Венозен отдел на сърдечно-съдовета система (Pars venosa systema cardiovasculare)

Венозната част на кръвоносната система води началото си от венулите. Те се формират чрез сливане на капиляри или като непосредствено продължение артериовенозните анастомози. Венулите постепенно преминават в по-големи съдове - вени. Венозната система е изградена на принципа на конвергенция. От капилярите до сърцето се наблюдава последователно сливане на съдове, при което калибърът на вените постепенно става по-голям. Изключение е порталното кръвообращение на черния дроб и хипофизната жлеза, което е изградено на принципа на дивергенция. В много области на тялото вените съпровождат артериалните съдове, но устройството на венозната система показва редица особености, които я отличават от артериалната.

Хемодинамиката е основният фактор, определящ структурните особености на венозен отдел на сърдечно-съдовета система. Средната скорост на движение на кръвта във вените е значително по-малка от тази в артериите, което води до по-голяма вместимост на венозния отдел. От средно 5 литъра кръв в големия и малкия кръг на кръвообращение 3 л. се намират във вените, 1 л. в артериалната система и 1 л. в капилярите, синусоидите и сърцето. Поради това във всички области на тялото вените са повече и анастомозират по-често от артериите. На множество места те формират плоски мрежи и венозни сплетения с вместимост, която надвишава значително вместимостта на съответстващи те им артериални съдове. Венозните сплетения биват подлигавични и околоорганни. Подлигавичните се локализират на определени места в храносмилателния тракт. Околоорганните венозни сплетения са разположени между вътрешни органи, променящи обема си, и намиращи се в непосредствена близост твърди стени - обикновено скелетни части. С такива сплетения са обкръжени органите в малкия таз.

Важна особеност на венозните съдове е малката дебелина на стената им, което се обуславя от ниските стойности на кръвното налягане в тях. Малката дебелина на венозната стена позволява лесното й деформиране при външен натиск и й придава определена разтегливост при изпълване с кръв. Тази особеност на вените има голямо значение за транспортирането на кръвта по тях. При съкращаване на мускулите вените в съседство се притискат и кръвта в тях се изтласква в посока към сърцето, което определя двигателната активност като главен фактор за придвижване на кръвта в тях. В лумена на вените се намират клапи, които пропускат кръвта само в едно направление. Клапният апарат на венозните съдове представлява важно функционално приспособление. Голямата вместимост на вените и значителната изменчивост на техния просвет определят техните резервоарни свойства.

Малката дебелина на стената на венозните съдове и нейната еластичност обуславят пасивната изменчивост на техния просвет - разширение и стеснение, както и възможност за тяхното колабиране. Тази изменчивост има активен компонент - веномоторна активност, дължаща се на гладките мускулни клетки във венозната стена.

Малките стойности на кръвното налягане във венозния отдел на сърдечно-съдовета система и свързаната с него малка дебелина на венозната стена прави вените податливи на външни фактори, като по този начин се въздейства и върху строежа им. Анатомо-топографското им разположение оказва голямо влияние върху структурата на венозната стена. Така например, вените в коремна кухина поради натиска на коремната преса могат да колабират и да се наруши придвижването на кръвта в тях. С това въздействие се обяснява добре развитият надлъжен гладкомускулен слой от външната страна на циркулярния в стената на долната куха вена, бъбречните вени и порталната вена. Разположените в гръдната кухина вени са подложени на незначителен натиск, който липсва при вдишване. С това се обяснява отсъствието в стената им на надлъжен мускулен слой и слабото развитие на циркулярния.

Венозната стена, в сравнение със стената на съответните по калибър артериални съдове, се състои от относитено повече колагенни влакна и по-малки еластични и мускулни фибри. Венозната стена подобно на артериалната е изградена от три слоя: интима, медия и адвентиция.

