Как се прави изследване за глисти?

› Въведение

› Кога се налага изследване за глисти?

› Видове диагностични тестове

› Как се прави изследване за чревни паразити?

› Интерпретация на резултатите

Въведение

Глисти (острици, ентеробиоза) са вид чревни паразити с висока честота, особено при деца, лица, които работят в детски колективи и пациенти с компрометирана имунна система. Чревната инфекция може да протече с различни интестинални, общи и специфични оплаквания, като за потвърждаване на диагнозата се назначават определени изследвания. За откриване на глисти най-често се използват фекален тест и тест със скоч лента, в много редки случаи се прибягва до специализирани изследвания и образни методи на диагностика. Правилното им извършване и интерпретиране на получения резултат са ключови за намаляване риска от погрешна диагноза и съответно асоциираните с това усложнения.

Кога се налага изследване за глисти?

Изследване за глисти или за чревни паразити се назначава обикновено при наличие на съмнения за подлежаща паразитна (хелминтна) инфекция. Основните показания за изследване за глисти включват:

• какво представлява изследването за глисти: изследването за глисти представлява вид диагностичен метод за откриване на яйца, ларви или възрастни форми на паразити в изпражненията или друг вид биологичен материал (перианален секрет, кръв). Въз основа на резултатите от изследването се потвърждава или отхвърля диагноза за чревна паразитоза
• показания за изследване за глисти: основните показания за назначаване на изследването включват наличие на оплаквания от страна на храносмилателната система (коремна болка, подуване, запек или диария, гадене, повръщане и други), общи оплаквания (умора, загуба на тегло без видима причина, раздразнителност и други), както и някои специфични оплаквания (сърбеж в перианалната област, скърцане със зъби, загуба на апетит), при установяване на хранителен дефицит без ясна причина
• рискови групи: изложени на по-висок риск от заразяване с хелминтна инфекция и с глисти в частност са деца в предучилищна и училищна възраст, лица, които работят в детски заведения, лица, работещи в хранително-вкусовата промишленост, хора с компрометирана имунна система, лица, които често пътуват до ендемични региони, както и родители и роднини на деца, диагностицирани с глисти

Изследването за глисти не е инвазивно, лесно е за извършване, поради което е по-добре да се назначат излишни изследвания, отколкото да настъпи забавяне в диагнозата с риск от развитие на усложнения.

Видове диагностични тестове

Поставянето на диагнозата при чревна хелминтоза може да се извърши по различни методи в зависимост от оплакванията на засегнатите, предполагаемата подлежаща диагноза и вида на предполагаемия най-вероятен причинител. Сред най-често използваните в клиничната практика са следните тестове:

• фекален тест: най-популярният метод за потвърждаване на глисти или друга чревна инфекция, подходящ за потвърждаване на аскаридоза, анкилостомидоза, трихоцефалоза и други. Изпражненията на пациента се изследват под микроскоп за откриване на яйца, ларви или възрастни форми на паразити, като обикновено се препоръчва неколкократно повторение на изследването във връзка с периодичното отделяне на яйца от паразитите и рисковете от фалшиво негативен резултат
• перианален отпечатък (тест със скоч лента): тестът със скоч лента е използван основно за диагностика на глисти (ентеробиоза или острици), особено подходящ при малки деца. Сутрин, преди тоалет и къпане, се поставя прозрачно тиксо върху кожата около ануса, след което се залепва върху предметно стъкло и се изследва под микроскоп. При съмнения за глисти този метод може да бъде по-ефективен от фекалния тест, но за оптимални резултати обикновено се назначават и двата
• специализирани методи: към специализираните методи на изследване за глисти се прибягва само в определени случаи, екстраинтестинална паразитоза и при диагностични затруднения. Тук се включват серологичните изследвания, при които в кръв на пациента се търсят специфични антитела и антигени, молекулярно-биологични техники (например PCR) за откриване на паразитна ДНК, както и някои образни методи на изследване, като ехография на корем, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс

Специализираните методи се назначават много рядко при съмнения за глисти. Основни при потвърждаване на диагнозата при пациенти с глисти са фекалният тест и перианалният отпечатък.

Как се прави изследване за чревни паразити?

Основните изследвания за глисти са фекален тест и тест със скоч лента, като и двата метода са изключително лесни за извършване, подходящи за малки деца, като има някои дребни подробности, които следва да се съобразят с цел получаване на достоверни резултати:

• подготовка: обикновено не е необходима специална подготовка на пациента, нито ограничения в приема на храна и течности. За намаляване риска от фалшив резултат е важно пациентите да не приемат антибиотици, антидиарични лекарства или антихелминтни лекарства поне пет до седем дни преди изследването. И двата теста е препоръчително да се извършат сутрин, веднага след ставане от сън, преди дефекация и преди измиване
• вземане на проба: при фекалният тест е необходима проба от изпражненията, взети от различни места и поставени в подходящ стерилен контейнер с капаче. За теста със скоч лента пробата се взима от перианалната област, като тиксото се залепва плътно в областта на кожата около ануса, отлепва се и веднага се залепва върху предметното стъкло
• избягване на примеси: пробата за фекалния тест не бива да се контаминира с урина, вода от тоалетната или почистващи и измивни препарати, тъй като това може да повлияе върху резултатите. При теста със скоч лента е изключително важно родителите да бъдат предупредени да не избърсват с мокра кърпа участъка преди взимане на пробата, тъй като това ще опорочи резултатите
• особености: за по-голяма надеждност на резултатите се препоръчва вземане на проби в няколко различни, непоследователни дни. При отрицателни резултати, но подозрения за глисти, изследването с перианален отпечатък и фекален тест може да се повтори многократно, могат да се назначат и специализирани изследвания

Най-важно при перианалния отпечатък и фекалния тест е изследването сутрин, преди измиване и посещение на тоалетната, избягване на примеси в пробата и извършване на няколко тест при клинични подозрения за глисти, а наличие на негативен резултат от теста.

Интерпретация на резултатите

Интерпретацията на резултатите следва да се осъществява въз основа на резултатите от изследването в комбинация с оплакванията на пациентите, характерните клинични находки, данни от анамнезата и други. Резултатите от изследването с перианален отпечатък и фекален тест се обозначават обикновено като положителни (позитивни) или отрицателни (негативни):

• положителен резултат: при установяване на яйца, ларви или възрастни форми в изпражненията или перианалния отпечатък тестът се интерпретира като положителен и потвърждава диагнозата
• отрицателен резултат: отрицателен резултат е налице при невъзможност за откриване на яйца, ларви или възрастни форми на паразита в перианалния отпечатък или изпражненията. Отрицатлният резултат невинаги означава липса на инфекция, поради което при наличие на съответните клинични оплаквания и подозрения на клиницистите, може да се наложи повторно изследване след определен период от време или назначаване на допълнителни специализирани изследвания
• ограничения на изследването: единична проба от изпражненията често води до получаването на фалшиво отрицателен резултат, поради което се препоръчва комбиниране на теста със скоч лента и фекалния тест. При неправилно взета проба са възможни фалшиво отрицателни резултати, което следва да се вземе под внимание

Интерпретацията на резултатите следва да се извършва от лекуващия лекар, а не от пациентите, техните близки, социални мрежи и други източници на информация. Лекуващият лекар е запознат със състоянието на пациента и най-достоверно може да интерпретира получените резултати и да прецени необходимостта от повторно изследване или стартиране на специфична антихелминтна терапия.

Изображения: freepik.com