Сърдечносъдова система (Systema cardiovasculare)

Сърдечно-съдовата система е изградена от кръвоносните съдове, изпълнени с циркулираща течност - кръв, и от централен орган - сърце, привеждащ в движение тази течност. Тя се разделя на два отдела, които се обозначават като кръвоносна и лимфна системи. Кръвоносната система пренася кръвта в тялото и се състои от сърце, артерии, капиляри и вени. Артериалните съдове транспортират кръвта от сърцето до капилярите, откъдето тя преминава във вените, по които се връща отново в сърцето.

По лимфната система се пренася безцветна течност - лимфа, която представлява филтрат на кръвта, изпълващ тъканните пространства. Лимфата попада в лимфните капиляри и чрез система от лимфни съдове достига до венозната част на кръвоносната система, като по този начин лимфния път явява спомагателен на венозния.

Сърцето е кух мускулест орган с помпена функция, извършващ ритмични съкращения благодарение, на които кръвта се движи в кръвоносните съдове. При човека сърцето се разделя на две половини - лява и дясна. От своя страна всяка половина се разделя на две кухини: горна - предсърдие, и долна - камера. Между предсърдието и камерата на всяка от сърдечните половини се разполага отвор с клапа, която пропуска кръв само в една посока - от предсърдието към камерата. Дясната сърдечна половина изпомпва венозна кръв, а лявата - артериална кръв.

Венозната кръв от дясната камера се придвижва по белодробния ствол, който се разделя на две белодробни артерии, които се разклоняват на по-малки съдове и формират капилярите на белите дробове. В белодробните капиляри се извършва газова обмяна между кръвта и атмосферния въздух. При този процес венозната кръв отдава въглероден диоксид и се обогатява с кислород, като се трансформира в артериална или оксидирана кръв. По белодробните вени тази кръв се пренася в лявото предсърдие. Пътят на кръвта от дясната камера до лявото предсърдие се нарича малък кръг на кръвообращението или белодробно кръвообращение.

От лявата камера богатата на кислород артериална кръв се изпомпва в аортата, която се разклонява на по-малки съдове - артерии. От артериите кръвта достига до капилярната система на различни органи и тъкани. На ниво капиляри от кръвта се отдават хранителни вещества и кислород, които преминават в клетките, и се приема отпадъчни продукти от клетъчния метаболизъм. По този начин кръвта се трансформира в бедна на кислород венозна кръв.

Венозната кръв по система от венозни съдове се транспортира до дясното предсърдие, в което се вливат два големи венозни съда - горната и долна празна вена, и един малък съд, дрениращ венозната кръв на сърдечната стена - коронарен синус (sinus coronarius). Кръвоносните съдове разположени от лявата камера до дясното предсърдие се обединяват под названието „голям кръг на кръвообращението" или „системно кръвообращение".

В системния кръг на кръвообращението на сърдечно-съдова система се включва и порталното кръвообращение, което събира кръвта от нечифтните коремни органи - задстомашна жлеза, слезка и стомашно-чревния тракт. Тази кръв се пренася до голям венозен съд - портална вена или vena porte, която навлиза в черния дроб и се разпада на синусоиди - разширени капиляри. От тях се формират чернодробните вени, които се вливат в долната куха вена. Портално кръвообращение е установено и в хипофизната жлеза. Пътят, който преминава през порталното русло, включва последователно артерии-капиляри-вени-синусоиди-вени, докато кръвта, която заобикаля порталната система на кръвообращение, преминава през артерии-капиляри-вени.

Артериите и вените според отношението си към органите се разделят на екстраорганни и интраорганни.

Екстраорганните кръвоносни съдове имат различен калибър. Магистралните или основните артерии се разполагат единствено в дълбочина в гръдна и коремна кухина и между мускулите на шията, трупа и крайниците. Придружават се от един или два венозни съда, наречени дълбоки вени. Дълбоките съдове на голямо протежение формират артерио-венозни комплекси. По правило тези комплекси се съпровождат от нерви и лимфни съдове. Към магистралните съдове се отнасят и повърхностните венозни стволове, които се разполагат в подкожието, между кожата и фасциите.

Магистраните съдове на сърдечно-съдова система се разполагат в области от тялото, защитени от външен натиск и разтягане. Така например аортата и двете кухи вени са ситуирани в големите телесни кухини - гръдна и корема. В областта на горни и долни крайници основните артерио-венозни комплекси вървят предимно по тяхната вътрешна, защитена страна и прекосяват ставите по тяхната сгавателна страна. Тези съдове изпращат клонове към най-близкостоящите органи, от места разположени най-близко до съответния орган.

Интраорганите съдове са съставени от капиляри, артерии и вени. Устройството на интраорганната кръвоносната система се определя от строежа, функцията и развитието на органа. Капилярната мрежа притежава устройство, което съответства на микроскопското устройство на органа, а гъстотата на капилярите съответства на интензивността на обмяната на веществата или на функционалните изисквания на органа.