Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Тубулоинтерстициални болести на бъбреците Хроничен тубулоинтерстициален нефрит

Хроничен тубулоинтерстициален нефрит МКБ N11

Хроничен тубулоинтерстициален нефрит МКБ N11 - изображение

Tубулоинтерстициален нефрит с давност над 3 месеца се нарича хроничен тубулоинтерстициален нефрит. Представлява хронична инфекция на бъбречната пиело-каликсна система, предизвикана от неспецифични микроорганизми.

В зависимост от това коя част от бъбрека се засяга, различават се инфекциозен интерстициален нефрит (въвлича се съединителната тъкан на бъбрека), пиелит (засяга се бъбречното легенче) и пиелонефрит (освен легенчето се засяга и бъбречния паренхим).

Хроничният пиелонефрит е една от основните причини за настъпването на хронична бъбречна недостатъчност.

Етиологичните причинители за хроничен тубулоинтерстициален нефрит са предимно грам - отрицателни бактерии, каквито са E. coli, Proteus spp, Klebsiela spp и други.

Причини за задръжката на инфекцията и хронифициране на нефрита могат да бъдат: везикоуретрален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към горните отдели на пикочната система), вродени аномалии, обструкция по хода на пикочната система (притискане от тумори, чужди тела, камъни и други), дисфункция на пикочния мехур, имуносупресивни състояния (прием на медикаменти, потискащи имунната система, захарен диабет и други), неправилно лечение, силно вирулентни микроорганизми и други.

В резултат на хроничните възпалителни процеси и задръжка на урината пиелокалисканта система на бъбреците се дилатира и деформира, а в паренхима му се образува съединителна тъкан, която нарушава нормалната бъбречна функция.

Хроничният тубулоинтерстициален нефрит може да протече почти безсимптомно, до появата на признаци на хронична бъбречна недостатъчност. Клиничната изява може да се редува с периоди на латентно протичане.

Възможни симптоми при заболяването са повишена телесна температура, гадене, повръщане, болка в кръста, артериална хипертония, парене при уриниране, често уриниране, увеличение на количеството на отделената урина, никтурия (често уриниране през нощта), бледост на кожата и видимите лигавици (поради анемия) и други.

За поставянето на диагнозата са необходими редица лабораторни и образни изследвания.

Към първите спадат качествен и количествен анализ на урината, уропосявка, изследване на седимент, определяне на серумните азотни тела, пълна кръвна картина и други. От образните изследвания обикновено се прави ехография на бъбреците (те са с намалени размери и деформирана пиелокаликсна система), екскреторна урография, нативна рентгенография на корем, скенер (компютърен томограф), цистоскопия и други.

Лечението цели да се премахне причината за хронифициране на инфекцията, както и своевременното и лекуване с подходящи според антибиограмата антибиотици. Обикновено се предприема хирургична намеса, за да се преодолее обструкцията на пикочната система или коригиране на вродените аномалии.

При неправилно или ненавременно лечение хроничният тубулоинтерстициален нефрит може да се усложни със следните състояния: огнищна гломерулосклероза, хронична бъбречна недостатъчност, пионефроза, ксантогрануломатозен пиелонефрит и други.

3.6, 14 гласа

ВИДОВЕ Хроничен тубулоинтерстициален нефрит МКБ N11

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Хроничен тубулоинтерстициален нефрит МКБ N11

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Хроничен тубулоинтерстициален нефрит МКБ N11

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки