Елементи на ЕКГ

Електрокардиограмата е диагностичен тест, който измерва електричната активност на сърцето. Тестът отразява как електричните импулси се движат през сърдечния мускул, докато той се свива и отпуска.

При съпоставяне на данните от акционните потенциали в различните пунктове на възбудно-проводната система и миокарда се вижда, че поради сложното им интерфериране, те не могат да бъдат винаги регистрирани и анализирани в общата ЕКГ. Така например акционният потенциал на синусовия възел не може да се долови в ЕКГ-записа, който започва с Р вълната. Последната отразява деполяризацията на предсърдията, а реполяризацията им започва в края на PQ сегмента, но поради малкия волтаж и маскирането от QRS комплекса не се открива по изоелектричната линия.

Елементите на ЕКГ са следните:

• Р вълна – нормално продължава около 0,08 с.
• PQ сегмент– представен е чрез изоелектричната отсечка и продължава около 0,08 s.
• PQ интервал– включва Р вълната и PQ сегмента и продължава 0,16 s. При честота на сърдечните съкращения 60 удара в минута, продължителността на PQ интервалът не надхвърля 0, 20 s. От него може да се получи информация за процеса на деполяризация на предсърдната мускулатура, на атриовентрикуларния възел и снопчето на Хис.
• QRS комплекс– камерен комплекс, продължава между 0,06 и 0,10 s и съответства на деполяризацията на камерната мускулатура. QRS комплексът започва с Q зъбеца, който представлява едно отклонение под изоелектричната линия и отразява деполяризацията на septum interventriculorum. R зъбецът съвпада с деполяризацията на лявата и отчасти на дясната половина на сърдечния връх и има най-голяма амплитуда и в трите отвеждания. S зъбецът изразява деполяризацията, която обхваща дорзо-базалната част на камерите.
• ST интервал – с продължителност около 0,32 s, като ST сегментът съответства на платото на камерния акционен потенциал, а вълната Т отговаря на реполяризацията на камерната мускулатура. Обичайно Т вълната има същия поляритет, който е характерен и за R зъбеца при дадено отвеждане. ST интервалът се намира в пряка зависимост от обменните процеси в миокарда и специално от снабдяването с кислород, затова при евентуалното смущение в процеса на U вълната е непостоянен елемент на ЕКГ, която отразява бавната реполяризация на папиларните мускули. От положението на електродите зависят големината и конфигурацията на отделните ЕКГ вълни.

Изображение: researchgate.net

Р-вълна

Р-вълната отразява деполяризацията на предсърдията. Нормалната и продължителност е 0,11s, а нормалната и височина е до 2,5 mm. Р-вълната в първо отвеждане е винаги положителна, докато във V1 e бифазна е начална положителна част, последвана от отрицателна. Различни заболявания водят до промени във височината и продължителността на Р-вълната. При уголемяване на дясното предсърдие Р-вълната става по-висока от 2,5 mm. Р-вълната става по-продължителна при уголемяване на лявото предсърдие. При това състояние може да се наблюдава и двугърба Р-вълна. Ако са уголемени и двете предсърдия Р-вълната е по-висока от 2,5 mm и по-продължителна от 0,11s.

PQ-интервал

PQ-интервалът се измерва от началото на Р-вълната до началото на Q-зъбеца. При липса на Q-зъбец се измерва до началото на R-зъбеца. Този интервал се дължи най-вече на заболяването на провеждането на възбуждането от атриовентрикуларния възел. Продължителността на този интервал се измерва обикновено в II отвеждане, като тя нормално е от 0,12 до 0,20s. Ако продължителността е над 0,20s се поставя диагнозата AV блок I степен. Ако е по-малка от 0,12s, има две възможности WPW-синдром или LGL-синдром.

QRS-комплекс

Обикновено QRS-комплексът се състои от три зъбеца – два отрицателни Q и S, и един положителен R-зъбец. Тази картина е наблюдава при нормалното ЕКГ. При различната патология може да има наличие на повече от един положителен зъбец или да изобщо да няма положителни зъбци. Нормалната продължителност на QRS-комплекса е 0,10 s. При стойност над 0,10 s QRS-комплекса е патологично разширен.

T-вълна

Т-вълната във първо и второ отвеждане трябва да бъде положителна, а в aVR – отрицателна. Продължителността на Т-вълната се определя трудно, тъй като нейният край не е ясно различим. По тази причина в клиничната практика се използва QT-интервал, който отразява цялото необходимо време за деполяризация и реполяризация на камерите. Продължителността му трябва да бъде <0,40s.

Електрокардиограмата от нормален тип съдържа три (I, II и III) стандартни отвеждания. Алгебричната сума за R в I и III отвеждане е равна на стойността от второто отвеждане. Това е правило на Айнтховен. ЕКГ, подобно на акционния потенциал на миокардната клетка, отразява само електричната активност на миокарда, а не механичните явления, каквито са съкращение и отпускане.

Заглавно изображение: medisl.com