Смърт

Смъртта е биологично понятие - израз на необратимото прекратяване на основните жизнени функции на организма. Със спирането на дишането и кръвообращението се преустановява пренасянето на кислород и хранителни вещества към органите, спира животът и настъпва смъртта на организма, а човек се превръща в мъртво тяло - труп.

Причините за настъпването на смърт и следсмъртните промени са предмет на изследване и изучаване от танатологията. В патологията смъртта се изучава чрез изследване на целия труп или на части от даден орган, взети по време на аутопсия на починалия.

Смъртта не е еднообразен биологичен процес. Тя може да настъпи в резултат на различни причини и механизми и да се прояви по различен начин. Признаци на смърт са:

• респираторен арест
• сърдечен арест
• Pallor mortis - бледност, която се случва в 15-120 минути след смъртта
• Algor mortis - намаляването на телесната температура след смъртта. Това обикновено е постоянен спад до съответната температура на околната среда.
• Rigor mortis - крайниците на трупа стават твърди и трудно се движат.
• Разлагане на трупа, придружено от силна, неприятна миризма

В зависимост от причините, които предизвикват настъпването на смъртта, различаваме следните видове смърт:

• Естествена смърт - тя се среща сравнително рядко. Последица е на биологичното остаряване на организма. Явява се като резултат на постепенно "износване" и физиологично изхабяване на органните структури. Този процес започва сравнително рано и се засилва през време на стареенето и особено по време на старостта /след 75-годишна възраст/.
• Смърт вследствие на заболяване - тя е най-честата причина за смъртта на човека. При заболяванията настъпват структурни промени в органите, които нарушават или правят невъзможна тяхната функция. По този начин заболяването се явява непосредствената причина за настъпване на смъртта.
• Насилствена смърт - причинява се от случайни или умишлени насилствени действия: травми, транспортна злополука, убийство.

В зависимост от времетраенето, през което настъпва смъртта, се различават:

• Внезапна /скоропостижна/ смърт - резултат на остро и тежко увреждане на жизненоважни органи /инфаркт на сърцето, кръвоизлив в мозъка, руптура на аортна аневризма и др./, което води до бързо настъпване на смъртта.
• Агонална смърт - настъпва след сравнително по-дълъг период от време, който може да протече от минути до часове и дни.

Клиничната смърт настъпва след спиране на дишането и сърдечната дейност, което невинаги става мигновено. То често се предшества от агония (от гр. аgon - борба), която отразява некоординираните действия на хомеостатичните системи в терминалната фаза. Този период трае различно дълго време - от минути до няколко часа. Приложените лечебни мероприятия през това време могат да възвърнат правилната сърцева и дихателна дейност, даже когато те са спрели за 5-6 минути. Прилагането на комплекс от лечебни мероприятия при тези състояния се нарича реанимация. Изучаването на терминалните жизнени явления и на клиничната смърт, както и на средствата за борба с тях съставят обектите на реанимацията. Протичането на тези състояния се определя от продължителността на мозъчната хипоксия. Тя води до тежко увреждане на мозъчните клетки и преходни или трайни нервно-психични смущения у преживелите клиничната смърт.

Биологичната смърт последва клиничната смърт и настъпва за различните тъкани в различен срок от време. При нея спират всички физиологични функции.