Синдром на Корнелия де Ланге

› Въведение

› Какво представлява синдром на Корнелия де Ланге?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Синдромът на Корнелия де Ланге представлява рядко генетично заболяване, което засяга физическото, интелектуалното и поведенческото развитие. Характеризира се с типични лицеви особености, забавен растеж, малформации на крайниците и различна степен на умствено изоставане. Причината са мутации в гени, участващи в регулацията на ембрионалното развитие. Клиничната картина варира значително, от леки до тежки форми с множество усложнения. Диагнозата се поставя чрез клиничен и генетичен анализ, а лечението е симптоматично и изисква мултидисциплинарен подход и дългосрочно проследяване.

Какво представлява синдром на Корнелия де Ланге?

Синдромът на Корнелия де Ланге (Cornelia de Lange syndrome) представлява рядко вродено генетично заболяване, характеризиращо се с комплекс от физически, неврологични, интелектуални и поведенчески нарушения. Състоянието е описано за първи път от нидерландската педиатърка Cornelia de Lange през 1933 година.

Заболяването засяга развитието на множество органи и системи още по време на вътреутробното развитие. Типични са характерните лицеви особености, забавеният растеж, умственото изоставане с различна степен, аномалиите на крайниците и нарушенията в говора и поведението.

Клиничната изява е силно вариабилна. При някои пациенти симптомите са тежки и се установяват още при раждането, докато при други заболяването протича по-леко и диагнозата може да бъде поставена по-късно в детството. Честотата се оценява приблизително на 1:10 000 до 1:30 000 живородени деца.

Освен физическите особености, много деца със синдром на Корнелия де Ланге имат затруднения в храненето, гастроезофагеален рефлукс, забавено психомоторно развитие, интелектуални затруднения, аутистичноподобно поведение.

Причини и рискови фактори

Синдромът на Корнелия де Ланге се причинява от мутации в гени, участващи в регулацията на така наречения cohesin-комплекс, представляващ белтъчна система, която има ключова роля в клетъчното делене, възстановяването на ДНК и контрола на генната експресия по време на ембрионалното развитие.

Тези генетични промени нарушават нормалното развитие на плода и водят до множествени структурни и функционални аномалии.

В повечето случаи мутацията възниква спонтанно (de novo), без предходна фамилна анамнеза и родителите обикновено не са носители на заболяването.

По-рядко синдромът може да се унаследява автозомно-доминантно или Х-свързано. Рискът за повторна поява в следваща бременност обикновено е нисък, но не е нулев поради възможен гонадален мозаицизъм. Поради това се препоръчва генетична консултация.

Не са установени категорични външни рискови фактори, които директно да причиняват синдрома. За разлика от някои други вродени заболявания, няма убедителни данни, че хранене, медикаменти или начин на живот по време на бременността са основна причина.

Симптоми

Клиничната картина при синдром на Корнелия де Ланге е много разнообразна и варира от леки до тежки форми. Симптомите обикновено са налице още при раждането или се проявяват през ранното детство:

• характерни лицеви особености: лицевият фенотип е един от най-разпознаваемите белези на заболяването. Често се наблюдават гъсти, често сраснали вежди, дълги и извити мигли, ниско разположена предна линия на косата, малък и къс нос с обърнати напред ноздри, дълъг филтрум, тънка горна устна, малка долна челюст (микрогнатия), ниско разположени уши. С възрастта тези особености могат да станат още по-изразени
• нарушения в растежа и физическото развитие: забавеният растеж започва още вътреутробно. Типични са ниско тегло при раждане, нисък ръст, изоставане в наддаването, микроцефалия, малки ръце и стъпала. При някои деца се установяват и аномалии на крайниците, като скъсени пръсти, липсващи пръсти, малформации на горните крайници, ограничена подвижност в ставите и други
• неврологични и когнитивни нарушения: повечето пациенти имат забавено психомоторно развитие с различна степен на интелектуално затруднение. Възможни са късно прохождане, забавено развитие на речта, затруднена комуникация, обучителни проблеми, епилептични пристъпи, нарушения в координацията. Интелектуалният дефицит варира от лек до тежък
• поведенчески и психични прояви: често се наблюдават аутистичноподобно поведение, повтарящи се движения, тревожност, раздразнителност, самонараняване, свръхчувствителност към шум и допир, нарушения на съня
• храносмилателни проблеми: много характерни са затруднено хранене още в кърмаческа възраст, слаб сукателен рефлекс, гастроезофагеален рефлукс, повръщане, хроничен запек, риск от аспирация

В зависимост от тежестта на заболяването могат да се наблюдават допълнително при част от засегнатите и сърдечни малформации, нарушения на слуха, зрителни нарушения, цепка на небцето, крипторхизъм при момчета, бъбречни аномалии, повишено окосмяване и други.

