Патоморфологични белези на биологичната смърт

Биологичната смърт последва клиничната смърт и настъпва за различните тъкани в различен срок от време. При нея се спират всички физиологични функции и организмът се превръща в труп.

Хистологичните промени в тъканните структури (кожа, бъбреци, сърце, бели дробове) започват едно денонощие след настъпването на смъртта. Електронномикроскопски на десетия час след смъртта има набъбване и вакуолизиране на митохондриите, изчезва гранулираният ендоплазматичен ретикулум, а лизозомите загубват своята обвивка.

Хистохимичното изследване може да докаже още в първите часове след смъртта дезорганизация на метаболизма в тъканите - намаляване активността на окислителните и увеличаване активността на хидролитичните ензими. След смъртта загиването на много органи и тъкани става за сравнително дълъг период от време. Това позволява материалите, взети от труп, да се използват за трансплантация.

При обикновения оглед на трупа се наблюдават признаците на смъртта (signa mortis), които определят диагнозата на смъртта. Към така наречените сигурни признаци на смъртта се отнасят:

• появата на послесмъртни петна
• трупно вкочаняване
• изстиване на трупа
• съсирване на кръвта
• засъхване на лигавиците, конюнктивите (очните роговици)
• трупно разлагане

Послесмъртните петна (livores) са най-ранният и сигурен белег на настъпилата смърт. Те започват да се появяват в края на първия половин час. Тяхното образуване се дължи на стичането на кръвта във вените на ниско лежащите части на трупа след невъзвратимото спиране на сърцевата дейност. Следователно, те са резултат на следсмъртна хипостаза. Във вените и дясната част на сърцето настъпва послесмъртно съсирване на кръвта, което трябва да се отличава от прижизнено образувалите се тромби.

Послесмъртните съсиреци лежат свободно в съдовия лумен и сърцевите кухини - те са с гладка, лъскава повърхност и с еластична консистенция. При бързо настъпила смърт и особено при задушаване кръвта след смъртта остава течна.

Послесмъртните петна имат тъмновиолетов цвят и особено силно са изразени у починали със застойни явления, а слабо - у малокръвни индивиди. При притискане тези петна избледняват. В случаи на голяма кръвозагуба, анемия и в трупове на изтощени хора появата на послесмъртните петна се забавя с няколко часа. При тези условия петната са единични, с неголеми размери и слабо изразени. При продължителна агония петната са по-слабо изразени, тъй като значително количество кръв участва в образуването на съсиреци.

Трупната хипостаза не е проявена в участъци на тялото, които са подложени на притискане (лумбалната и скапуларната област, при положение на трупа легнал по гръб). Следсмъртната хипостаза настъпва и във вътрешните органи, които добиват, особено в ниско лежащите си части, тъмновиолетов цвят поради препълването на съдовете с кръв. Постепенно кръвната плазма, оцветена от хемоглобина на разпадащите се еритроцити, пропива дифузно тъканите. Имбибирането на кожата и подкожната тъкан се нарича още и късни трупни петна, които са с червеникав оттенък и не изчезват при натиск.

Наред с послесмъртните петна трупното вкочаняване е един от патоморфологични белези на биологичната смърт. Механизмът на трупното вкочаняване не е напълно изяснен. Знае се, че мускулите на живия организъм се намират в определен тонус благодарение на аденозинтрифосфат (АТФ), чието разграждане и ресинтеза е в равновесие. След настъпването на смъртта все още има запазване на равновесието между АТФ - разграждане и неговата ресинтеза от гликогените резерви на мускулатурата чрез фосфокреатин - фосфокиназната системи. Поради това и мускулите в първите 1-2 часа са отпуснати. С постепенното разграждане на АТФ и нарушаване на трайната връзка между актиновите и миозиновите нишки се обяснява настъпването на послесмъртното вкочаняване на мускулите. В мускулната тъкан се развива необратим процес. Мускулните протеини преминават в гелно състояние, при което мускулите губят своята мекост и стават плътни - втвърдени. Преминаването на вкочаняването се обяснява с нарушаване структурата на страничните вериги на миозиновите молекули.

Зависимостта между бързината на развитието на вкочаняването от баланса на макроергичните съединения особено ясно се вижда при отравяне с някои отрови (например стрихнин), които потискат гликолитичните и окислителните процеси, водят до пълното изчезване на АТФ и креатинин фосфата. Възникващата при това висока концентрация на калциеви йони води до образуването на продължителни контрактури. Вещества, като адреналин и инсулин,  спомагат за увеличаване на запаса от АТФ, поради което и задържат настъпването на трупното вкочаняване.

Макроскопски трупното вкчаняване се появява в първите 1-2 часа в продължение на 3-4 часа, рядко по-дълго, обхваща мускулите на цялото тяло последователно - от долната челюст, раменния пояс, туловището до долните крайници. По същия начин то изчезва обикновено за 2 -3 дни. Насилствено нарушено, вкочаняването не настъпва отново. Върху развитието на трупното вкочаняване по време, интензитет и продължителност оказват влияние възрастта, общото състояние на организма и състоянието на нервната система преди смъртта, причината за смъртта и факторите на външната среда. То е силно изразено у лица с добре развита мускулатура и при трупове на болни, умрели в състояние на мускулен гърч (при отравяне със стрихнин, при смърт от тетанус и холера).

Трупното вкочаняване е слабо изразено при старци и деца, при изтощени и умрели от сепсис лица. При недоносените новородени липсва трупно вкочаняване. Ниската температура на околната среда затруднява настъпването на този процес и удължава срока на съществуването му.

С настъпването на биологичната смърт се прекратяват обменните процеси и настъпва физическо топлоотдаване във външната среда, което води до постепенно изстиване на тялото. Изстиването на трупа започва най-рано през втория час. То продължава дотогава, докато температурата му не се изравни с тази на околната среда или даже стане по-ниска с 0,5-10 C. Този процес се обяснява с изпаряване на влагата от повърхността на тялото. Изстиването на трупа настъпва толкова по-бавно, колкото е по-охранен трупът и колкото по-висока е била температурата на болния преди смъртта, както и температурата на околната среда.

Трупното разлагане спада към късните патоморфологични белези на биологичната смърт и е свързано с автолиза и гниенето на меките части на трупа. Процесът на автолизата след смъртта възниква и се развива най-рано и най-силно в жлезните органи поради богатството на хидролизни ферменти в клетките. Във връзка с разпадането на гликогена и отслабването на окислителните процеси в тъканите се натрупват кисели продукти (млечна и пирогроздена киселина), които увеличават активността на протеолитичните ферменти. С това се засилва процесът на автолиза в клетките на органите.

Автолизата на стомаха и червата се дължи главно на храносмилателни ензими (пепсин, трипсин и други), които подлагат лигавицата на само смилане. Този процес възниква сравнително по-рано и е известен като следсмъртна гастромалация. Наличните в червата гнилостни бактерии се присъединяват с действието си към процесите на автолизата, тъканите добиват мръснозелен цвят и издават неприятна миризма. Цветът се дължи на железния сулфид, образуван от разпадналия се хемоглобин. Получилите се при гниенето газове придават шуплест вид на органите.

Трупното разлагане се ускорява у починали от септични състояния и при оставяне на трупа в затоплена среда, а от студа се забавя.