Артериално налягане

Артериалното налягане е представено от налягането, което кръвта оказва върху артериите. Причините за съществуването му са няколко. На първо място е изпомпването на сравнително голям обем кръв в аортата по време на камерната систола. Вторият фактор за съществуването на артериалното налягане е съпротивлението, което кръвта среща по време на движението си в съдовата система. Стойностите на кръвното налягане зависят от фазите на сърдечния цикъл. По време на систола се регистрира максималното систолно артериално налягане, а по време на диастола – минималното или диастолното налягане. Разликата между систолното и диастолното налягане се означава като пулсово налягане, което ни дава приблизителна представа за ударния обем. Съществува още един показател свързан с артериалното налягане, които се нарича средно артериално налягане. То представлява интеграл от всички моментни стойности на артериалното налягане по време на сърдечния цикъл. По-лесен начин за изчисление на средното артериално налягане е като към диастолното се прибави една трета от пулсовото налягане.

Фактори, които определят артериалното налягане

Факторите, които влияят на средното артериално налягане, са минутният обем на сърцето и общото съдове съпротивление. Всички останали фактори, които променят минутния обем на сърцето, повлияват и артериалното налягане.

Систолното налягане зависи от ударния обем и от съотношението между скоростта на изтласкване и общото съдово съпротивление и от комплайънса (разтегливостта) на съда. Компайънсът на аортата постепенно намалява с възрастта. Това се дължи на настъпване на структурни промени, свързани с намаляване на еластичните елементи на съдовата стена и атеросклеротични отлагания. Функционално понижаването на комплайънса на съдовата стена води до покачване на систолното налягане при един и същ ударен обем.

Диастолното налягане зависи най-вече от съдовото съпротивление и от артериалния комплайънс. Покачването на съдовото съпротивление в артериалната област води до повишаване на диастолното артериално налягане. Понижаването на артериалния комплайънс води до понижаване на диастолното налягане, което се дължи на намалената способност за натрупване на потенциална енергия по време на фазата на изтласкване. Комбинацията на умерено повишеното систолно налягане и понижено диастолно е характеристика на заболяването еластицицетна хипертония, което се наблюдава при възрастните хора.

Измерване на артериално налягане

Методите за измерване на артериалното налягане се делят на две групи: инвазивни и неинвазивни. При инвазивните методи се въвежда катетър в съда и налягането се регистрира с помощта на преобразувател. Най-често се използват неинвазивни методи и в частност аускултаторния метод, при който систолното и диастолното налягане се определят на базата на появата и изчезването на тоновете на Коротков, които се дължат на вихровото движение на кръвта в притиснатата артерия. За получаване на верни резултати е необходимо пациентът да е спазвал пълен физически покой 5 минути преди измерването. Освен това не трябва да е консумирал кафе 1 час преди изследването. Измерването на кръвно налягане може да се извърши в седнало или легнало положение. За изследването се използва лявата или дясната ръка, като тя трябва да бъде подпряна в зоната на предмишницата, за да може мишничната мускулатура да бъде отпусната. Маншетът се поставя на 2-3 сантиметра над лакътната сгъвка. За да се определи до колко да се напомпи балонът, се открива пулса на радиалната артерия и помпейки се следи. Когато той изчезне се напомпва с още 20 mmHg. След това въздухът от балона се изпуска много бавно със скорост 3 mmHg/секунда. Когато се появи първият ясно доловим тон на Коротков се регистрира систолното налягане, а при изчезването на тоновете се отчита диастолното налягане. Трябва да се има в предвид, че налягането в дясна ръка е по-високо с 10 mmHg.

Друг метод за измерване на кръвното налягане е осцилометричният. При него с помощта на преобразувател за налягане автоматично се отчитат промените на налягането в маншета. Фотоплеизмографският метод позволява неинвазивното продължително измерване на кръвното налягане.

Нормални стойности на артериалното кръвно налягане

Според последните указания на Американската кардиологична асоциация от 2017 година нормалното (оптималното) кръвно налягане е в диапазон по-малък от 120/80 mmHg. Тези относително ниски стойности се определят от огромната социална значимост на сърдечно-съдовите заболявания и в частност на артериалната хипертония. Повишеното кръвно налягане или високо нормално се характеризира със следните показания: систолно налягане 120-129 mmHg и диастолно по-ниско от 80 mmHg. Като хипертония първа степен се означава кръвно налягане със систолни стойности от 130-139 mmHg и диастолно 80-89 mmHg. При хипертония втора степен кръвното налягане е със стойности 140/90 mmHg и по-високи. Хипертония трета степен настъпва когато показанията надхвърлят 180/120 mmHg.

Патология, свързана с кръвното налягане

Сърдечно-съдовите заболявания са социално значими и доста често срещани. Хипертоничната болест или есенциалната хипертония е често срещано състояние, което засяга 25-30% от активното население. Тя се характеризира с повишаване на систолното кръвно налягане над 140 mmHg и/или на диастолното над 90 mmHg. Дълго време болните нямат оплаквания. Най-често срещаните симптоми са главоболие, сърцебиене, световъртеж, кървене от носа. Артериалната хипотония е състояние на понижено кръвно налягане, което най-често се дължи на намален обем на циркулиращата кръв. Особена форма на хипотония е ортостатичната хипотония, при която рязкото преминаване в изправено положение предизвиква спадане на налягането.

Поддържането на нормално артериално налягане е от ключово значение за сърдечно-съдовото здраве. Отклоненията от оптималните му стойности могат да доведат до сериозни патологични промени в един от най-важните органи в човешкото тяло – сърцето.