, патоанатомични признаци са тези от асфиксията.

Лечението на отравянето се състои главно в поддържащата терапия. Всички пациенти се нуждаят от внимателно проследяване на кръвното налягане и сърдечния ритъм. Трябва да бъдат поставени в легнало положение. Стомашно-чревно елиминиране на токсичната билка с помощта на активен въглен може да помогне, ако бъде приложено в рамките на един час след поглъщането й. Основният физиологичен антидот на отравянето е атропинът, който се използва за лечение на брадикардията. Други лекарства, използвани за камерната аритмия са лидокаин, амиодарон, бретилиум, флекаинид, прокаинамид, и мексилетин. Успешно приложение на карбохемоперфузия е докладвано при пациенти с тежко отравяне от самакитка.

Отравяне може да се случи след бране на листата й, без да носите ръкавици - токсинът аконитин лесно се абсорбира през кожата. В този случай, няма да има стомашно-чревни ефекти. Ще започне изтръпване на мястото на абсорбция на отровното вещество и ще продължи до раменната област на ръката, след което се засяга сърдечната такава. Сърбежът ще бъде последван от неприятна скованост. Лечението е подобно на отравянията, причинени от орален прием на билката. Описани са случаи, в които при обработване на билката без ръкавици, в промишлени количества, води до мултиорганна недостатъчност и смърт.

Интересно за самакитката:

вълче биле

  • някои казват, че растението не трябва да се отглежда в дворовете и градините на къщите, защото унищожавало всичко наоколо;
  • поверия гласят, че билката е използвана в миналото за откриване на върколаци – доближена до гърдите им давала жълта сянка, по това се познавал върколака;
  • заради своите наситени в цвят съцветия, растението често се използва за флорални декорации на букети;
  • в миналото, за да предпазят стадата си от вълци, стопаните са залагали месо напоено с билката. Така дивите животни са се отравяли. От там растението носи и едно от имената си – „вълче биле”;

вещица

  • от вълчето биле вещиците са правели "мехлеми за летене” и любовни еликсири, чиято употреба понякога е била с фатален изход;
  • описан е случай на отравяне на цяло семейство със самакитка. След дълго безрезултатно търсене на причината за интоксикацията на пациентите, се установява, че тя е дошла от клонче от билката, което е служено измежду други билки в бъчва с кисели краставички;
  • в превод "аконит" означава „скален венец”. Така гърците наричат билката. С това име е известна и у нас;
  • с Aconitum ferox са били отровени кладенци от индианци, с цел спиране настъплението на една армия. Те също го използват за правене на отровни копия и стрели за убиване на тигри;
  • всички видове аконит са отровни, като за най-отровен се приема Aconitum ferox в Източна Индия, известен като отрова с имената Bikh или Nabee;
  • известни са случаи в които коренът на растението се бърка с този на хряна и се прибавя към съответното ястие – резултатът е отравяне с фатален край;
  • има данни, че още през 1524 и 1526 години, вълчето биле е използвано като отрова, с криминална цел;
  • в миналото аконитът се е използвал и като противоотрова;

семена от аконит

  • според Линей, самакитката е отровна храна в прясно състояние за говеда и кози, а в сушено не вреди на коне;
  • старите хора на остров Цеос (Ceos) са били осъдени да пият отвара от самакитка, защото вече били немощни и държавата нямала полза от тях;
  • аконита е една от отровните билки, които Медея използва, за да поднесе чаша с отровна напитка на Тезей;
  • една-петдесета от зрънце на самакитката ще убие врабче за няколко секунди, а една десета от зърното заек за пет минути;
  • локално приложен сок от билката върху рана, довежда до реакция на цялото тяло - задушаване и синкоп.

Внимание!

Не използвайте билката без консултация с лекар и винаги под негово наблюдение.

Още по темата:

3.8, 9 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаХранене при...СнимкиЛайфстайлЗдравни съветиЛюбопитноНовиниЛеченияМедицински изследванияКлинични пътекиСпортСпециалистиРецептиИсторияИнтервютаАлтернативна медицинаАнкети