Коликвационна некроза

Необратимо увреждане на клетките в резултат на срещи с вредни стимули неизменно води до клетъчна смърт. Такива вредни стимули включват инфекциозни агенти (бактерии, вируси, гъбички, паразити), хипоксия и екстремни условия на околната среда като топлина, излагане на ултравиолетово облъчване. Получената смърт е известна като некроза, термин, който обикновено се различава от другите основни последици от необратимо увреждане, известни като клетъчна смърт чрез апоптоза.

Когато клетките умират от некроза, те проявяват два основни вида микроскопи или макроскопски вид. Първата е влажна некроза, известна още като коликвационна некроза, и се характеризира с частично или пълно разтваряне на мъртвата тъкан и трансформация в течна вискозна маса. Загубата на тъкан се осъществява в рамките на часове в течна некроза. За разлика от коликвационната некроза, коагулационната некроза се характеризира с поддържането на нормална архитектура на некротичнататъкан в продължение на няколко дни след клетъчната смърт.

Този морфологичен външен вид се дължи отчасти на действията на хидролитичните ензими, които причиняват разтваряне на клетъчни органели в клетка, претърпяваща некроза. Ензимите, отговорни за втечняването, се получават от бактериални хидролитични ензими или от лизозомни хидролитични ензими.

Три основни фактора допринасят за коликвационна некроза:

• ензимно разграждане на клетъчни остатъци в мъртви или умиращи тъкани
• ензимно храносмилане на околните тъкани
• денатуриране на клетъчните протеини

Тъй като инфекциозните агенти са богати на храносмилателни ензими и вероятно предизвикват възпалителен отговор, те могат бързо да доведат до процеса на клетъчно разграждане. Това се проявява като влажна некроза. Клетъчното разтваряне и разграждане се предизвикват от няколко ензими, някои от заразяващия организъм и някои от лизозомата на умиращите клетки.

Ензимите, участващи при влажна некроза, включват:

• протеазите (колагенази, еластази)
• дезоксирибонуклеази
• лизозомни ензими

Коликвационната некроза е форма на загиване на тъканите, при което след първоначалния оток на тъканта се стига до бързо ензимно разпадане на некротичния материал, което може да се обозначи като размекване, разводняване (malacia). При този тип некроза преобладава хидролитично разграждане на тъканите. За разлика от коагулационната некроза, коликвационната се открива в такива тъкани, в които има много малко коагулирани протеини (например мозък) или протеази, които се образуват като секрети (например панкреас). В резултат на бактериална инфекция една коагулационна некроза може под влияние на левкоцитна хидролаза да доведе до разводняване на тъканта подобно на коликвационна некроза (например инфектиран белодробен инфаркт).

Коликвационната некроза на мозъка се характеризира с доста добре очертана, микроскопично или макроскопично видима лезия, която се състои от мътни, сиво-бели до жълто-сиви, меки, частично или напълно течни остатъци от тъкан. Класически се наблюдава в абсцеси и инфаркти на мозъка. Невроните са склонни към некроза, тъй като имат много по-високо съдържание на лизозоми, доминира автолизата, което води до втечняване. Коликвационната некроза на мозъка(най-често исхемична) започва с намаляване на енергийните резерви на мозъчната тъкан.Въпреки преминаването им на анаеробна гликолиза, те бързо се изразходват, при което осмотичната регулация на клетките и органелите се срива, което се проявява като хидропично клетъчно набъбване. Освобождаването и включването на лизозомалните хидролази и протеази става на по-късен етап. В резултат на мястото на некрозата се формира кухина (псевдокиста), изпълнена с течност.

Хистологично кистичното пространство съдържа некротични клетъчни отломки и макрофаги, пълни с фагоцитозен материал. Стената на кистата се образува от пролифериращи капиляри, възпалителни клетки и глиоза (пролифериращи глиални клетки). Макроскопски, некротичната мозъчна тъкан е мека и полутвърда. Мъртвата тъкан на мозъка се омекотява и се превръща в течна вискозна маса. С течение на времето се развива кистично пространство, изпълнено с чиста течност, чиито стени се дефинират от не-некротична тъкан.

Коликвационна некроза може да се наблюдава и в други органи след тежки бактериални инфекции, дължащи се на масово изливане на ензими от неутрофили, които разрушават тъканта.