Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на органите на кръвообращението Хипертонични болести Хипертонична болест на сърцето

Хипертонична болест на сърцето МКБ I11

Хипертонична болест на сърцето МКБ I11 - изображение

Заболяване на сърдечно - съдовата система, което се характеризира с повишаване на систолното артериално налягане над 140 mm Hg (милиметра живачен стълб) и на диастолното - над 90 mm Hg, се нарича хипертонична болест на сърцето. 

Причина за развитието на хипертонична болест на сърцето се характеризира с наличието на следните рискови фактори:

  • генетична предразположеност;
  • намалена физическа активност;
  • затлъстяване;
  • злоупотреба с готварска сол;
  • стрес;
  • възраст и пол.

Основна морфологична проява на хипертоничната болест на сърцето е симетрична хипертрофия на стените на лявата камера (концентрична хипертрофия). Дебелината на лявата камера може да достигне и надхвърли 20 мм (при норма до 14-15 мм), а общото сърдечно тегло може да превишава 500 гр. (при норма 300-350 гр.). Въпреки че понякога левокамерната дебелина достига екстремни стойности, обструкция в изходния тракт на лява камера не се развива. Измерването на входния и изходния път на кръвта в лявата камера показва тенденция към удължаване и уеднаквяване, особено подчертана в случаите с левокамерна дилатация, когато и клапните обиколки показват релативно инсуфициентни стойности. Продължителната еволюция на хипертоничната болест на сърцето закономерно води и до стенозираща коронарна атеросклероза с прояви на исхемична болест на сърцето (ИБС).

Високостепенната хипертрофия и дилатация на лявата камера в хода на хипертенсионно обременяване се нарича хипертонично сърце. След изчерпване на възможностите на хиперфункционната миокардна хипертрофия, поради пролонгираното тенсионно обременяване, лявата камера постепенно декомпенсира и в белите дробове се разгръща картината на кафява индурация. Колкото по-рано бъде диагностицирана артерианата хипертония и колкото по-рано се осъществи терапевтичен контрол над артерилното налягане, толкова по-голяма е вероятността от регресия на левокамерната хипертрофия и забавяне на сърдечните увреждания.

Клиничната картина на хипертоничната болест на сърцето зависи от стадия, степента и давността на хипертонията и начина на протичането й. Обикновено болния се оплаква от:

  • главоболие и световъртеж;
  • замайване и зрителни нарушения;
  • нарушения в равновесието и координацията.

В по-късните стадии на заболяването започват да се проявяват и симптоми от страна на прицелните органи - сърце, ретина, централна нервна система, вегетативна нервна система и бъбреци. Могат да се наблюдават също:

  • стенокардия;
  • сърдечни аритмии;
  • преходни нарушения на мозъчното кръвообращение и др.

Диагнозата хипертонична болест на сърцето се поставя въз основа на анамнезата по данни на пациента и неговите оплаквания, физикалното изследване и различните инструментални изследвания.

Анамнестично при болни с артериална хипертония могат да се установят данни за хипертонични кризи с рязко покачване на артериалното налягане над 200/120 мм Hg. По време на хипертонична криза болните се оплакват от силно главоболие, гадене, повръщане, зрителни нарушения. Физикалният преглед се състои в оглед, палпация и аускултация (преслушване) на сърцето.

Инструменталните изследвания, които най-често се извършват са:

  • електрокардиография;
  • ехокардиография;
  • рентгеново изследване.

Лабораторно може да се изследват кръв и урина.

Лечението на хипертоничната болест на сърцето трябва да започне възможно най-рано. Немедикаментозната терапия е първостъпалоно лечение при лица с лека по степен хипертония. Медикаментозната терапия се започва и при ниски стойности на артериална хипертония. Медикаментозното лечение трябва да бъде индивидуално при съобразяване на данните от пациента за възраст, пол, професия, степен на хипертонията, наличие или липса на увреждане на таргетните органи, наличие на рискови фактори за артериална хипертония и исхемична болест нс сърцето, съпътстващи заболявания, оценка на цялостния риск за сърдечно-съдова заболяваемост и смъртност.

Тиазидните диуретици, бета-блокерите, ACE-инхибиторите и калциевите антагонисти намаляват смъртността и удължават преживяемостта при хипертонично болни с лека, умерена и тежка артериална хипертония и намаляват риска от мозъчен инсулт.

3.6, 17 гласа

ВИДОВЕ Хипертонична болест на сърцето МКБ I11

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Хипертонична болест на сърцето МКБ I11

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки