Остър ревматизъм МКБ I00-I02

Автоимунно заболяване на сърдечно-съдовата система, което се характеризира с възпалителен характер и засяга ставите, сърцето, кожата, нервната система, се нарича остър ревматизъм. Острият ревматизъм поразява предимно млади хора между 10- и 40-годишна възраст. Заболяването има още инфекциозно-алергичен характер.

Причина за развитието на острия ревматизъм е бета-хемолитичният стрептокок от група А. Стрептококът поразява първоначално горните отдели на дихателната система, като води до развитието на фарингит, тонзилит или тонзилофарингит. Острият ревматизъм се изявява в рамките на 2 седмици от инфектирането с бета-хемолитичния стрептокок.

Патоанатомично острият ревматизъм се характеризира със следните три фази:

• ексудативна фаза - продължава 1-2 месеца и се характеризира с деполяризация на мукополизахаридите на съединителната тъкан и води в началото до мукоидно набъбване, а по-късно до фибриноидна дегенерация на основното вещество;

• пролиферативна фаза - трае 2-4 месеца и през нея се образуват специфичните възли на Ашов-Талалаев;

• фаза на склероза и цикатризация - настъпват към 6-тия месец.

Клиничната картина на острия ревматизъм се характеризира със следните прояви и клинични симптоми:

• полиартрит - засягат се несиметрично големите и средните стави, които са оточни, топли и болният е прикован за леглото;

• кардит - най-съществената проява на ревматизма, може да бъдат засегнати и трите слоя на сърцето - панкардит, но най-често се засягат ендокардът и миокардът - ревматичен ендомиокардит;

• хорея минор - засяга се нервната система, страдат предимно момичета, които стават по-разсеяни, неспокойни и емоционално лабилни;

• кожни прояви - срещат се рядко и се характеризират с образуването на розови, леко надигнати над кожата еритемни (зачервени) плаки, които избледняват в средата и се сливат под формата на обрив с гирляндовиден характер - erythema marginatum.

Диагностично острият ревматизъм се познава след добре снета анамнеза по данни на пациента, като целенасочено се пита за скорошна инфекция на горните дихателни пътища. Лабораторните данни имат важна стойност за правилното поставяне на диагнозата. Извършва се физикален и инструментален преглед.

От физикалния преглед при аускултация (преслушване) на сърцето се установява следната типична патологична находка:

• приглушени сърдечни тонове;

• систоличен шум с духащ характер и с p. max. на върха - при засягането на митралната клапа и развитието на митрален валвулит;

• ранен тих диастоличен шум, ирадииращ по левия ръб на стернума, се чува при засягане на аортната клапа.

Инструменталните изследвания, които най-често се извършват, са електрокардиограма (ЕКГ) и ехокардиография.

Понеже липсва патогномоничен белег, за правилното поставяне на диагнозата се използват критериите на Jones. Според Jones клиничните данни се групират в две групи - основни и второстепенни. При наличието на два основни или на един основен и два второстепенни диагнозата може да се счита за сигурна, особено когато има данни за наличието на стрептококова инфекция.

Основни критерии са:

• полиартрит;

• кардит;

• хорея минор;

• кожни прояви.

Второстепенни критерии са:

• ревматична болест в семейството;

• прекарана стрептококова инфекция;

• артралгия;

• повишена температура.

Определянето на антистрептолизиновия титър (АСТ) е най-често използваният тест за доказване на стрептококови антитела при острия ревматизъм. Бета-хемолитичният стрептокок може да бъде излолиран от в посявка от гърлен секрет.

Лечението на острия ревматизъм се извършва с помощта на антибиотици от групата на пеницилините в съответна за възрастта дозировка, нестероидни противовъзпалителни и кортикостероиди. Използват се също и лекарствени средства за симптомите от страна на сърцето, нервната система и кожата.

Към групата на острия ревматизъм се включват следните заболявания на сърдечно-съдовата система:

• Ревматизъм без данни за засягане на сърцето;

• Ревматизъм със засягане на сърцето;

• Ревматична хорея.