Кахексия МКБ R64

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Кахексията представлява изключително тежко патологично състояние, признак на телесно изтощение, при което се наблюдава прогресивна загуба на телесни мазнини и мускулна маса. Представлява хронично състояние, често в резултат от друго подлежащо заболяване, което се изявява под формата на персистиращ диаричен синдром, стеаторея, малнутриция и кахексия (измършавяване).

Причини и рискови фактори

Кахексията се среща повсеместно, като честотата не показва значима разлика между раса, пол и етнос, но показва значима разлика, съобразно подлежащата етиологична причина.

Установено е, че над две трети (според някои проучвания над 80 процента) от всички онкологично болни страдат от кахексия, между 10 и 20 процента от пациентите с хронична сърдечна недостатъчност развиват кахексия, а при хронична бъбречна недостатъчност и хронична обструктивна белодробна болест се засяга приблизително всеки трети пациент в даден етап от прогресията на болестта.

Причините и рисковите фактори за развитие на кахексия са много и разнообразни, но обикновено се установява комбинация от метаболитни, възпалителни и хормонални увреждания, които провокират загуба на мускулна и телесна маса.

Състоянието често се развива при напреднали форми на рак, автоимунни заболявания, бъбречна и чернодробна недостатъчност, ХИВ, СПИН, туберкулоза, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон.

При пациентите с ХИВ или СПИН кахексията се среща с висока честота, като най-често се развива в хода на прогресията на болестния процес в резултат от подлежащо хронично възпаление, повишена базална обмяна, понижен апетит, чести и/или рецидивиращи интестинални инфекции, синдром на малабсорбция, опортюнистични инфекции, лекарствена токсичност (странични ефекти от приеманите медикаменти).

Изложени на по-висок риск са лица с нелекувана или неподходящо лекувана ХИВ-инфекция, напреднали форми на СПИН, ниски нива на CD4-клетките, чести инфекции, злоупотреба със забранени субстанции, алкохол, наркотици, както и лица със затруднен достъп до медицински услуги.

Симптоми

Клиничните промени при кахексия започват бавно, постепенно и прогресивно. Оплакванията могат да варират в широки граници при отделните пациенти в зависимост от подлежащите етиологични причини и някои индивидуални особености, като сред най-характерните признаци при кахексия се включват следните:

• загуба на мускулна и телесна маса: при наличие на индекс на телесна маса под 20, данни за прогресивно отслабване и загуба на повече от пет процента от телесното тегло за период от една година, без спазване на рестриктивни диети или повишена физическа активност. Загубата на мускулна маса е видима по отпуснатата кожа, намален тонус, изпъкване на костите, намалена подвижност, изпиване на лицето
• липса на апетит: означава се с термина анорексия и се характеризира с липса на апетит, намалено желание за прием на храна, усещане за ситост след прием на малки количества храни или течности
• слабост, умора: пациентите се оплакват от прекомерна слабост, изтощение, бърза умора след минимално физическо или психическо натоварване, загуба на физическа издръжливост
• когнитивен спад: често състоянието води до когнитивен спад с нарушена концентрация и фокус, проблеми с паметта, трудно запаметяване, лабилно настроение, прекомерна раздразнителност, склонност към депресивни епизоди
• храносмилателни оплаквания: пациентите с кахексия, асоциирана с ХИВ или СПИН често страдат от различни интестинални оплаквания, най-често диария, гадене, повръщане, подуване на корема, стеаторея (мазни изхождания)

Неглижирането на оплакванията крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, като еволюцията на болестните промени може да продължи от няколко месеца до няколко години, но без липса на адекватна медицинска намеса завършва летално.

Усложнения

Липсата на своевременна медицинска намеса и подходяща терапия на основното заболяване, провокирало развитието на кахексия, крие риск от развитието на сериозни усложнения, някои от които могат да са фатални.

Сред най-честите и типични усложнения при кахексия се включват тежка мускулна слабост и измършавяване до степен на инвалидизация, функционална зависимост и невъзможност за самостоятелно обслужване, имунен дефицит с висок риск от чести инфекции и тяхното тежко протичане и генерализиране.

Допълнително, кахексията крие риск от различни по вид сърдечно-съдови усложнения (ритъмни нарушения, ниско кръвно налягане, сърдечна недостатъчност), психични нарушения с висок риск от депресия, социална изолация, делириум.

Характерни са електролитни и метаболитни нарушения, ниски нива на албумин и генерализиран оточен синдром.

Кахексията се асоциира със значимо влошаване на качеството на живот и скъсяване на неговата продължителност.

Диагноза и изследвания

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните данни, като и от промените в лабораторните изследвания на кръвта и урината:

• разпит и преглед: данни за известни подлежащи заболявания, прием на лекарства, травми, операции и други в комбинация с наличните субективни и обективни оплаквания и промени, видими изменения в структурата на тялото, слабо телосложение, данни за измененията в теглото през последните няколко месеца, измерване на обиколката на бедрото, на ръката, на талията
• клинични критерии за кахексия: нисък индекс на телесна маса и загуба на повече от пет процента тегло за последните шест месеца, мускулна атрофия, анорексия, малабсорбция, намалена физическа издръжливост, наличие на опортюнистични инфекции и други
• лабораторни промени: назначават се обстойни лабораторни изследвания с проследяване на промените в пълната кръвна картина, маркерите на възпалението, албумин, електролити, липиден профил, кръвна захар, чернодробни ензими, бъбречни показатели, някои хормони и други

При диференциалната диагноза следва да се вземат предвид другите възможни причини за кахексия.

Лечение

Терапевтичният подход при кахексия се определя строго индивидуално при всеки конкретен пациент, като целта е стабилизиране на състоянието, покачване на мускулна и телесна маса, ограничаване на възпалителните процеси, подобряване на качеството на живот. Това се постига с различни лечебни методи и средства, най-често включващи:

• терапия на основното заболяване: при пациенти с ХИВ или СПИН е необходим подходящ подбор на антиретровирусна терапия за забавяне прогресията на болестния процес, подобряване на апетита и метаболитните нарушения
• хранене: необходим е прием на достатъчно калории и протеин с храната, като се предпочитат висококачествени белтъци (предимно от яйца, бяло месо, мляко и млечни изделия), прием на храни и добавки, богати на омега-3 мастни киселини, витамин Д, витамин Ц, селен, цинк, креатин и други
• лекарства: за стимулиране на апетита могат да се назначат различни лекарства, включително канабиноиди, някои хормони, кортикостероиди, средства с противовъзпалителна активност. При някои пациенти, след тяхното изрично съгласие, може да се изпробват някои нови, експериментални лекарства
• психологическа подкрепа: необходимо е информиране на близките за рисковете, асоциирани със състоянието и за мерки за подпомагане на пациента. При възможност и желание от страна на болните могат да бъдат включени в подходящи групи за подкрепа

При нужда и по преценка на лекуващия лекар се стартира съвместна дейност с физиотерапевт, диетолог, психолог и други специалисти с цел комплексно лечение на проблема, а не само фокусиране върху покачване на теглото и мускулната маса.

Прогноза

Прогнозата при кахексия се определя изключително строго индивидуално, съобразно етиологията на процеса, тежестта, общото състояние на засегнатите. Кахексията се асоциира с лоша прогноза и риск от преждевременна смърт при лица с онкологични заболявания, ХИВ, СПИН, хронични възпалителни заболявания, значима загуба на тегло и мускулна маса, късна диагноза, неподходяща терапия.

Подобряване на прогнозата е възможно при ранно установяване на причината и предприемане на целенасочени мерки за нейното овладяване и забавяне на прогресията.

Изображения: freepik.com