Други уточнени болести на перикарда МКБ I31.8

Перикардът, наричан още перикарден сак, е двустенна торбичка, съдържаща сърцето и корените на големите съдове. Перикардният сак има два слоя, серозен слой и влакнест слой. Той обхваща перикардната кухина, която съдържа перикардна течност.

Перикардът фиксира сърцето към медиастинума, дава защита срещу инфекция и осигурява смазването на сърцето. Тя получава името си от старогръцки пери (περ?; „около“) и кардион (κ?ρδιον; „сърце“).

Към рубриката други уточнени болести на перикарда се включват епикардните плаки и огнищните перикардни адхезии.

Етиология

Причина за поява на епикардни плаки е атеросклерозата. Точният механизъм на образуване на атеросклеротични плаки по епикарда не е напълно разбран, но се предполага, че съществуват допирни точки между този механизъм, механизмът на образуване на атеросклеротични плаки в съдовете.

Огнищните перикардни адхезии се образуват следствие на възпалителни процеси обхващащи перикарда, които водят до образуване на ръбцова тъкан. В крайна сметка се стига до поява на сраствания, които могат значително да нарушат комплайънса на епикардния сак.

Клинична картина

Клиничната картина на други уточнени болести на перикарда е разнообразна и включва болка, задух, сърцебиене и други. Диагнозата на заболяването се поставя въз основа на добре снета анамнеза, щателен физикален преглед и някои лабораторни и образни изследвания.

Лечение

Лечението на други уточнени болести на перикарда може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение включва употреба на противовъзпалителни средства.