Трансплантация на бъбрек

Кога се налага извършване на бъбречна трансплантация

Какво се прави преди трансплантацията?

Подходящи донори

Метод на извършване на трансплантация на бъбрек

Възможни усложнения

Следоперативен период

Контраиндикации за извършване на трансплантация на бъбрек

Кога се налага извършване на бъбречна трансплантация?

Основен метод на лечение при пациентите с ХБН (хронична бъбречна недостатъчност) е присаждане на бъбрек от донор на реципиент (приемател) - трансплантация на бъбрек.

Бъбречна недостатъчност е медицинско състояние, при което бъбреците не успяват адекватно да филтрират отпадните продукти. Така опасни количества отпадни продукти се натрупват в кръвта и тялото, предизвиквайки уремия.

Сред най-честите симптоми на бъбречна недостатъчност са: повръщане, диария, загуба на тегло, често уриниране, кръв в урината, увреждане на костите, нарушения на сърдечния ритъм, подуване на краката, глезените, лицето и ръцете, мускулни спазми, чувство на умора и слабост, затруднена концентрация, виене на свят, ниско кръвно налягане, загуба на апетит, лош вкус в устата, припадъци.

Хронична бъбречна недостатъчност може да бъде резултат от други заболявания като:

• злокачествена хипертония,
• инфекции,
• захарен диабет,
• фокална сегментна гломерулосклероза,
• поликистоза на бъбреците,
• заболявания в обмяната на веществата,
• автоимунни заболявания като лупус, склеродермия, дерматомиозит.

Повече за заболяването може да прочетете тук:

»Хронична бъбречна недостатъчност

При пациенти с крайна фаза на бъбречна недостатъчност вариант за поддържане на жизнената функция е прилагането на бъбречна диализа или трансплантация на бъбрек.

Повече за бъбречна диализа:

»Бъбречна диализа

Достатъчно е да се извърши трансплантация само на един здрав бъбрек, който може напълно да заеме ролята и на двата болни бъбрека.

Какво се прави преди трансплантация на бъбрек?

Първоначално се проследява цялостното състоянието на пациента и се преценя дали е удачно извършването на бъбречна трансплантация (контраиндикациите за извършване на операцията ще намерите по-надолу).

Следва намиране на подходящ донор и проследяване на неговия здравен статус.

Когато не може да се намери подходящ жив донор, се чака за бъбрек от починал донор, което може да отнеме няколко години.

За трансплантацията на бъбрек е необходимо:

• Болният да не е засегнат от най-честите усложнения на дългогодишната бъбречна диализа като хипертония, анемия, развитие на белодробно сърце и др.
• Да има пълно съответствие между дарител и приемател по отношение на кръвногрупова принадлежност и по антигените на HLA системата.
• Донорът на бъбрека да не е болен от туберкулоза, СПИН, сифилис, хепатит А, Б, Ц, Д, Е, автоимунни заболявания (колагенози, лупус, склеродермия), сепсис, малария, херпес, салмонелоза, трихинелоза и други заболявания.
• Донорският бъбрек трябва да е здрав и със запазена функция.

Подходящи донори за трансплантация на бъбрек

Донори на бъбрек могат да бъдат:

• живи лица, който са роднини на болния - брат, сестра, дете на пациента;
• живи лица, който не са роднини на болния - съпруг, приятел;
• починал донор - човек, който е починал наскоро и които няма хронично бъбречно заболяване.

Починалите донори могат да бъдат разделени на две групи:

• донори с мозъчна смърт и
• донори със сърдечна смърт.

Донорите с мозъчна смърт са тези, при които мозъкът е бил продължително време в исхемия, поради недостатъчно кръвоснабдяване на мозъчните структури. Мозъчната смърт най-често е резултат от шокови състояния, които са най-чести при пътнотранспортни произшествия и септични състояния.

При донорите със сърдечна смърт мозъкът е продължавал да функционира преди да се вземе решение, че този човек ще бъде донор на органи. Обикновено това са пациенти, които имат сериозно увреждане на сърцето и болният не може да се възстанови. Затова ако семейството се съгласи, болният става донор на органи. Тези органи се изваждат от тялото се перфузират със специален разтвор, които съдържа високи дози антикоагуланти. След "промиването" на органите те се съхраняват в специални фризери, при специални условия, за да бъде запазена тяхната функционалност.

Метод на извършване на трансплантация на бъбрек

Донорския бъбрек трябва да бъде отстранен много внимателно, за да не бъде нарушена неговата цялост. След това той се перфузира с физиологичен разтвор и се съхранява и транспортира в специална камера.

Трансплантация на бъбрек се извършва с прилагане на обща анестезия. Хирургическият екип следи нивото на сърдечната честота, кръвното налягане и кислорода в кръвта по време на операцията.

