Артериален отдел на сърдечно-съдовата система (Pars arterialis systema cardiovasculare)

Артериалният отдел на кръвоносната система е изграден на принципа на дивергенцията. Всеки кръг на кръвообращението започва от сърцето с един съд - малкият кръг с белодробния ствол, а системният кръг с аортата. Основният ствол се разпада дървовидно, като с отдалечаването си от сърцето артериалните съдове стават по-многобройни, тяхното напречно сечение - по-малко. Най-малките артериални съдове се наричат артериоли, които прехождат постепенно в капиляри. Артериалните съдове могат да се свързват помежду си - такива свързвания се наричат анастомози. Те се осъществява на нивото на разклонения с по-малък калибър. Артерии, които до преминаването си в капиляри не анастомозират с други, разполагащи се в съседство артериални съдове, носят названието "крайни артерии". При настъпване на непроходимост на такива артерии възниква пълно обезкървяване на кръвоснабдяваните от тях области.

Стената на кръвоносните съдове е изградена по общ план. Вътрешната й повърхност е постлана с непрекъснат слой от плоски клетки - ендотел. При артериалните и венозни съдове този слой е обгърнат от допълнителни обвивки, които са изградени от гладкомускулни влакна и съединителна тъкан (колагенни и еластични влакна). Степента на развитие на тези обвивки се определя от напрежението, което оказва кръвния ток върху съдовата стена. От лумена към външната повърхност на артериите и вените последователно се разполагат три основни слоя, изграждащи стената им: вътрешен или интима - tunica intima, среден или медия - tunica media, и външна или адвентиция - tunica adventicia. Интимата включва ендотелния и субендотелния слоеве, и вътрешна еластична мембрана - lamina elastica interna. Медията се състои от гладкомускулни клетки, еластични и колагенни влакна, като съотношението между тези компоненти е различно при различните съдове. Адвентицията е изградена предимно от съединителна тъкан, като при вените може да съдържа и гладка мускулатура.

Структурата на стената на артериалния отдел на сърдечно-съдовата система е детерминирана от хемодинамика и калибъра на артериалните съдове. При съкращение на сърцето - систола, от всяка камера се изтласква около 70 мл. кръв, която преминава от левия вентрикул в аортата и от десния вентрикул - в белодробния ствол. Началните участъци на тези съдове се разширяват и налягането в тях се повишава (систолно налягане), като при аортата това налягане е значително по-високо поради по-голямото съпротивление в телесния кръг на кръвообращение. При отпускане на сърдечния мускул - диастола, разтегнатите участъци на аортата и белодробния ствол се свиват и подпомагат придвижването на кръвта в периферна посока. В подобно състояние изпадат последователно следващите съдовете, по които се разпространява пулсовата вълна.

Дебелината на стената на аортата и белодробния ствол съответстват на стойностите на средното артериално налягане в тях, като при аортата стената е значително по-дебела от тази на белодробния ствол. Поради значителните колебания на кръвното налягане в тези съдове наличието на еластични елементи в стената им е по-голямо, което ги определя като артерии от еластичен тип. По протежение на артериалните съдове от сърцето към периферията, постепенно калибър им намалява и налягането в тях се понижава (в по-малка степен), а амплитудата на пулсовата вълна става все по-малка. С постепенното намаляване на напрежението върху съдовата стена се променя и структурата й - тя става по-тънка и относителното количество на еластични влакна намалява за сметка на гладката мускулатура. Хемодинамичните особености в голямокалибрените и среднокалибрените артерии определят съществуването на различни структурни особености в стената им - стена от еластичен тип и стена от мускулен тип с постепенни преходи между тях.

Голямокалибрените артерии на артериалния отдел на сърдечно-съдовата система по устройство на своята стена се определят като артерии от еластичен тип. Представители на тази група артериални съдове са белодробния ствол, аортата и нейните непосредствени голямокалибрени разклонения. Тяхната стена се състои от множество, гъсто разположени еластични елементи и относително малко гладкомускулни влакна. Интимата се състои от ендотел, добре изразен субендотелен слой и вътрешна еластична мембрана. Медията се състои от множество концентрично подредени еластични мембрани, свързващи се помежду си, като формират сложно организирана еластична мрежа. Адвентицията е представена от тънък слой съединителна тъкан с малко съдържание на еластични влакна.

Среднокалибрените артерии според строежа на стената им се дефинират като артерии от мускулен тип. Те се характеризират с активната си вазомоторна функция, която се изразява в промяна на просвета им - стеснение или вазоконстрикция и разширение или вазодилатация. Тази функция осъществява регулация на количеството на преминаващата през тях кръв, поради което са известни още като артерии от разпределителен тип. Представителите на артериите от мускулен тип са: артериалните съдове на крайниците, междуребрените артерии, органните артерии на коремна кухина и др. Интимата им има строеж, подобен на този на голямокалибрените артерии, като по-характерна е силно изразената вътрешна еластична мембрана с наличие на отворчета с различна големина. Медията на тези съдове е изградена от циркулярно подредени гладкомускулни влакна, образуващи множество слоеве, между които се разполага малко количество еластични, колагенни и ретикуларни влакна. Адвентицията при артериите от мускулен тип е със значителна дебелина, съставена от колагенни и еластични влакна.

Малките артериални съдове се отличават с по-просто устроена стена, което се наблюдава отчетливо с намаляване на калибъра и доближаването към капилярите. Промяна в устройството се установява при артерии с диаметър 0,4 мм и се изразява в следното: постепенно изчезване на субендотелната съединителна тъкан, вътрешната еластична мембрана се превръща във фина мрежа от еластични влакна, разположеният в медията мускулен слой намалява.

Артериалният отдел на сърдечно-съдовата система включва и артериолите. Изградени са от ендотел, тънък слой или един ред гладкомускулни влакна с непрекъснато или прекъснато, неправилно разпределение. При тези съдове липсва еластична мембрана, но са налице еластични влакна, свързани с гладкомускулните клетки. Артериолите могат да бъдат представени като ендотелна тръба, заобиколена от съединителнотъканна обвивка, съдържаща и гладкомускулни елементи. Малките артерии и артериолите се характеризират със силно изразена вазомоторна активност, което определя важната им роля в регулирането на кръвния приток към мукроциркулаторното русло. На тези съдове се дължи голямото съпротивление при преминаването на кръвта от артериалния към капилярния дял на кръвообращението и високите стойности на артериалното кръвно налягане.