Некроза

Некрозата (necrosis от гръцки necros - мъртъв) представлява местна смърт на тъкани в живия организъм, при което техните функции се прекратяват напълно. Некрозата е процес, който може да настъпи веднага след увреждането на клетката, но може да се предшества от бавно развиващ се процес на нарушение в обмяна на тъканите. При тези случаи настъпват дегенеративни промени, характеризиращи бавната смърт на клетките, и се определят като некробиоза. Продължителността на този период като биологичен феномен в различните клетки не е еднакъв. Той зависи от много фактори - силата на увреждащия агент, състоянието на клетките в момента на въздействие. Некрозата засяга както клетките, така и еластичните и колагенни влакна, основната субстанция.

Причините за некроза са твърде разнообразни и често дават названието на самия процес. Те могат да я предизвикат чрез пряко действие върху тъканите или косвено - чрез нарушения на циркулацията или на метаболизма в тях. Възникването на некрозата зависи от:

• силата и продължителността на действието на причинителя
• реактивността на организма, което има много голямо значение
• увреждането на общото състояние на организма под влияние на инфекциозни или други заболявания, непълноценно хранене, промени в имунната реактивност
• чувствителността на тъканите към различни увреждащи агенти - например недостигът на кислород в нервната тъкан в продължение на 5-10 минути води до некроза, докато съединителната тъкан е многократно по-устойчива.

Причините за некроза могат да се обединят в няколко групи:

1. Физични фактори са:

• механична травма
• лъчиста енергия
• електрическа енергия
• термична енергия

Действието им може да бъде пряко (смачкване, изгаряне) или косвено - чрез нарушаване на циркулацията или чрез дълбоки смущения в обмяната на веществата поради инактивиране на ензимните системи.

2. Химични фактори. Те биват от екзогенен и ендогенен произход:

• Екзогенни фактори - различни киселини, основи, соли на тежки метали, фосфор органични съединения и други
•  Ендогенни фактори - азотни продукти на обмяната на веществата при бъбречни заболявания, редица нормални секрети от жлезни органи при попадане на необичайно място (панкреатичен сок, жлъчка и други)

Некротизиращото действие на химичните вещества може да се прояви на мястото на проникване (кожа, храносмилателен тракт, дихателна система) или в отделящите ги от организма органи (бъбреци при отравяне с живачни съединения, дихателна и храносмилателна система при уремия и други).

3. Биологични фактори. Това са токсични вещества от бактерии, вируси, насекоми, алергични реакции в сенсибилизиран организъм като проява на хиперергична реакция от бърз тип.

4. Исхемични фактори. Дължат се на различни нарушения в циркулацията (тромбоза, емболия, спазъм), които водят до прекъсване притока на кръв към тъканите и са едни от най-честите клинико - анатомични прояви на некрозата - инфаркт на миокарда, на мозъка и други органи.

Некрозата като патологичен процес може да предизвика изменение на организма като цяло, което клинично се демонстрира при конкретни заболявания (инфаркт на миокарда, гангрена на белия дроб). Понякога некрозата може да бъде съставна част или патогенетично звено от друг процес (възпаление, алергия) или болест (вирусен хепатит). В много случаи някои форми на дребноогнищна некроза не предизвикват клинична изява поради силно изразените регенераторни процеси от страна на съхранилата се част от тъканта или органа.

Некрозата се отнася до спектър от морфологични промени, които следват клетъчна смърт в жива тъкан, до голяма степен резултат от постепенното разграждаща действието на ензими на смъртоносно увредените клетки. Некротични клетки не са в състояние да се запазят целостта на мембраната и тяхното съдържание често изтича. Това може да предизвика възпаление в околната тъкан. Морфологичната поява на некроза е резултат от денатурация на вътреклетъчни протеини и ензимно разграждане на клетката.

Ранните симптоми на клетъчна некроза включват подуване на митохондриите, процес, който намалява вътреклетъчно окислителния метаболизъм. По-късно се появяват локализирани плътности, с кондензация на генетичен материал. Цитоплазмените органели се разрушават и засегнатите клетки се отделят от съседните клетки. Разтварянето на лизозомите води до вътреклетъчно ацидоза. Набъбването и потъмняването на ядрото, в крайна сметка води до разкъсване (Karyolysus). Това води до загуба на йонно-помпена мощност и бърз поток на натриеви и калциеви йони във вътреклетъчната среда, в резултат на осмотичен шок (внезапна промяна във вътреклетъчния и извънклетъчните концентрации на разтворено вещество).

Некротични клетки показват увеличена еозинофилия, която се дължи отчасти на загуба на нормалната базофилия предавана от РНК в цитоплазмата и отчасти на повишено свързване на интрацитоплазмен еозин за денатурирани протеини. Некротичната клетката може да има стъклообразен вид, за разлика от нормалните клетки, главно в резултат на загубата на гликогенни частици.

При електронна микроскопия на некротични клетки се наблюдават явни прекъсвания в плазмените мембрани и органели, маркирана дилатация на митохондриите с появата на големи аморфни плътности, интрацитоплазмени отломки и агрегати, вероятно представляващи денатуриран протеин.

Промените в клетъчното ядро при некроза и характеристики на тази промяна се определя от начина, по който ДНК се разгражда:

• кариолизис - хроматина на ядрото се лизира поради загубата на ДНК от разграждане
• пикноза - ядрото се свива и хроматина кондензира
• кариорексис - раздробяване на ядрото на малки частици

Областите на некроза се характеризират чрез инфилтрация на възпалителни клетки. Макрофагите и неутрофилите навлизат в областта на некроза в продължение на няколко дни и седмици, за да се фагоцитират мъртвите клетки и свързаните с тях клетъчни остатъци. Такива големи площи от загубата на клетки и възпаление често се виждат лесно в патологични образци, дори и без микроскопско изследване.