Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Образни изследвания при инфаркт на миокарда

Образни изследвания при инфаркт на миокарда

Образни изследвания при инфаркт на миокарда - изображение

Миокардният инфаркт, познат също като сърдечен удър е остър коронарен синдром, който настъпва вследствие внезапно прекъсване на коронарния кръвоток в някоя от коронарните артерии (кръвоносни съдове, които доставят кръв на сърдечния мускул), водещо до увреда на клетките на миокарда. След 3 часа от началото на прекъсване на кръвотока 80% от миокарда, а до 6 часа – 100% от съответната некръвоснабдена тъкан загива.

Инфарктът на миокарда е една от основните причини за смърт в развитите страни!

Поради социалното значение на заболяването - висока смъртност и ниво на инвалидизация, и спешния харатер на това състояние, в медицинската практика непрекъснато се подобряват методите за своевременна диагностика. Методите на образната диагностика са изключително полезни и се използват целесъобразно на различни етапи в диагностичния процес.

Инструменталните изследвания при инфаркт на миокарда са:

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Образните изследвания се правят при симптоми насочващи към инфаркт на миокарда.

Гръдната болка и стягането са най - честите симптоми при сърдечен удър. Други признаци, които могат да се появят са:

 

  • Болка в долната челюст, главоболие
  • Болка в горния крайник, най-често ляво рамо
  • Болка в горната част на гърба
  • Недостиг на въздух
  • Гадене, повръщане, коремен дискомфорт
  • Общо безпокойство

Близо една четвърт от миокардните инфаркти са „тихи”, без болка или симптоми (особено при пациенти със захарен диабет).


 

  • От решаващо значение за диагнозата на миокардния инфаркт е електрокардиограмата. ЕКГ представлява запис на електрическата активност на сърцето. При запушване на коронарна артерия и липса на кръвоснабдяване на сърдечния мускул настъпват промени, които се отразяват специфично върху ЕКГ- то. На електрокардиограмата може да се открият и признаци на стар прекаран инфаркт. Съществува и такъв вид инфаркт на миокарда, при който не се виждат специфичните ранни промени в ЕКГ записа, в такъв случай за да се отхвърли със сигурност диагнозата на помощ идват методите на образната диагностика. Освен за диагноза, тестът се използва и за наблюдение след инфаркт за настъпили ритъмни нарушения.
  • Друг метод на първи избор при съмнение за миокарден инфаркт е ехографията. Ултразвуковото изследване има значение за определяне на размера на инфаркта, на усложненията при него и предоставя ценна прогностична информация. Подвижността (кинетиката) на отделните части на лявата камера се оценява като нормокинезия, хипокинезия, акинезия и дискинезия. При миокарден инфаркт има хипо-, а- или дискинезия на отделните сегменти на лява камера (ЛК). Ехокардиографията е незаменим метод при диагноза на механичните усложнения на миокардния инфаркт. Такива са руптура на папиларен мускул с последваща митрална клапна дисфункция, разкъсване на междукамерната преграда, разкъсване на свободната стена на ЛК, възникване на аневризма и псевдоаневризма на ЛК, вътрекамерна тромбоза, перикардит и други.
  • Рентгенографията на гръден кош поради ниската си информативност и специфичност при инфаркт, се явява допълнителен метод на изследване. Чрез него може да се визуализира застой в белите дробове, като знак за усложнение при настъпил инфаркт.
  • Коронарографията е инвазивно рентгеново изследване и се явява  златен стандарт в диагностиката на исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда. Коронарната ангиография е медицинска процедура, при която се въвежда контрастна материя по хода на коронарните артерии и се извършват серия от рентгенографии, като по този начин се изобразява сърдечния кръвоток. Рентгеноконтрастната материя се въвежда през артерията на крака или ръката. Изследването да се прилага както с диагностична, така и с лечебна цел при поставяне на стентове и вътресъдови протези. Коронарната артериография при миокарден инфаркт е показана, когато има рецидиви на исхемията въпреки лечението, при данни за неуспешна тромболитична терапия.
  • Компютърната томография е показана при пациенти с нисък и умерен риск за коронарна болест, при липса на ЕКГ промени и съмнение за миокарден инфаркт. Изследването дава възможност да се различат дисекираща аневризма на аортата, острата белодробна емболия и др. С помощта на компютърната томография може да се прецени проходимостта на коронарните артерии и на аортокоронарните байпаси, метод наречен компютърно-томографска коронарография.
  • Показани за извършване на магнитно-резонансно изследване на сърцето са пациенти с прекаран миокарден инфаркт и обсъждани за последваща реваскуларизационна процедура. Магнитнорезонансна томография (ЯМР) спомага за определяне размера на инфаркта, откриване на пристенни тромби и аневризми на камерната стена, изчисляване фракцията на изтласкване.
  • Радиоизотопните методи не са метод на избор в острия стадий на заболяването. Те идват на помощ в по-късен етап и включват:

