Кока

Кока (Erythroxylum coca) представлява храстовидно растение, което принадлежи към семейство Erythroxylaceae. В миналото листата от кока са били широко използвани в религиозни ритуали.

Нейни имена на латиница са още: Bolivian coca, Coca Bush, Ceja de Montana Coca, Coca del Perú, Cocaine Plant, Divine Plant of the Incas, Cocamama, Gran Remedio, Khoka, Hunacoblatt, Peruvian Coca, Kuka, La’wolé, Spadie.

Кокаиновият храст често се бърка с други видове от рода Erythroxylum, тъй като повечето негови представители имат подобен външен вид. Най-лесният начин да се идентифицира видът кока е да се сдъвче изсушено листо от него заедно с алкално вещество, например със сода за хляб. Ако усетите изтръпване на устата означава, че листото е на един от двата вида кока - Erythroxylum coca или Е. novogranatense, които съдържат кокаин.

Устройствона кока

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Кока израства на височина до 2-3 метра. Клоните са прави, тънки, като млади носят червеникаво оцветяване. При някои видове кока достигат височина от 10-16 метра.  Листата са тънки, овални, оцветени в светло зелени нюанси, с остър връх. Подреждат се последователно и спираловидно на клончетата. Понякога са изядени от ларвите на молеца Eloria noyesi.

Цветовете са малки, съставени от пет жълто-бели венчелистчета. Имат малки дръжки и са събрани на групички от по няколко на брой в пазвите на листата. Тичинките са с формата на сърце, а плодниците се състоят от три плодни камерки. Плодовете са малки и овални. В началото на развитието им имат жълтеникаво оцветяване. Вече зрелите плодчета са червени. Служат за храна на различни видове птици.

Разпространение на кока

Родина на кока са северозападните части на Южна Америка в планините на Перу и Боливия, като се развива на надморска височина от 500 до 2000 метра. Храстите кока днес се отглеждат в много части на света, включително и в Шри Ланка.

Разпространението на кока се постига и чрез птиците, хранейки се с узрелите му плодове и изхвърляйки целите костилки.

Използваема част на кока

Употребяемата част на растението е неговата листна маса. От засаждането до първото прибиране на листа от кока изминават около 18 месеца. Храстът ще произвежда годна за употреба листна маса в продължение на 20-30 години. През влажния сезон тя се бере на всеки 50-60 дни, а през сухия на всеки 3-4 месеца. Не е проблем ако всички негови листа биват откъснати. Дори ако не се берат всички, храстът ще израстне в дърво, чиято листна маса ще има вече липсващо или слабо психоактивно действие. По-младите листа, обикновено съдържат по-големи количества психоактивни алкалоиди.

Изображение: Sten Porse, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Nils R. Barth, CC0, via Wikimedia Commons

Химичен състав на кока

Кока съдържа следните химични вещества

• кокаин;
• метилекгонин цинамат (methylecgonine cinnamate);
• бензоилекгонин (benzoylecgonine);
• труксилин (truxilline);
• хидрокситропакокаин (hydroxytropacocaine);
• тропакокаин (tropacocaine);
• екгонин (ecgonine);
• кускохидрин (cuscohygrine);
• дихидрокускохидрин (dihydrocuscohygrine);
• никотин;
• хидрин (hygrine).

Пресните листа съдържат още етерично масло, флавоноиди, дъбилни вещества, витамини А, В и С, минерали, особено калций и желязо. 100 грама листа от кока предоставят всички важни минерали и витамини. И пресните и сушени листа имат отлична хранителна стойност, затова се считат от местното население за супер храна.

Продуктите получени от кока се използват главно за намаляване на болката, притъпяване на глада и като стимулиращи средства.

Листата от кока са били използвани за лечение на кокаинова зависимост. Употребявани са от спортисти и при състояние на хипогликемия. Подходящата консумация на растението регулира нивото на кръвната захар - понижава я, когато е твърде висока и я повишава, когато е твърде ниска, т.е. поддържа желаното ниво за организма.

Кока е била наречена "аспирина на Андите". В района й на разпространение тя се използва за лечение на всички видове болки, ревматизъм, настинки, грип, запек, смущения в храносмилането, колики, разстроен стомах, височинна болест, изтощение, слабост. Листата противодействат на стреса при голяма надморска височина и подобряват усвояването на кислород в нея. Димът от изгарянето им е полезен за вдишване при астма, кашлица и бронхит.

Кока намира приложение още при следните заболявания и състояния

• преодолява умората, глада, жаждата;
• височинна болест;
• главоболие;
• язви;
• изтощение;
• болест на пътуването.

Подготовка и дъвчене на листа от кока

Интересно за кока

Най-ранните доказателства за дъвчене на листа от кока идват от около 3000 г. пр.н.е. В много древни колумбийски гробове са намерени следи от този процес - листа кока, вар и други помощни средства използвани за консумацията на растението. При изследването на коси от мумии, при почти всички са установени незначителни количества метаболити на кокаина. Интересно е да се отбележи, че според въглеродния анализ, най-старите от тези мумии са от преди 4000 хиляди години.

В миналото листата на кока са били използвани постоянно в религиозни ритуали, посвещения, от гъдатели, изпращане на мъртвите и с цел сближаване на отделните индивиди. От последното им приложение идва и употребата им като афродизиак и метод на социален обмен. Според древните народи на листата кока се дължи връщането на част от душата в тялото на човека, когато тя бива отнета от божествата.

Племенните хора са смятали, че прах от кока предпазва тялото и духа от зли сили. Възрастните хора в племето са отделяли няколко часа през деня, за да приготвят прах от листа кока, който се консумира от всичките им съплеменници. Той действа и апетитоподтискащо.

Първата информация и познания за растението кока постъпват в Европа между периода от 1569 и 1580 година. Алберт Химан е първият човек - немски химик, който през 1859 година изолира от него основната му съставна част кокаинът. До края на деветнадесети век, пури и цигари, произведени от листа от кока са били пушени в Англия и източното крайбрежие на Америка. През 1864 г., химикът Анджело Мариана прави сладко вино с екстракт от кока, което нарича Vin Mariani. Фенове на напитката са били, включено кралица Виктория, Лъв XIII, Томас Едисон, както и много други творци и интелектуалци, писатели, включително Александър Дюма, Октав Мирбо, Хенрик Ибсен, Жул Верн и Хърбърт Уелс - за които се пиче, че са произвели най-добрите си творби с негова помощ, късно вечер.

Листата от кока се използват свободно в Перу, Боливия, Аржентина и много други части на Южна Америка. Тези страни се опитват да легализират износа на листа от растението, с цел нормални търговски отношения с други страни по света, а не вид контрабанда и снабдяване с кокаин. В САЩ вносът и употребата на листа от кока са противозаконни действия. Със същият статут е растението и в Колумбия. Там дори са били предприети мерки за пръскане на насажденията му с химикали, с цел унищожение, като това е засегнало и полезните култури. Мерките са довели до обедняване на част от населението, което до този момент е разчитало за прехраната си на търговията с кока, като също я е използвало с лечебни цели.

Внимание!

Комбинацията от кокаин и алкохол в организма при излишък, може да доведе до смърт.

Заглавно изображение: Enn1.jpg: Dbotany derivative work: Ilmari Karonen, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons