Образни изследвания при инфаркт на миокарда

от 21 юли 2015г., обновено на 06 юни 2022г.

Миокардният инфаркт, познат също като сърдечен удър е остър коронарен синдром, който настъпва вследствие внезапно прекъсване на коронарния кръвоток в някоя от коронарните артерии (кръвоносни съдове, които доставят кръв на сърдечния мускул), водещо до увреда на клетките на миокарда. След 3 часа от началото на прекъсване на кръвотока 80% от миокарда, а до 6 часа – 100% от съответната некръвоснабдена тъкан загива.

Инфарктът на миокарда е една от основните причини за смърт в развитите страни!

Поради социалното значение на заболяването - висока смъртност и ниво на инвалидизация, и спешния харатер на това състояние, в медицинската практика непрекъснато се подобряват методите за своевременна диагностика. Методите на образната диагностика са изключително полезни и се използват целесъобразно на различни етапи в диагностичния процес.

Инструменталните изследвания при инфаркт на миокарда са:

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Образните изследвания се правят при симптоми насочващи към инфаркт на миокарда.

Гръдната болка и стягането са най - честите симптоми при сърдечен удър. Други признаци, които могат да се появят са:

Болка в долната челюст, главоболие
Болка в горния крайник, най-често ляво рамо
Болка в горната част на гърба
Недостиг на въздух
Гадене, повръщане, коремен дискомфорт
Общо безпокойство

Близо една четвърт от миокардните инфаркти са „тихи”, без болка или симптоми (особено при пациенти със захарен диабет).

От решаващо значение за диагнозата на миокардния инфаркт е електрокардиограмата. ЕКГ представлява запис на електрическата активност на сърцето. При запушване на коронарна артерия и липса на кръвоснабдяване на сърдечния мускул настъпват промени, които се отразяват специфично върху ЕКГ- то. На електрокардиограмата може да се открият и признаци на стар прекаран инфаркт. Съществува и такъв вид инфаркт на миокарда, при който не се виждат специфичните ранни промени в ЕКГ записа, в такъв случай за да се отхвърли със сигурност диагнозата на помощ идват методите на образната диагностика. Освен за диагноза, тестът се използва и за наблюдение след инфаркт за настъпили ритъмни нарушения.
Друг метод на първи избор при съмнение за миокарден инфаркт е ехографията. Ултразвуковото изследване има значение за определяне на размера на инфаркта, на усложненията при него и предоставя ценна прогностична информация. Подвижността (кинетиката) на отделните части на лявата камера се оценява като нормокинезия, хипокинезия, акинезия и дискинезия. При миокарден инфаркт има хипо-, а- или дискинезия на отделните сегменти на лява камера (ЛК). Ехокардиографията е незаменим метод при диагноза на механичните усложнения на миокардния инфаркт. Такива са руптура на папиларен мускул с последваща митрална клапна дисфункция, разкъсване на междукамерната преграда, разкъсване на свободната стена на ЛК, възникване на аневризма и псевдоаневризма на ЛК, вътрекамерна тромбоза, перикардит и други.
Рентгенографията на гръден кош поради ниската си информативност и специфичност при инфаркт, се явява допълнителен метод на изследване. Чрез него може да се визуализира застой в белите дробове, като знак за усложнение при настъпил инфаркт.
Коронарографията е инвазивно рентгеново изследване и се явява златен стандарт в диагностиката на исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда. Коронарната ангиография е медицинска процедура, при която се въвежда контрастна материя по хода на коронарните артерии и се извършват серия от рентгенографии, като по този начин се изобразява сърдечния кръвоток. Рентгеноконтрастната материя се въвежда през артерията на крака или ръката. Изследването да се прилага както с диагностична, така и с лечебна цел при поставяне на стентове и вътресъдови протези. Коронарната артериография при миокарден инфаркт е показана, когато има рецидиви на исхемията въпреки лечението, при данни за неуспешна тромболитична терапия.
Компютърната томография е показана при пациенти с нисък и умерен риск за коронарна болест, при липса на ЕКГ промени и съмнение за миокарден инфаркт. Изследването дава възможност да се различат дисекираща аневризма на аортата, острата белодробна емболия и др. С помощта на компютърната томография може да се прецени проходимостта на коронарните артерии и на аортокоронарните байпаси, метод наречен компютърно-томографска коронарография.
Показани за извършване на магнитно-резонансно изследване на сърцето са пациенти с прекаран миокарден инфаркт и обсъждани за последваща реваскуларизационна процедура. Магнитнорезонансна томография (ЯМР) спомага за определяне размера на инфаркта, откриване на пристенни тромби и аневризми на камерната стена, изчисляване фракцията на изтласкване.
Радиоизотопните методи не са метод на избор в острия стадий на заболяването. Те идват на помощ в по-късен етап и включват:

- антимиозинова сцинтиграфия - топографско представяне на некротичната зона (hot-spot imiging), антимиозиновите антитела се натрупват в инфарктната зона, позитивира се 2-5 дни от началото на инфаркта.
- талиева перфузионна сцинтиграфия на миокарда (cold-spot imiging) - методът е с ниска специфичност - не може да различи остър инфаркт от цикатрициална зона
- технециева радиоизотопна вентрикулография - установяват се промените в кинетиката; ценна е за диагностицирането на деснокамерен инфаркт; но има ниска специфичност
- позитронна емисионна томография - изследва се метаболизма на миокарда и дава данни за наличие на витален миокард в инфарктната зона , със сигурност могат да бъдат разграничени цикатриксите вследствие инфаркт и виталната слабо перфузирана миокардна тъкан. Това диференциране е от значение преди провеждането на реваскуларизиращи интервенции.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Предварителната подготовка при образни изследвания при инфаркт на миокарда зависи от вида на предстоящото изследване.

При ехографията не се изисква специална предварителна подготовка.
При изследване на сърцето с ядрено-магнитен резонанс трябва да се отстранят всички метални предмети и аксесоари.
Необходимо е да съобщите на изследващия екип в случай, че имате алергия към контрастните материи, използвани при рентгенография, компютърна томография, коронарография.
Желателно е преди образно изследване на сърцето да се избягват стимулиращи напитки, съдържащи кофеин - кафе, кока-кола, зелен чай и цигари поне 12 часа преди изследването.
Заболявания на бъбреците, щитовидната жлеза, астма и диабет увеличават риска от странични явления и е необходимо да обсъдите това със своя лекар.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Изследването с ултразвук е безопасно за пациента.
Тъй като компютърната томография се базира на използването на рентгенови лъчи, по време на изследването се получава известна доза облъчване, макар и малка, за да застраши здравето и живота на пациента. Но дори тази незначителна доза е рискова за плода, поради което изследването не се провежда при бременни жени.
При извършване на образни изследвания при миокарден инфаркт съществува риск от развитие на алергична реакция, свързана с въвеждането на контрастни вещества.
Силното магнитно поле, използвано по време на ядреномагнитното изследване на сърце, не е вредно за пациента, но може да повреди имплантирани електронни устройства, съдържащи метални пластини. Към тази рискова група са пациентите с поставени пейсмейкъри, сърдечни дефибрилатори и метални импланти.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Противопоказани за извършване на образни изследвания при инфаркт на миокарда са пациенти с алергия към контрастната материя.

Изследванията, при които се използват рентгенови лъчи не се правят при бременни жени.

ЯМР на сърце не се прави при пациенти с бъбречни заболявания и на диализно лечение, при хора с имплантирани пейсмейкър, сърдечен дефибрилатор или метални пластини.

Относителните противопоказания за извършване на коронарна ангиография включват: