Други болести на перикарда МКБ I31

Перикардът е здрав двупластов фиброеластичен сак, който покрива сърцето. Пространството между двата слоя серозен перикард, перикардната кухина, е изпълнено със серозна течност, която предпазва сърцето от всякакъв вид външен удар или шок. Към перикардния сак има два слоя: най-външният фиброзен перикард и вътрешният серозен перикард.

Фиброзният перикард е най-повърхностният слой на перикарда. Той е изграден от плътна и рохкава съединителна тъкан, която действа за защита на сърцето, закрепвайки го към околните стени и предотвратявайки препълването му с кръв. Той е непрекъснат с външния адвентициален слой на съседните големи кръвоносни съдове.

Серозният перикард от своя страна е разделен на два слоя, париеталният перикард, който е слят и неотделим от фиброзния перикард, и висцералният перикард, който е част от или в някои учебници, синоним на епикард. И двата слоя функционират като смазват сърцето, за да предотвратят триенето по време на сърдечна дейност.

Висцералният слой се простира до началото на големите съдове (големите кръвоносни съдове, обслужващи сърцето), превръщайки се в единия с париеталния слой на серозния перикард. Това се случва в две области: където аортата и белодробният ствол напускат сърцето и където горната куха вена, долната куха вена и белодробните вени навлизат в сърцето.

Между париеталния и висцералния перикарден слой има потенциално пространство, наречено перикардна кухина, което съдържа смазваща серозна течност, известна като перикардна течност. Перикардните вдлъбнатини са малки пространства в перикардната кухина.

Когато висцералният слой на серозния перикард влиза в контакт със сърцето (не с големите съдове), той е известен като епикард. Епикардът е слоят непосредствено извън правилния сърдечен мускул (миокарда). Епикардът е изграден до голяма степен от съединителна тъкан и функционира като защитен слой. По време на вентрикуларната контракция вълната на деполяризация се движи от ендокарда към епикардната повърхност.

Заболявания, които включват патологични нарушения в структурата и функцията на перикарда, се наричат други болести на перикарда. Перикардните заболявания могат да се групират в съзвездие от клинични синдроми, включително хроничен адхезивен перикардит, хроничен констриктивен перикардит, перикарден излив или тампонада, хемоперикард.

Етиология

Причините за развитието на други болести на перикарда могат да бъдат най-различни. Най-честите причини са идиопатична или вирусна етиология. Специфичните причини включват туберкулоза, неопластичен процес и перикардит, свързани със системни автоимунни заболявания, всички, от които имат 5% честота на засягане на перикарда и трябва да бъдат активно изключвани във всеки случай. Ятрогенните причини включват катетър-базирани процедури, включващи перкутанни коронарни интервенции, аблационни процедури и вкарване на пейсмейкър, всички, от които могат да предизвикат перикардна реакция или да доведат до травматичен хеморагичен перикардит.

При хроничен констриктивен перикардит водещата причина все още остава туберкулозата в развиващия се свят, представляваща 38-83% от случаите. В развития свят етиологията често е неизвестна и някои случаи са свързани с предишен перикардит, сърдечна хирургия, дори сърдечна трансплантация и лъчева терапия. Други по-редки причини включват инфаркти на миокарда и нарушения на съединителната тъкан.

Хемоперикарда (натрупване на кръв в перикарда) може да доведе до перикардит или перикардна фиброза. Честите причини включват нараняване на гръдния кош, нараняване в резултат на медицински процедури като сърдечна катетеризация и въвеждане на пейсмейкър и разкъсване на аневризма на гръдната аорта.

Патофизиология

Патофизиологично при други болести на перикарда се наблюдава как дифузната перикардна фиброза притиска миокарда и ограничава неговата разтегливост по време на диастола (отпускане на сърдечната мускулатура по време на пълнене на сърдечните кухини). Затруднено е пълненето с кръв на сърдечните кухини, чието диастолно налягане е повишено и изравнено с това на белодробните капиляри и на празните вени. Нарушението в пълненето с кръв на сърцето по време на диастола и промените в сърдечния дебит са стимули за компенсаторна задръжка на натрий и вода, които заедно с повишеното венозно налягане са фактори за формиране на отоци. По време на вдишване налягането в дясното предсърдие не се понижава, както това е в норма. Промените в кръвотока и повишеното налягане в периферните вени водят до тяхното подуване във фазата на вдишване.

Клинична картина

Клиничната картина при други болести на перикарда се състои от следните оплаквания:

• лесна умора
• задух
• намален физически капацитет
• ортопнея
• упорити отоци
• подуване на корема вследствие на метеоризъм и асцит
• безапетитие и отслабване на тегло

В късните стадии на заболяването се прибавят симптоми, свързани с нарушена чернодробна функция, измършавяване до кахексия.

В зависимост от вида и тежестта на заболяването може да има различни физически находки. Болката в гърдите е резултат от натрупване на течност в перикарда и остро дразнене на перикарда. Обикновено дискомфортът в областта на гръдния кош се излъчва до шията и челюстта. Атипичните симптоми включват дискомфорт в рамото, коремен дискомфорт или дори гадене. Синусовата тахикардия се проявява при повечето пациенти като физиологичен отговор за поддържане на сърдечния пулс. Югуларното венозно налягане е почти винаги повишено.

Диагноза

Диагнозата при други болести на перикарда се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания. Извършва се физикален и инструментален преглед. От физикалния преглед при оглед на пациента се забелязват подути шийни вени, а при аускултация (преслушване) на сърцето - се долавя характерна находка на перикардно триене, която понякога може и да липсва.

Инструменталните изследвания, които най-често се извършват са:

• електрокардиограма (ЕКГ), която е с неспецифични промени
• торакална рентгенография - дава данни за нормална по размер сърдечна сянка
• сърдечна катетеризация и ангиокардиография се извършават при болни, при които клиничните и инструментални изследвания насочват към диагнозата констриктивен перикардит
• ехокардиография
• ядрено-магнитен резонанс
• компютърна томография

Лечение

Лечението при други болести на перикарда може да бъде различно - консервативно или оперативно. Например лечението на констриктивния перикардит е оперативно. Извършава се перикардектомия. Клиничното подобрение, след операцията настъпва след няколко месеца.