Микроциркулация

С термина микроциркулация се обозначава движението на кръвта през преходна област, която свързва артериалния и венозния отдел на сърдечно-съдовата система, както и обмяната на течности, химични вещества и клетки между кръвта и тъканите. Движението на кръвта в тази зона се осъществява по система от съдове, наречена микроциркулаторно, капилярно или терминално съдово русло. Устройството му е органоспецифично и се обуславя от микроструктурни и функционални особености, интензивността на обмяната на веществата и др. в даден орган. Регулацията на кръвотока в микроциркулаторното русло се осъществява посредством активната вазомоторна функция на приводящите и отводящите крайни съдове - артериоли и венули, и артерио-венозни анастомози. Обмяната вещества между кръвта и тъканите се осъществява през стените на капилярите.

Аферентната или приводяща част на микроциркулацията включва система от съдове - артериоли. Напречният размер на артериолите варира от 30 до 200 микрометра. Разклоняването на артериолите и обособяването на капиляри се извършва по разнообразен начин, но микроциркулаторното русло по своето устройство може да бъде обединено в две основни форми - магистрална и обикновена.

Магистралният тип микроциркулаторно русло се характеризира с наличието на един главен съд - метартериола, който осъществява връзка между артериолата и посткапилярната част на руслото. Артериолата прехожда в метартериола, от която се отделят странични каналчета - перкапиляри, които от своя страна след загуба на гладкомускулни влакна преминават в капиляри. След отделяне на прекапилярните разклонения метартериолата се продължава в по-тънък съд - артериоло-венуларно мостче. Този тип терминално съдово русло е описано в скелетните, напречнонабраздени мускули.

Обикновеният тип микроциркулаторно русло се отличава с липсата на метартериола. От артериолата се отделят директно прекапиляри, които се разпадат на капиляри. Някои от капилярите могат да се отделят направо от артериолата, при което тя изтънява и прехожда в прекапиляр. При сливането си капилярите образуват посткапилярни венули без мускулни елементи в стената си, които преминават в обикновени венули, включващи в стената си гадкомускулни клетки.

Артерио-венозните анастомози в териториално и функционално отношение принадлежат към терминалното съдово русло. Всички анастомози, свързващи артериалния с венозния отдел на кръвообращението, се намират на ниво на артериоли и венули. Анастомози се среща в много области на човешкото тяло. Типичните артерио-венозни анастомози или шънтове провеждат от артериалната във венозната система чисто артериална кръв. Разделят се на два типа. Към единия се отнасят анастомози с постоянен кръвоток, които представляват пряко продължение на артериола във венула. Към втория тип се причисляват анастомози с регулируем кръвоток, което се реализира от наличието в тяхната стена на гладкомускулни задържащи механизми или натрупване на епителоидни миоцити около анастомозите. В литературата се говори и за протоанастомози, като се има предвид магистраните съдове (метартериоли) на микроциркулация от магистрален тип. В дисталните участъци на тези канали се вливат капиляри и по такъв начин по тях във венулите постъпва смесена кръв.

Капилярите са едни от основните кръвоносни съдове на микроциркулацията. В структурно отношение те представляват ендотелни тръби, които в определени случаи са обхванати от специфични клетки - перицити. От функционална гледна точка капилярите се определят като област от кръвната циркулацията, в която се осъществяват веществообменни процеси между кръвта и тъканите. Капилярите имат два участъка - артериален по протежение, на които се извършва филтрация, а по протежение на венозния - резорбция на вода. В артериалния участък диаметъра на капилярите е от 2 до 7 микрометра, а във венозния - 7 до 12 микрометра. При синусоидните капиляри този размер е от порядъка на 60 микрометра. Капилярите имат различна ориентираност и гъстота. Оформят капилярни бримки и капилярни мрежи с различна гъстота, съответстваща на интензитета на обмяната на веществата в тъканите и органите, в които се намират.

Капилярната стена е изградена от ендотелен слой и базална мембрана, а някои от капилярите - и от перицити. Диференцирани са три основни вида капиляри: непрекъснати, фенестрирани и прекъснати.

Непрекъснатите или обикновени капиляри се намират в органи, в които те изпълняват нутритивна функция, свързана с трофиката на органа. Такива са капилярите в скелетната мускулатура, други отдели на опорно-двигателната система, кожата, в редица вътрешни органи или определени части от тях, в съдовите стени. Тези капиляри се състоят от ендотел, базална мембрана и перицити. Ендотелните клетки се характеризират със силно развит везикуларен транспорт. Междуклетъчните цепки на ендотела са проходими. През него се осъществява, освен трансмембранен, още и везикуларен и интерцелуларен транспорт. Ендотелът се характеризира с хетерогенност на своя органелен състав и показва определена органна специфичност, която се изразява в различна честота на отдели органели. Базалната мембрана не се отличава от тази на другите епителии. В областта на перицитите тя се разцепва, като ги обхваща изцяло. Перицитите са разположени спирално и притежават израстъци, обхващащи капилярите. Една от функциите на тези клетки е да стабилизират капилярната стена. Около капилярите се откриват недиференцирани мезенхимни клетки, фиксирани макрофаги и мастоцити.

Фенестрираните капиляри на микроциркулацията се разполагат в множество органи - ендокринни жлези, чревни власинки, бъбречни гломерули и др. Тези капиляри, освен трофична роля, изпълняват и функции, свързани с физиологичната роля на органите - секреция на хормони, пренасяне на големи количества вода с разтворените в нея вещества при резорбция и филтрация. В стената на тези капиляри се намират множество овални отворчета - фенестри, с диаметър 80-100 нанометра. По правило тези отворчета са покрити от еднослойна мембрана или диафрагма. Фенестралнат мембрана е пропусклива за вода и водноразтворими молекули, което определя фенестрите като приспособления за усилен трансендотелн транспорт. Базалната мембрана на фенестрираните капиляри обикновено е непрекъсната, включително и в областта отворчетата. Трансфенестралният транспорт съществува съвместно с трите основни вида транспорт - трансмембранен, везикуларен и интерцелуларен.

Прекъснатите капиляри имат широк просвет и нарушена цялост на стената им. Те се наричат още синусоиди. За такива се смятат синусоидите на черния дроб, слезка и костен мозък. Те се отличават с наличието на големи пролуки всред епителните клетки и големи отвори в тяхната изтънена част. При тях, освен трите вида основен транспорт има възможност за преминаване на клетки от кръвта в органа и обратно. Това са кръвни клетки, които при преминаване през ендотела силно се деформират.