Самакитка, Аконит, Аконитум, Вълче биле, Омаяк

Самакитка, Аконит, Аконитум, Вълче биле (Aconitum napellus) представлява отровно, храстовидно растение. Принадлежи към семейство Ranunculaceae (Лютикови). Растението може да се срещне и с името Омаяк.

Получила е името си „Aconitum” от названието на планина в Понт (Мала Азия) - Akonitos. В тази връзка гръцката митология разказва, че на това място Херкулес извежда Цербер от ада. Цербер е зло, триглаво куче, което пази входа на подземното царство. Покапвайки слюнка от животното по земята, по тези места пониква отровното цвете - самакитка или аконитум.

Устройство на самакитка

Изображение: Marie-France Petibon, CC BY-SA 2.0 FR, via Wikimedia Commons

Многогодишната билка има презимуващо коренище, от което на пролет прорастват няколко стъбла с височина до 1,5 метра. То е месесто и грудковидно. Листата на билката имат длановидна форма, пересто разположение, тънки и дълбоко врязани листни сегменти.

Цветовете й са събрани в класовидни съцветия, растящи нагоре, с височина до 1 метър. Цъфти през месеците юли, август и септември. Всяко цветче се състои от пет, с различен размер венчелистчета, така развиващи се, че оформят чашка, приличаща на шлем. Могат да бъдат сини, виолетови, червеникави или бели.

Разпространение на самакитка

Родният ареал на разпространение на самакитката е установен в Западна и Централна Европа. У нас виреят в планинските райони, при надморска височина от 1000 до 2500 метра три вида самакитка: A. variegatum (синя самакитка), A. lycoctonum (жълта самакитка) и A. burnatii (бурнатова самакитка).

Използваема част на самакитка

Използват се основно грудките на билката, които се събират през есента. От всички негови части може да се извлича аконитин - кристализиращ, парлив и силно токсичен алкалоид.

Химичен състав на самакитка

Грудките съдържат

• аконитин;
• инозит;
• захари;
• смоли.

В билката са установени следи от допамин и тирамин. Аконитинът е аритмогенно средство, което въздейства върху сърдечно-съдовата система и причинява ритъмни разстройства. Той е по-мощен от циановодородната киселина и действа с огромна бързина.

Лечебни свойства и приложение на самакитка

Изображение: Myriam Pied, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Вълчето биле действа болкоуспокояващо, противовъзпалително, противоревматично и антипиретично, потогонно, диуретично, антипиретично, локално дразнещо и общо успокоително. Коренът му притежава следните свойства: аналгетично, болкоуспокояващо, антиревматично, потогонно, диуретично, дразнещо и седативно.

Състояния и заболявания, при които се употребява билката

• висока температура;
• невралгия;
• слънчево изгаряне;
• слънчев удар;
• лицеви парализи;
• ставна болезненост;
• безпокойство;
• безсъние;
• сърцебиене;
• високо кръвно налягане и др.

Всички части на растението са отровни, но повечето от отровните алкалоиди в него се съдържат в клубените му - 1,5%. Те също така служат като суровина за приготвяне на лекарства, които се използват при невралгия, мигрена, зъбобол, ревматизъм и други заболявания, като насочеността им е обезболяващ ефект, постигнат главно от самакитката в състава им. Аконитът се предлага като тинктура, мехлеми, хомеопатично лекарство и инжективна форма.

Поради отровността си, самакитката се използва рядко като лечебно растение. Действието и има границите на нисък терапевтичен индекс - малка разлика между терапевтична и токсична доза. Както вече бе споменато се включва в производството на хомеопатични лекарства. Полученото от растението хомеопатично лекарство притежава аналгетичен и седативен ефект и се използва по-специално при лечението на треска, възпаление, бронхит, невралгия.

Локалното приложение на самакитката води до изгаряне. Външно, под лекарски контрол, може да се прилага при ревматизъм, болезнени натъртвания, невралгия и т.н. Локално нанесена билката в комбинация с хлороформ или беладона, под формата на мехлем, е полезна при невралгия и ревматизъм. Готови фармацевтични препарати от нея се използват външно с цел намаляване болката при невралгия, лумбаго и ревматизъм.

Приета вътрешно под формата на тинктура, самакитката помага в ранните етапи на треска, слаби локални възпаления, ларингит, начален стадий на пневмония, невралгия, плеврит и аневризъм, остър тонзилит при деца. С успех е била използвана при сърдечна недостатъчност или за предотвратяване на същата, показват някои изследвания.

Изображение: freepik.com

Отравяне със самакитка

Аконитинът е мощен невротоксин, който повишава възбудимостта и довежда до камерна аритмия. Както бе споменато той се съдържа в билката и на него се дължи мощното й токсично действие.

Отравянето със самакитка настъпва почти веднага. При поети прекомерни дози от нея, изходът от състоянието е фатален в рамките на от 2 до 6 часа. Първите признаци при интоксикация са гадене, повръщане, диария, последвани от усещане за парене, изтръпване и скованост в устата и лицето, парене в областта на корема. При тежки отравяния се наблюдава двигателна слабост, анормална сетивност на кожата, хипотония, синусова брадикардия и камерни аритмии; изпотяване, световъртеж, затруднено дишане, главоболие и объркване. Основните причини за смърт са камерните аритмии и асистолията, парализата на дихателния център и спиране на сърдечната дейност. Единствените следсмъртни, патоанатомични признаци са тези от асфиксията.

Лечението на отравянето се състои главно в поддържащата терапия. Всички пациенти се нуждаят от внимателно проследяване на кръвното налягане и сърдечния ритъм. Трябва да бъдат поставени в легнало положение. Стомашно-чревно елиминиране на токсичната билка с помощта на активен въглен може да помогне, ако бъде приложено в рамките на един час след поглъщането й. Основният физиологичен антидот на отравянето е атропинът, който се използва за лечение на брадикардията. Други лекарства, използвани за камерната аритмия са лидокаин, амиодарон, бретилиум, флекаинид, прокаинамид, и мексилетин. Успешно приложение на карбохемоперфузия е докладвано при пациенти с тежко отравяне от самакитка.

Отравяне може да се случи след бране на листата й, без да носите ръкавици - токсинът аконитин лесно се абсорбира през кожата. В този случай, няма да има стомашно-чревни ефекти. Ще започне изтръпване на мястото на абсорбция на отровното вещество и ще продължи до раменната област на ръката, след което се засяга сърдечната такава. Сърбежът ще бъде последван от неприятна скованост. Лечението е подобно на отравянията, причинени от орален прием на билката. Описани са случаи, в които при обработване на билката без ръкавици, в промишлени количества, води до мултиорганна недостатъчност и смърт.

Изображение: freepik.com

Интересно за самакитка

• някои казват, че растението не трябва да се отглежда в дворовете и градините на къщите, защото унищожавало всичко наоколо;
• поверия гласят, че билката е използвана в миналото за откриване на върколаци - доближена до гърдите им давала жълта сянка, по това се познавал върколака;
• заради своите наситени в цвят съцветия, растението често се използва за флорални декорации на букети;
• в миналото, за да предпазят стадата си от вълци, стопаните са залагали месо напоено с билката. Така дивите животни са се отравяли. От там растението носи и едно от имената си - „вълче биле”;

• от вълчето биле вещиците са правели "мехлеми за летене” и любовни еликсири, чиято употреба понякога е била с фатален изход;
• описан е случай на отравяне на цяло семейство със самакитка. След дълго безрезултатно търсене на причината за интоксикацията на пациентите, се установява, че тя е дошла от клонче от билката, което е сложено измежду други билки в бъчва с кисели краставички;
• в превод "аконит" означава „скален венец”. Така гърците наричат билката. С това име е известна и у нас;
• с Aconitum ferox са били отровени кладенци от индианци, с цел спиране настъплението на една армия. Те също го използват за правене на отровни копия и стрели за убиване на тигри;
• всички видове аконит са отровни, като за най-отровен се приема Aconitum ferox в Източна Индия, известен като отрова с имената Bikh или Nabee;
• известни са случаи в които коренът на растението се бърка с този на хряна и се прибавя към съответното ястие - резултатът е отравяне с фатален край;
• има данни, че още през 1524 и 1526 години, вълчето биле е използвано като отрова, с криминална цел;
• в миналото аконитът се е използвал и като противоотрова;

• според Линей, самакитката е отровна храна в прясно състояние за говеда и кози, а в сушено не вреди на коне;
• старите хора на остров Цеос (Ceos) са били осъдени да пият отвара от самакитка, защото вече били немощни и държавата нямала полза от тях;
• аконита е една от отровните билки, които Медея използва, за да поднесе чаша с отровна напитка на Тезей;
• една-петдесета от зрънце на самакитката ще убие врабче за няколко секунди, а една десета от зърното заек за пет минути;
• локално приложен сок от билката върху рана, довежда до реакция на цялото тяло - задушаване и синкоп.

Внимание!

Не използвайте билката без консултация с лекар и винаги под негово наблюдение.

Заглавно изображение: Marie-France Petibon, CC BY-SA 2.0 FR, via Wikimedia Commons