Вълнест напръстник, Бесниче, Чехълче, Бесен бурен, Дядов зъб

Вълнест напръстник, Бесниче, Чехълче, Бесен бурен, Дядов зъб (Digitalis lanata, Woolly Foxglove, Grecian Foxglove) представлява многогодишно или двегодишно тревисто растение. Принадлежи към семейство Живовлекови (Plantaginaceae).

Подобно на други видове напръстник, всички части на растението са силно токсични. Дори и поглъщането на малки количества от него могат да бъдат фатални, особено за деца.

Устройство на вълнест напръстник

Вълнестият напръстник достига на височина от 30 до 60 см. Има право неразклонено стъбло, което лилавее в частта му преди тази, на която се развива съцветието.

Листата са продълговати, със заострен връх, оцветени в по-светло зелено и покрита с бели власинки долна повърхност. Разположени са под формата на розетка по протежението на цялото стъбло.

Цветовете са камбановидни, с кремаво-бял цвят и лилаво-кафяво петнисто пигментиране отвътре. Те обикновено цъфтят през втората половина на годината. Събрани са много на брой в дълго съцветие грозд.

Плодът представлява конусовидна двугнездна кутийка, съдържаща множество малки семенца.

Разпространение на вълнест напръстник

Вълнестият напръстник се установява най-вече в Източна Европа. Една от най-големите негови популации може да бъде открита в Унгария. Може да се открие по целия свят в гористи местности, край пътищаи в планински райони. В Северна Америка може да се намери на североизток и югозапад. Тя се отглежда главно в Ню Йорк, Вашингтон, щата Ютаи Колорадо. Вирее по сухи тревисти места, из храсталаци и гори. В някои страни се счита за инвазивна вредна плевел.

Химичен състав на вълнест напръстник

Силно отровно растение!

Съдържа:

• гликозиди;
• дигитоксин;
• гитоксин и дигоксин;
• гликозиди;
• дигиталисови стероидни сапонини;
• тигонин;
• гитонин;
• дигитонин;
• в листата са установени флавоноиди, като лутеолин, скутелареин, динатин и др.

Използваема част на вълнест напръстник

Използват се изсушени листа от вълнест напръстник.

Лечебни свойства и приложение на вълнест напръстник

Свойства на бесничето:

• кардиотонично;
  
• диуретично;
• стимулиращо;
  
• тонизиращо.

Съдържанието на мощен сърдечен гликозид в напръстника - дигоксин, определя неговото приложение при пациенти със сърдечни заболявания. В Южна Америка се използват листата на растението под формата на прах за облекчаване на астма, като успокоителни и като диуретици. В Индия влиза в състава на мехлем, който съдържа гликозиди, използвани за лечение на рани и изгаряния.

Действа много добре върху работоспособността на сърдечния мускул, увеличава количеството на урината. Той има дълбоко тонизиращ ефект при болно сърце, което позволява на сърцето да бие по-бавно, мощно и постоянно, без да изисква повече кислород. В същото време той стимулира отделянето на урина, което намалява обема на кръвта и намалява натоварването на сърцето. Дигоксинът бързо укрепва сърдечния ритъм, но се отделя много бавно, затова е предпочитан за дългосрочно лечение.

Хомеопатично лекарство се прави от листата на чехълчето, което аналогично се използва за лечение на сърдечни заболявания.

Намира приложение при:

• сърдечен задух;
• маточни кръвотечения;
• аритмии;
• бъбречна недостатъчност;
• воднянка.

Начин на употреба:

• отвара - в половин литър вода се варят 2 супени лъжици листа. Престоява около половин час и се пие 3-4 пъти дневно по 1 супена лъжица, преди хранене.

Внимание!

Не употребявайте без лекарски контрол, тъй като извлеците от листата на вълнест напръстник са силно токсични. Терапевтичната му доза е много близка до леталната такава.  

Симптоми на отравяне с бесниче: гадене, повръщане, забавен пулс, анорексия, загуба на съзнание, силно главоболие, разширени зеници, проблеми със зрението, конвулсии. Растението е вредно и за животни.

Още по темата:

• Червен напръстник
• Великденче лечебно, Гергьовденче, Превара, Вероника, Разгонка