Съвременната класификация на венозните съдове се основава на развитието на мускулатурата в тях. Те се разделят на:

• венули и малки вени;
• вени с преобладаващо развитие на циркулярния гладкомускулен слой на медията;
• вени с преобладаващо развитие на надлъжния гладкомускулен слой на адвентицията;
• вени със слабо развитие на гладкомускулни елементи;
• безмускулни вени.

Стената на посткапилярните и събирателните венули на венозния отдел на сърдечно-съдовета система не съдържа мускулни влакна - тя е съставена от ендотел и периендотелна съединителна тъкан. При венули с напречно сечение 50-75 микрометра се появяват циркулярно разположени мускулни клетки и надлъжно организирани еластични влакна. Венулите прехождат в малки вени постепенно, като не съществува точен критерии за разграничаването им. В стената на малките вени се открива добре развит мускулен слой и вътрешна еластична мембрана. В някой органи стената им съдържа мускулни пръстени и интимални възглавнички, които служат за регулиране на кръвния ток. Интимални възглавнички притежават кавернозните тела на пениса, надбъбречната жлеза, белите дробове, плеврата и др.

Към вените с предимно развитие на циркулярния гладкомускулен слой на медията спадат венозните съдове на долни и горни крайници. В структурата на стената им може да се съдържа още вътрешен надлъжен слой, а в редки случаи и мускулни клетки в субендотелния слой и адвентицията. Еластичните влакна в стената на тези вени формира надлъжно разтегната еластична мрежа организирана в различно изразена вътрешна еластична мембрана. Вените от тази група се характеризират със силно натоварване на стената им, произхождащо откъм лумена на съда, което при вените на долни крайници е по-голямо от това в горните крайници, и при подкожните вени е по-голямо, от колкото в дълбоките венозни съдове. Поради това най-силно развита е стената на подкожните вени на долни крайници - vena saphena magna и vena saphena parva.

Вените с предимно развитие на надлъжната гладка мускулатура на адвентицията включват големите венозни съдове на коремна кухина. Стената им съдържа добре развит надлъжен мускулен слой, като навътре от него се разполага тънък слой циркулярно подредена мускулатура. Добре изразения мускулен слой предпазва вените в коремната кухина от деформация и колабиране, като противостои на външно въздействие на налягане при активиране на коремната преса. В стената на тези съдове се съдържат множество надлъжни еластични влакна. Представители на вени от тази група са долна куха вена - v. cava inferior, и порталната вена - v. portae, заедно с техните големи протоци.

Венозните съдове със слабо развитие на мускулните слоеве включват горната куха вена, двете брахиоцефални вени, вътрешната яремна вена, подключичните вени и някои техни протоци. При хора в зряла възраст стената на тези вени съдържа малко количество предимно циркулярни мускулни влакна.

Безмускулните вени имат съединителнотъканна стена, без никакви мускулни елементи. Към тях се причисляват вени на главния мозък, мозъчни обвивки, ретина, кости, гредичките на слезката. Те са пасивни по отношение на кръвния ток.

Клапният апарат на венозен отдел на сърдечно-съдовета система представлява специално функционално приспособление на венозната стена. Платната им са образувание на интимата. Скелета на платната е изграден от колагенни влакна. Освен тях в платната се съдържат и мрежа от еластични влакна, продължение на вътрешната еластична мембрана на венозната стена. Клапните платна са с полулунна форма и заедно с венозната стена оформят клапни джобчета. По правило клапите са изградени от две платна и много по-рядко от едно или три платна. При обратен кръвен ток клапните джобчета се запълват с кръв и клапните платна се допират едно до друго, като преграждат пътя на кръвта. При центростремително движение на кръвния ток клапните платна се избутват към стените на вените и кръвта тече безпрепятствено в посока към сърцето.

С клапи разполагат по-голяма част от венозните съдове. Добре представени са във вените на долни крайници, горни крайници, гръдна и коремна стена, шия и глава. Броят на клапите в магистралните вени на долни крайници при отделните индивиди варира в широки граници, като при някой е под 50% от средния брой - развива се вродена клапна недостатъчност.