Усложнения

Усложненията при синдром на Корнелия де Ланге могат да засегнат различни органи и системи и често определят тежестта на заболяването и качеството на живот на пациента:

• гастроинтестинални усложнения: гастроезофагеалният рефлукс е едно от най-честите усложнения и при липса на лечение може да доведе до хроничен езофагит, аспирационна пневмония, нарушения в храненето, недохранване, изоставане в растежа. При тежки случаи може да се наложи хранене чрез гастростома
• дихателни усложнения: поради аспирация, анатомични особености и повтарящи се инфекции пациентите са предразположени към рецидивиращи пневмонии, хронични респираторни инфекции, дихателна недостатъчност, обструктивна сънна апнея
• неврологични усложнения: възможни са епилепсия, тежко интелектуално изоставане, значително нарушение на комуникацията, двигателни нарушения
• ортопедични усложнения: аномалиите на крайниците и нарушенията в мускулния тонус могат да доведат до контрактури, сколиоза, ограничена подвижност, хронични болки, нарушения в походката
• сърдечно-съдови усложнения: при наличие на вродени сърдечни дефекти са възможни сърдечна недостатъчност, аритмии, белодробна хипертония

При тежките форми усложненията от страна на сърцето, дихателната система и храненето могат да бъдат животозастрашаващи още в ранна възраст. При по-леките форми много пациенти достигат зряла възраст, но обикновено се нуждаят от продължителна медицинска и социална подкрепа.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при синдром на Корнелия де Ланге се поставя въз основа на характерната клинична картина, физикалния преглед и генетичните изследвания. При тежките форми заболяването често се разпознава още при раждането по типичните лицеви особености, ниското тегло и аномалиите на крайниците.

При по-леките форми диагнозата може да се забави до детска възраст, особено когато симптомите са неспецифични:

• преглед: необходима е клинична оценка на характерните лицеви белези, ръста, теглото и обиколката на главата, наличието на малформации на крайниците, неврологичното и психомоторното развитие, поведенческите нарушения, хранителните затруднения
• генетични изследвания: генетичното потвърждение има ключово значение, като при значителна част от пациентите се доказва патогенна мутация, но отрицателният генетичен резултат не изключва диагнозата
• образни изследвания: с оглед установяване на придружаващи аномалии могат да бъдат назначени ехокардиография, ехография на коремни органи и бъбреци, ядрено-магнитен резонанс на мозък, рентгенография на крайници и гръбначен стълб, аудиометрия, офталмологичен преглед и други
• лабораторни и допълнителни изследвания: при необходимост се извършват оценка на хранителния статус, изследване при гастроезофагеален рефлукс, електроенцефалография при гърчове, оценка на развитието от психолог и логопед

При фамилна обремененост или установена генетична мутация е възможно назначаване на хорионбиопсия, амниоцентеза и пренатално генетично тестване.

Синдромът на Корнелия де Ланге трябва да се различава от други генетични и вродени заболявания със сходни физически и неврологични прояви.

Лечение

Няма специфично лечение, което да излекува синдрома на Корнелия де Ланге. Терапията е симптоматична, поддържаща и насочена към подобряване на качеството на живот и ограничаване на усложненията, като грижите изискват мултидисциплинарен подход:

• лечение на хранителните проблеми: при нарушения в храненето могат да се прилагат специализирани хранителни режими, антирефлуксна терапия, медикаменти за гастроезофагеален рефлукс, хранене чрез сонда или гастростома при тежки случаи. Ранната хранителна подкрепа е особено важна за растежа и развитието
• неврологична и поведенческа терапия: в зависимост от симптомите се използват антиепилептични лекарства, подходяща поведенческа терапия, психологична подкрепа, ранна рехабилитация, специализирани образователни програми
• рехабилитация: много важни са подходящата физиотерапия, ерготерапия, логопедична терапия, стимулиране на фината моторика, ранна интервенция в детска възраст. Тези мерки подпомагат двигателното развитие, комуникацията и социалната адаптация
• хирургично лечение: при необходимост може да се извърши оперативна корекция на сърдечни малформации, цепка на небцето, аномалии на крайниците, гастроезофагеален рефлукс, крипторхизъм

Пациентите се нуждаят от продължително наблюдение за оценка на растеж и хранене, слух и зрение, неврологичен статус, ортопедични усложнения, психично и поведенческо развитие.

Ранната диагноза и навременната комплексна терапия могат значително да подобрят функционалните възможности и адаптацията на детето.

Прогноза

Прогнозата при синдром на Корнелия де Ланге зависи от тежестта на генетичната мутация и степента на засягане на различните органи и системи. При тежките форми са възможни сериозни усложнения от страна на сърцето, дихателната система и храненето още в ранна детска възраст. При по-леките форми много пациенти достигат зряла възраст, макар обикновено да имат трайни интелектуални, двигателни и поведенчески затруднения.

Изображения: freepik.com