Радиоизотопно изследване (сцинтиграфия) на бъбреци

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждането на изследването?   

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Радиоизотопното изследване (сцинтиграфия) на бъбреците, известна също като нефросцинтиграфия и реносцинтиграфия, е един от инструменталните методи за диагностика на бъбречните заболявания.
Тестът е лесен за изпълнение, с ниска травматичност и висока степен на информативност на получените резултати.

Нефросцинтиграфията позволява да се диагностицират нарушения в бъбречна функция в началните стадии на заболяването, когато другите методи не са достатъчно информативни.

Сцинтиграфията на бъбреците (реносцинтиграфия) е специализирана радиологична процедура, чрез която може да се оцени функцията и структурата на бъбреците, а също така и перфузията (кръвотока през бъбреците) на бъбречната тъкан.

Радиоизотопно изследване на бъбреците се прави посредством въвеждане в организма на малко количество радиоактивен изотоп и проследяване на постъпването, натрупването и излъчването му от бъбреците.
Графическият образ се нарича нефрограма и се записва и за двата бъбрека поотделно.

Радиоизотопните методи за изследване на бъбреците включват:

• ренография;
• ангиореносцинтиграфия;
• динамична сцинтиграфия на бъбреци;
• статична сцинтиграфия на бъбреци;

Алтернативни методи за изследване на бъбреците са:

• рентгенови изследвания на бъбреци
• ултразвуковото изследване;
• компютърната томография; 
• ядрено-магнитен резонанс;

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Чрез радиоизотопно изследване на бъбреците се получава информация за тяхната функция, формата, големината и позицията им.
Тестът се прави в следните случаи:

• Когато не може да се използва контрастно рентгеново изследване, поради алергия към контрастното вещество или нарушена бъбречна функция;
• За проследяване на трансплантиран бъбрек — как функционира и дали има реакция на отхвърляне;
• Преди и след медикаментозно лечение с нефротоксични препарати;

В деня на изследването може да се храните нормално и да приемате медикаменти както обикновено.

Съобщете на лекаря, ако приемате нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) или медикаменти за контрол на кръвното налягане.

Може да се наложи да пиете повече течности преди изследването.

Диуретиците трябва да бъдат спрени поне 24 часа преди провеждане на теста.

Ако е необходимо пикочния мехур на пациента да бъде празен, ще бъде поставен катетър.

Трябва да информирате персонала, ако поради някаква причина не можете да лежите неподвижно по време на процедурата.

Непосредствено преди процедурата трябва да премахнете всички метални предмети и аксесоари, тъй като те могат да бъдат причина за неточна интерпретация на изследването.

Метод на провеждане на изследването

По време на реносцинтиграфията пациентът ляга върху сканиращата маса на специален апарат, наречен гама-камера.

Радиофармацевтикът се въвежда венозно и се изчаква определен период от време докато изотопът достигне до бъбреците.
Радиофармацевтиците представляват комбинация от радионуклид и помощно химично съединение, които заедно постъпват в човешкото тяло и попадат в специфични органи или взаимодействат със специфични клетъчни рецептори.

Изображение: Brendaicm, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Гама-камерата, поставена над бъбреците на пациента, засича гама-лъчите, излъчвани от радиофармацевтика.

Прави се серия от снимки и получената информация от снимките се обработва от компютър.

Пациентът трябва да стои абсолютно неподвижно по време на сканирането.

Цялото изследване отнема около 30 минути до 1 час.

Радиофармацевтикът (водоразтворим) се отделя по естествен път чрез урината.
По-големият прием на течности може да ускори процеса.

Какво ще усещате по време на изследването

Няма да усетите самия радиоактивен материал, но може да получите неприятно усещане от проникването на иглата при инжектирането му.

Възможно е да се появи зачервяване, леко кървене и подуване на мястото на пункцията.

Има ли рискове от провеждането на изследването

Използваните количества радиация са много малки и не могат да навредят на организма.
Количеството радиация, на което е подложен организма на пациента, е по-малко отколкото при обикновена рентгенова снимка.

Все пак трябва да се подхожда с внимание при бременност и кърмене.

Резултати от проведеното изследване

Радиоизотопна диагностика на бъбреците е функционално изследване, при което се получава радионуклидна нефрография (изотопна нефрограма).

Резултатите се изобразяват във вид на крива, която се състои от три части:

• Васкуларна фаза (фаза А)
• Секреторна фаза (фаза В)
• Екскреторна фаза (фаза С)

Отклоненията при радиоизотопно изследване на бъбреците могат да се дължат на:

• Остра или хронична бъбречна недостатъчност;
• Хронична бъбречна инфекция;
• Усложнения след бъбречна трансплантация;
• Гломерулонефрит;
• Хидронефроза;
• Наранявания на бъбреците и уретерите;
• Стеснение или блокаж на кръвоносните съдове на бъбреците;
• Обструктивни заболявания на уринарния тракт;

Кога не трябва да провеждате изследването?

Бременността и кърменето са относителни контраиндикации.

Кърменето при кърмачки се прекратява за 24 часа след инжектирането на радиофармацевтика.

Заглавно изображение: www.freepik.com