Портална вена (vena portae hepatis)

Порталната вена обединява система от съдове, по която се оттича кръвта от храносмилателния тракт, в участъка от входа на стомаха до горния отдел на правото черво, както и от слезката и задстомашната жлеза. Стволът на v. portae hepatis се формира от сливането на три нечифтни вени: v. mesenterica superior, v. mesenterica inferior и v. splenica. Сливането се осъществява зад главата на панкреаса. От това място венозният съд се насочва надясно и нагоре, преминава зад pars superior duodeni, навлиза между двата листа на хепатодуоденалния лигамент, където е разположен зад ductus choledochus и a. hepatica propria.

В областта на porta hepatis порталната вена се разклонява на два клона: десен - ramus dexter, и ляв - ramus sinister. Te се раздалечават един от друг под прав ъгъл. Десният клон е по-дебел и навлиза в черния дроб веднага след отделянето си, а левият е с по-тънък лумен и има малко по-дълга извън органна част. В чернодробния паренхим вените се разклоняват на все по-малки клончета, които дават синусоидите на чернодробните делчета.

Чрез системата на порталната вена в черния дроб се внасят и влиза в контакт с хепатоцитите:

• въглехидрати, белтъци и малък процент мазнини, резорбирани в капилярите на чревните власинки;
• инсулин и глюкагон - панкреасни хормони, синтезирани в Лангерхансовите острови на жлезата;
• продукти от разрушените в слезката еритроцити.

В ствола на порталната вена се вливат следните малки притоци:

• v. cystica - събира венозна кръв от стената жлъчния мехур, влива се в ствола на порталната вена или в нейния десен клон;
• vv. paraumbilicales - водят началото си от предната коремна стена в областта на пъпа, анастомозират с епигастралните вени - vv. epigastrales, и навлизат в lig. teres hepatis, като се обединяват в общ ствол, който се влива в ствола на порталната вена;
• vv. gastricae dextra et sinistra - изхождат от малката кривина на стомаха, като лявата в областта на кардията анастомозира с vv. esophageales (притоци на v. azygos и v hemiazygos), след което извива надясно и назад и се влива в ствола на порталната вена;
• v. prepylorica - изхожда от областта на пилора, след което се влива в дясната стомашна вена или направо в ствола на v. portae hepatis.

Клонове на портална вена:

1. V. mesenterica superior (горна опорачна вена) води началото си от областта на илео-цекалното свързване като v. ileocolica. Нейният ствол съпровожда едноименната артерия, като е разположена от дясната й страна. По този венозен съд и по неговите притоци се оттича кръвта от тънкото черво, сляпото черво и апендикса, възходящото и напречното ободно черво, а също така и от мезентериалните лимфни възли.

В ствола на горната опорачна вена се вливат следните притоци:

• v. ileocolica - събира кръв от терминалната част на тънко черво, сляпото черво и апендикса;
• vv. jejunales et ileales - представляват 16-20 на брой вени, в които се оттича кръвта от мезентериалното тънко черво, преминават между двата листа на мезентериума и се вливат в лявата страна на v. mesenterica superior;
• v. colica dextra - транспортира кръв от възходящото ободно черво, съпровожда едноименната артерия и се разполага ретроперитонеално;
• v. colica media - носи кръв от напречното ободно черво, локализирана е между двата листа на mesocolnon transversum и върви заедно с едноименната артерия;
• vv. pancreaticoduodenales - образуват се малки вени на задстомашна жлеза и долната част на дуоденума и се вливат в горната опорачна вена в областта на incisura pancreatis;
• v. gastroomentalis dextra - върви по голямата кривина на стомаха низходящо и надясно, приема клончета от предната и задна стомашна стена и от голямото було, като на нивото на пилора тя приема част от vv. pancreaticoduodenales и се влива в най-горния отдел на v. mesenterica superior.

2. V. mesenterica inferior (долна опорачна вена) започва от областта на малкия таз като v. rectalis superior, има възходящ ход, преминава пред левите хълбочни съдове и продължава по задната коремна стена, покрита от париеталния перитонеум. По-нагоре се отклонява в дясно, преминава от лявата страна на flexura duodenojejunalis, зад панкреаса, като достига мястото на образуване на порталната вена. В една част от случаите тя се влива във v. splenica.

Притоците на долната опорачна вена приемат кръв от правото, сигмовидното и низходящото ободно черво. Те биват:

• v. rectalis superior - води началото си от горната част на правото черво, като се свързва с венозното му сплетение - plexus venosus rectalis;
• vv. sigmoideae - изхождат от сигмовидното ободно черво;
• v. colica sinistra - транспортира кръв от низходящото ободно черво.

3. V. spenica се формира в областта на хилуса на слезката чрез сливането на множество по-малки вени, изхождащи от този орган. От това място вената се насочва надясно по задно-горния ръб на задстомашната жлеза, като придружава едноименната артерия. В близост с гръбначния стълб се обединява с v. mesenterica inferior, преминава пред коремната аорта и се слива с v. mesenterica superior, като се формира проталната вена.

В ствола на v. splenica се вливат слените притоци:

• v. gastroomentalis sinistra - изхожда от голямата кривина на стомаха, носи кръв от неговите стени и от голямото було и се влива във v. splenica в близост до слезката;
• vv. gastricae breves - носят кръв от областта на дъното на стомаха;
• vv. pancreaticae - представляват множество малокалибрени вени, изхождащи по цялата дължина на задстомашната жлеза.