- антимиозинова сцинтиграфия - топографско представяне на некротичната зона (hot-spot imiging), антимиозиновите антитела се натрупват в инфарктната зона, позитивира се 2-5 дни от началото на инфаркта.
- талиева перфузионна сцинтиграфия на миокарда (cold-spot imiging) - методът е с ниска специфичност - не може да различи остър инфаркт от цикатрициална зона
- технециева радиоизотопна вентрикулография - установяват се промените в кинетиката; ценна е за диагностицирането на деснокамерен инфаркт; но има ниска специфичност
- позитронна емисионна томография - изследва се метаболизма на миокарда и дава данни за наличие на витален миокард в инфарктната зона , със сигурност могат да бъдат разграничени цикатриксите вследствие инфаркт и виталната слабо перфузирана миокардна тъкан. Това диференциране е от значение преди провеждането на реваскуларизиращи интервенции.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Предварителната подготовка при образни изследвания при инфаркт на миокарда зависи от вида на предстоящото изследване.

  • При ехографията не се изисква специална предварителна подготовка.
  • При изследване на сърцето с ядрено-магнитен резонанс трябва да се отстранят всички метални предмети и аксесоари.
  • Необходимо е да съобщите на изследващия екип в случай, че имате алергия към контрастните материи, използвани при рентгенография, компютърна томография, коронарография.
  • Желателно е преди образно изследване на сърцето да се избягват стимулиращи напитки, съдържащи кофеин - кафе, кока-кола, зелен чай и цигари поне 12 часа преди изследването.
  • Заболявания на бъбреците, щитовидната жлеза, астма и диабет увеличават риска от странични явления и е необходимо да обсъдите това със своя лекар.

 Има ли рискове от провеждането на изследването?

  • Изследването с ултразвук е безопасно за пациента.
  • Тъй като компютърната томография се базира на използването на рентгенови лъчи, по време на изследването се получава известна доза облъчване, макар и малка, за да застраши здравето и живота на пациента. Но дори тази незначителна доза е рискова за плода, поради което изследването не се провежда при бременни жени.
  • При извършване на образни изследвания при миокарден инфаркт съществува риск от развитие на алергична реакция, свързана с въвеждането на контрастни вещества.
  • Силното магнитно поле, използвано по време на ядреномагнитното изследване на сърце, не е вредно за пациента, но може да повреди имплантирани електронни устройства, съдържащи метални пластини. Към тази рискова група са пациентите с поставени пейсмейкъри, сърдечни дефибрилатори и метални импланти.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Противопоказани за извършване на образни изследвания при инфаркт на миокарда са пациенти с алергия към контрастната материя.

Изследванията, при които се използват рентгенови лъчи не се правят при бременни жени.

ЯМР на сърце не се прави при пациенти с бъбречни заболявания и на диализно лечение, при хора с имплантирани пейсмейкър, сърдечен дефибрилатор или метални пластини.

Относителните противопоказания за извършване на коронарна ангиография включват:

  • Необяснима температура
  • Инфекция
  • Тежка анемия
  • Тежък електролитен дисбаланс
  • Активно кървене
  • Неконтролирана хипертония
  • Дигиталисова интоксикация
  • Алергия към контрастното вещество
  • Остра бъбречна недостатъчност
  • Декомпенсирана сърдечна недостатъчност
  • Тежка коагулопатия
  • Диабет
  • Пациенти, приемащи метформин
  • Активен ендокардит

Радиоизотопните методи не се прилагат при остър миокарден инфаркт.

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

НовиниМедицински изследванияЛюбопитноЗдравни проблемиИсторияАлтернативна медицинаЗдравни съветиЛеченияСпециалистиКлинични пътекиЛайфстайлЗаведенияПатологияСнимкиТестовеХранене при...БотаникаАнкетиОрганизацииСпортНормативни актовеПсихологияСоциални грижи