Хирургът прави разрез и трансплантира донорския бъбрек в дясна или лява илиячна ямка, като артерия реналис се свързва с а. илияка интерна или а. илияка екстерна. Вената на бъбрека се анастомозира с илиячната вена.

Уретерът на новия бъбрек се свързва с пикочния мехур на пациента.

В повечето случаи бъбреците на реципиента не се отстраняват, освен при наличие на:

• тежка инфекция на бъбреците (пиелонефрит),
• рак на бъбреците,
• нефротичен синдром или
• изключително големи поликистозни бъбреци.

Бъбречната трансплантация обикновено трае около три до четири часа, а новият бъбрек обикновено започва да функционира веднага.

Отхвърляне на трансплантирания бъбрек е възможно през първите 60 часа след операцията (а понякога и месеци след нея). Това става при около 10-25% от пациентите.

Отхвърлянето не означава непременно загуба на органа, но тогава може да се наложи допълнително лечение; корекции във вида и дозировката на предписаните медикаменти. Ако всичко това не помогне, пациентът се връща към бъбречна диализа или се предприема нова трансплантация.

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Възможни усложнения при трансплантация на бъбрек

Бъбречната трансплантация крие риск от значителни усложнения, като:

• отхвърляне на трансплантирания бъбрек (остра, хронична),
• постаспирационна пневмония (при аспириране на чревно съдържимо),
• дълбока венозна тромбоза (запушване на вена на долния крайник от тромб),
• белодробна тромбоемболия,
• шоково състояние,
• временен неврологичен дефицит,
• стомашни язви, които се дължат на повишените нива на катехоламини по време на операцията,
• нарушения в обмяната на фосфора и калция, които водят до деминерализация на костите,
• инфекция.

Прочетете още:

»Отмиране и отхвърляне на присадени органи и тъкани

Както беше споменато след трансплантацията на бъбрек се приемат имуносупресивни лекарства, които също могат да доведат по появата на странични реакции, а именно:

• акне,
• остеопороза,
• диабет,
• прекомерно окосмяване,
• високо кръвно налягане,
• хиперхолестеролемия (повишаване нивата на холестерола),
• повишен риск от рак, особено рак на кожата и неходжкинов лимфом,
• инфекция,
• подпухналост (оток),
• покачване на теглото,
• мускулна слабост,
• катаракта.

Следоперативен период при трансплантация на бъбрек

След успешна трансплантация новият бъбрек филтрира кръвта, така че пациентът вече няма нужда от диализа. За да се предотврати отхвърлянето на донорския бъбрек се предписват имуносупресори - медикаменти, които потискат имунната система на реципиента, за да не атакува трансплантирания орган.

Прочетете още:

»Имуносупресивни лекарства

Имуносупресивната терапия се прилага до края на живота на пациента.

Подтискайки имунната система обаче, имуносупресорите правят организма по-уязвим към инфекции. Това предполага включването и на антибактериални, противовирусни и противогъбични медикаменти.

Престоят в болница е около една седмица (до 10 дни), през което време се следи внимателно състоянието на пациента. Медицинският екип наблюдава дали бъбрекът е приет от организма на пациента, дали има признаци на усложнения, как се възстановява раната, правят се изследвания на отделената урина.

Следват чести прегледи по график в продължение на няколко седмици.

От голямо значение е и диетата. Препоръчва се приемът на червени боровинки, зеле, червени чушки, ябълки, лук, чесън, карфиол, малини, ягоди, череши, червено грозде, яйчен белтък, риба и зехтин. Желателно е да не се прекалява с течностите и белтъчните храни, ограничава се също приемът на сол, калий, фосфор и други електролити.

След бъбречна трансплантация на болния се забранява консумацията на грейпфрут, нар и зелен чай. Активните субстанции, които се съдържат в тези хранителни продукти си взаимодействат с имуносупресивните медикаменти, като водят до увеличаване на концентрацията им в кръвта и проява на токсичност.

Още информация може да намерите тук:

»Билки за лечение на бъбреците

Контраиндикации за извършване на трансплантация на бъбрек

Противопоказания за извършване на бъбречна трансплантация са:

• сърдечно-съдова недостатъчност,
• чернодробно заболяване,
• туберкулоза,
• белодробна недостатъчност,
• затлъстяване втора и трета степен,
• ХИВ носителство,
• васкулити,
• лимфанденити.

Тези заболявания могат да доведат до смъртен изход по време на операцията, поради настъпване на полиорганна недостатъчност.

Трансплантация на бъбрек не се извършва на пациенти, които приемат алкохол и наркотици, както и на пушачи.

Прочетете още:

»Хронична бъбречна недостатъчност