Околосърдечна торбичка (pericardium)

Перикарда или околосърдечна торбичка представлява затворена серозна торбичка, в която е вмъкнато сърцето. Изграден е от два перикардни листа - вътрешен или висцерален (lamina visceralis) и външен, париетален (lamina parietalis). Вътрешният лист заляга върху сърцето и образува неговия външен слой - епикард. Външният лист е подсилен от фиброзен слой. Върху стволовете на големите сърдечни съдове париеталният лист прехожда в неговия висцерален.

Перикарда е в контакт с редица анатомични образувания. Чрез долната си част той сраства плътно със сухожилната централна част на диафрагмата. Отзад заляга върху бронхите, хранопровода и гръдната аорта. Чрез страничните части той се свързва с лявата и дясната медиастинална плевра. Предната част на перикарда остава непокрита от плеврата в областта на две триъгълни полета - trigonum thymicum и trigonum pericardicum. В областта на тези триъгълници се разполагат повлекла от съединителна тъкан, които осъществяват връзка между предната повърхност на околосърдечната торбичка и гръдната кост - наричат се ligg. sternopericardica.

Между париеталния и висцералния лист на околосърдечната торбичка се загражда цепковидна кухина - cavitas pericardii, която съдържа тънък слой серозна течност - liquor pericardii. Преходът на париеталния лист в неговия висцерален се осъществява на две места - около аортата и белодробния ствол, както и около кухите и белодробните вени. Възходящата аорта и белодробния ствол са покрити от всички страни от висцералния лист на перикарда.

Проходът, който се намира зад аортата и белодробния ствол се нарича - sinus transversus pericardii. В областта на прехода около вените перикардът обхваща общо двете кухи вени и двете десни белодробни вени, след което двата срещащи се листа се насочват наляво и обхващат левите белодробни вени. Пространството, което се образува се нарича sinus obliquus pericardii.

Перикардът огражда сърцето и началото на големите съдове, като ги изолира от всички съседни образувания. При всяко движение на сърцето, двата листа на перикарда се плъзгат помежду си.