Остър ревматичен миокардит МКБ I01.2

Развитието на остър възпалителен процес на миокарда (сърдечната мускулатура) се нарича остър ревматичен миокардит.

Причина за развитието на остър ревматичен миокардит е ревматизма. Ревматичната болест е заболяване, което се дължи на инфекция с бета - хемолитичния стрептокок от група А. Заболяването обхваща ставите и съединителната тъкан, води до патологични нарушения е на сърцето, костите, кожата и други органи. Инфекцията с бета - хемолитичния стрептокок от група А се развива в детска възраст между 5 и 15 години и обхваща горните дихателни пътища, като се развива фарингит или ангина.

Клиничните симптоми при острия ревматичен миокардит включват гръдна болка. фебрилитет и изпотяване, студени тръпки, сърдечна слабост, сърцебиене, задух. Ревматичният миокардит при 50-90 % от случаите се съчетава с кожни изменения - erythema marginatum, подкожни възли, полиартралгия и хорея. Протичането на заболяването може да бъде безсимптомно, с единствена изява на ритъмно - проводни нарушения или с прояви на остра сърдечна недостатъчност.

Диагнозата остър ревматичен миокардит се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания. Насочено се задават въпроси към болния за минали инфекции и остри възпалителни заболявания на горните дихателни пътища.

Стандартните лабораторни тестове за диагнозата миокардит не са специфични. За изключване на системно възпалително заболяване е показан ревматологичен скрининг. Активността на ревматизма се определя с лабораторните данни - ускорено СУЕ, левкоцитоза, положителен С-реактивен протеин, увеличение на фибриногена, повишен антистрептолизинов тест - AST като белег за прекарана стрептококова инфекция.

В зависимост от клиничната характеристика при физикалното изследване се установяват тахикардия, отслабени сърдечни тонове, митрална или трикуспидална регургитация, перикардно триене при придружаващ перикардит.
За потвърждаване на диагнозата остър ревматичен миокардит се извършват и някои инструментални изследвания, като електрокардиограма, рентгенография на гръден кош, ехокардиография.

Принципите на лечение при пациенти с остър ревматичен миокардит се определят от клиничната характеристика на заболяването. В острата фаза на миокардитите не са показани нестероидни противовъзпалителни средства и е необходимо спирането им, ако са приемани дотогава. При симптоми на остра сърдечна недостатъчност се прилагат парентерално диуретици, нитрати. Освен това се прилагат и средства, които повлияват ревматизма - антибактериална терапия с антибиотици от групата на пеницилините с цел ликвидиране на стрептококовата инфекция.