Подключична артерия (arteria subclavia)

Подключичната артерия вдясно води началото си от truncus brachiocephalicus, а вляво - от arcus aortae. Поради тази анатомична особеност лявата подключична артерия е по-дълга от дясната. Артериалният съд се извива около купола на плеврата, като по този начин образува изпъкнала в краниална посока дъга. В последствие тя преминава по горната повърхност на първо ребро в пространството, заградено от долните части на предния и средния mm. scaleni - spatium interscalenum. След като напусне тази анатомична област, тя преминава под ключицата и с навлизането си в подмишничната яма се продължава като подмишничната артерия - a. axillaris.

От подключичната артерия се отделят артериални съдове, които осигуряват кръвоснабдяването на части от главния и гръбначния мозък, от мускулите на шията, гърба и лопатката, от гръдната и коремната стена. Тя взема участие в кръвоснабдяването на множество вътрешни органи: гръклян, трахея, хранопровод, щитовидна жлеза, тимус, млечна жлеза. От нейния ствол се отделят различни по калибър артериални клонове:

• a. vertebralis;
• a. thoracica interna;
• truncus thyrocervicalis;
• truncus costocervicalis;
• a. transversa cervicis.

1. A. vertebralis изхожда от подключичната артерия на равнището на първо ребро, преди навлизането й в пространството между предния и средния mm. scaleni. Тя върви нагоре и назад, минава зад общата каротидна артерия и навлиза във foramen procesus transversi на седми шиен прешлен, след което преминава през същия отвор на всички по-горни шийни прешлени. След като напусне отвора на първия шиен прешлен - atlas, тя се насочва медиално по горната повърхност на прешлена, пробива membrana atlantooccipitalis и твърдата мозъчна обвивка на гръбначния мозък и през foramen magnum навлиза в черепната кухина. В тази област вертебралната артерия се слива с едноименния съд от другата страна, в резултат на което се формира нечифтен артериален съд - a. basilaris. Артерията преминава през sulcus basilaris на моста на главния мозък и при предния му ръб се раздвоява, давайки своите крайни разклонения - задните мозъчни артерии. Всяка задна мозъчна артерия - a. cerebri posterior, се насочва навън, назад и възходящо, като заобикаля съответното мозъчно краче и се разпада на по-малки съдове по долната страна на тилния и слепоочния дял на съответното мозъчно полукълбо.

По своя ход от a. vertebralis изхождат следните странични клончета:

• rami spinales - отделят се от вертебралната артерия преди навлизането й в черепната кухина, минава през междупрешелнните отвори на шийните прешлени и кръвоснабдяват гръбначния мозък в тази област;
• rami musculares - клончета за разположените в съседство скелетни мускули;
• ramus meningeus - клонче за твърдата мозъчна обвивка;
• a. spinalis posterior - отделя се след навлизането на вертебралната артерия в кухината на черепа, насочва се в низходяща посока към дорзалната повърхност на гръбначния мозък и преминава по цялата му дължина;
• a. spinalis anterior - подобно на горепосочения артериален съд, тя се отделя от вътречерепния участък на a. vertebralis, насочва се надолу и медиално и след кратък ход се слива с едноименната артерия от срещуположната страна, в резултат на което се образува не чифтен съд, който се спуска надолу по предната страна на гръбначния мозък;
• a. inferior posterior cerebelli - отправя се към задната част от долната повърхност на малкия мозък.

От a. basilaris се отделят:

• aa. pontis - малки клончета за моста;
• a. labyrinthi - навлиза във вътрешния слухов проход и достига до вътрешното ухо;
• aa. mesencephalicae - артериални разклонения за средния мозък;
• a. inferior anterior cerebelli - кръвоснабдяват предната част от долната повърхност на малкия мозък;
• a. superior cerebelli - клон за горната повърхност малкия мозък.

2. A. thoracica interna - води началото си от долната повърхност на подключичната артерия. Спуска се надолу по предната гръдна стена и заляга върху задните повърхности на първи до седми ребрен хрущял. Артерията е покрита от m. transversus thoracis и fascia endothoracica. На нивото на седми ребрен хрущял се разделя на два крайни клона:

• a. musculophrenica - насочва се латерално по линията на прикрепване на диафрагмата и дава клончета за нея, за коремните мускули и за долните междуребрени пространства;
• a. epigastrica superior - продължава в низходяща посока, прониква във влагалището на правия коремен мускул, продължава по задната повърхност на този мускул и в областта на пъпа анастомозира с a. epigastrica inferior - клон на a. iliaca externa.

По протежение на a. thoracica interna се отделят:

• rami intercostales anteriores - отделят се по две във всяко от горните шест междуребрия, насочват се в латерална посока и анастомозират с aa. intercostales posteriores - клончета, изхождащи от гръдната аорта;
• rami perforantes - преминават през горните 5-6 междуребрия и отделят разклонения големия и малкия гръден мускул, а също и за млечните жлези;
• rami sternales - отправят се към задната повърхност на гръдната кост;
• a. pericardiacophrenica - изхожда от a. thoracica interna на нивото на първо ребро, върви успоредно на диафрагмалния нерв и отделя клончета за перикарда и диафрагмата;
• rami bronchiales, rami thymici, rami mediastinales - артериални клончета за намиращи се в съседство вътрешни органи.

3. Truncus thyrocervicalis се отделя от подключичната артерия непосредствено преди навлизането й в spacium interscalenum. След ход от порядъка на 0,5-1 см ствола му се разделя на 4 главни клона:

• a. thyroidea inferior - насочва се нагоре и медиално, минава зад вътрешната яремна вена и общата сънна артерия, като достига долната част на страничния дял на щитовидната жлеза, като отделя клончета за жлезата - rami glandulares, за гръкляна - a. laryngea inferior, и за разположените в близост части на трахеята, хранопровода и гълтача;
• a. cervicalis ascendens - изкачва се нагоре по m. scalenus anterior и отделя клончета за дълбоките мускули на шията и за гръбначния мозък;
• a. cervicalis superficialis - след отделянето си върви в латерална посока, прекосява m. scalenus anterior и се разклонява под m. trapezius;
• a. suprascapulari - насочва се низходящо и латерално, преминавайки зад ключицата, а след това по хода на долното коремче на m. omohyoideus достига лопатката, като преминава над lig. transversum scapulae superius и се спуска във fossa supraspinata, където отдава клончета за разположените в съседство мускули и анастомозира с a. circumflexa scapulae.

4. Truncus costocervicalis - отделя се от подключичната артерия в областта на spatium interscalenum и се разделя на два клона:

• a. cervicalis profunda - насочва се назад, преминава между първо ребро и напречния израстък на седми шиен прешлен и се разклонява в дълбоките мускули на врата;
• a. intercostalis suprema - има низходящ ход, преминава пред шийката на първо ребро и се разклонява в първо и второ междуребрие.

5. A transversa cervicis - излиза от подключичната артерия веднага след преминаването й през spatium interscalenum. Тя прекосява plexus brachilis в заднолатерална посока и при горно-медиалния ъгъл на лопатката се дели на два клона:

• ramus superficialis - има възходящ ход и се разклонява в мускулите на врата;
• ramus profundus - спуска се в низходяща посока успоредно на медиалния ръб на лопатката и изпраща клончета към прикрепените към този ръб мускули - mm. rhomboidei и m. serratus anterior.