Хронична бъбречна недостатъчност МКБ N18

› Въведение

› Причини и особености

› Видове

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Хроничната бъбречна недостатъчност представлява състояние, което настъпва като краен стадий на редица бъбречни заболявания. Наблюдава се загуба на над 70 процента от функциониращите нефрони, значително увреждане на бъбречната дейност и засягане на нейните основни функции, а именно отделителна, секреторна (секретира важни хормони) и регулаторна (важно значение и тясна връзка в регулацията на сърдечно-съдовата система).

Причини и особености

Изложени на по-висок риск от развитие на хронична бъбречна недостатъчност са лицата в напреднала възраст, с множество подлежащи заболявания, приемащи различни медикаменти, както и при продължително въздействие на някои вредни фактори и вредни навици.

Най-честите заболявания, водещи до хронична бъбречна недостатъчност, са:

• заболявания, директно увреждащи бъбреците: с предимно засягане на гломерулите (хроничен гломерулонефрит, гломерулна склероза), с предимно засягане на тубулите (хроничен пиелонефрит, бъбречна туберкулоза), вродени аномалии (бъбречна поликистоза, вродена хидронефроза), интоксикации, злоупотреба с лекарства и други
• заболявания, нарушаващи кръвотока към бъбреците: с предимно засягане на съдовете (артериална хипертония, стеноза на бъбречните артерии), заболявания на обмяната (диабет, подагра, амилоидоза), системни заболявания на съединителната тъкан (лупус еритематодес, системна склероза), състояния, водещи до хиповолемия (обезводняване, прекомерно повръщане и диария, тежки изгаряния) и други
• заболявания, нарушаващи отделянето на урината: обструктивни нефропатии (камъни или тумори в бъбречните легенчета, уретерите, уретрата или пикочния мехур), вторични процеси (неоплазми на матката или простатата) и други

Основните патофизиологични промени при хронична бъбречна недостатъчност включват натрупване на отпадни продукти (с най-голямо значение са азотсъдържащите отпадни метаболити урея, креатинин, пикочна киселина), нарушения в поддържането на постоянен обем и състав на телесните течности, нарушения на йонния състав на организма (хипонатриемия, хиперкалиемия, хипокалциемия), нарушения в алкално-киселинното равновесие (метаболитна ацидоза), нарушения в хемопоезата (анемия) и сърдечно-съдовата дейност.

Видове

В рубриката се включват:

• терминален стадий на бъбречна болест: крайната фаза на бъбречните заболявания (възпалителни, автоимунни и други), при което бъбречната функция е трайно и необратимо увредена, а единственото ефективно и дефинитивно лечение е трансплантацията на бъбрек
• други прояви на хронична бъбречна недостатъчност: в резултат от увредените функции на бъбреците и натрупването на азотсъдържащи отпадни метаболитни продукти при някои пациенти може да се развият уремична невропатия, както и уремичен перикардит. Изложени на по-висок риск са полиморбидните пациенти с подлежащи увреждания на нервната система и сърдечно-съдовата система
• хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена: при невъзможност за изясняване на етиологията и провокаторите на бъбречното увреждане се касае за неуточнена форма на заболяването

Симптоми

Протичането при хронична бъбречна недостатъчност е дългогодишно, като нарушенията настъпват бавно, но прогресивно с постепенното отпадане на бъбречната активност. Сред характерните оплаквания се включват:

• микционни нарушения: при декомпенсация на процеса настъпва остро намаляване на отделената за едно денонощие урина с развитие на олигурия или анурия, докато в компенсаторния стадий е характерно наличието на полиурия (увеличени количества отделена за едно денонощие урина), никтурия (често нощно уриниране), болки при уриниране, болки в областта на кръста, промени в цвета и вида на урината, запенване на урината и други
• оточен синдром: нарушената отделителна функция на бъбреците води до задръжка на течности, в резултат от което се развива оточен синдром. Характерно е подуване в областта на меките тъкани, като най-често се засягат лицето и особено областта на очите, пръстите на ръцете, долните крайници (особено видими са в областта на глезените, коленете). При прогресия на състоянието може да се развие перикарден излив, белодробен оток, мозъчен оток, генерализиране на оточния синдром с развитие на аназарка
• неврологични прояви: главоболие, нарушения на съня, зрителни нарушения, световъртеж, замайване, промени в съзнанието, засягане на когнитивните способности, намалена работоспособност, тремор, усилени сухожилни рефлекси, положителни рефлекси от групата на Бабински, гърчове
• уремия: поради хиперазотемията урея и амоняк се отделят в повишено количество от лигавицата на храносмилателния тракт, което води до образуването на язви в устата, фарингит, езофагит, гастрит, лош дъх от устата. От страна на дихателната система се установяват упорита суха кашлица, задух, ускорено и дълбоко дишане, плеврит и други. Кръвното налягане се повишава, кожата е бледа, суха, с упорит сърбеж, появяват се кръвоизливи, обривни изменения
• общи прояви: възможни са гадене, повръщане, липса на апетит, болки в корема, болки в сърдечната област, промени в пулса и кръвното налягане, влошаване на подлежащи заболявания, мускулни крампи и други
• усложнения: анемия, увреждане на костите, метаболитна ацидоза, хиперкалиемия и свързаните с нея сърдечни рискове и много други

Диагноза

Поставянето на диагнозата при хронична бъбречна недостатъчност обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти, но изясняването на етиологията може да бъде предизвикателство, поради което се назначават подробни изследвания:

• анамнестични данни и физикални находки: фокусът при разпита на пациента е насочен към изясняване на подлежащи заболявания, алергии, фамилна анамнеза, прием на лекарства, провеждане на контрастни изследвания, вредни навици и други. Необходим е обстоен клиничен преглед за оценка на общото състояние (дишане, пулс, кръвно налягане, промени по кожата и лигавиците, наличие на уремичен дъх, болка в областта на бъбреците при лек удар и други)
• лабораторни изследвания: назначават се подробни изследвания на кръв и урина, като обикновено се установяват повишена диуреза, ниско относително тегло на урината, високи серумни урея, креатинин, пикочна киселина, калий, понижени натрий и калций, промени в киселинно-алкалното равновесие с метаболитна ацидоза. Допълнително може да бъде извършена урокултура за изключване на инфекциозен процес, проследяване нивата на кръвна захар и гликиран хемоглобин при лица с подлежащ диабет, проследяване на липидния профил, чернодробните ензими, маркерите на възпалението и редица други показатели с оглед установяване етиологията на бъбречните увреждания
• образни и инструментални изследвания: ехография на бъбреците (установяват се намалени размери, аномалии, тумори, камъни, кисти в зависимост от етиологията), обзорна рентгенография, компютърна томография, бъбречна биопсия при необходимост и други

Лечение и прогноза

Лечението при хронична бъбречна недостатъчност се определя до голяма степен от тежестта на уврежданията, придружаващите заболявания, наличието на развили се усложнения и някои индивидуални особености от страна на пациента. Най-общо може да включва:

• контрол и лечение на основното заболяване: когато причините, провокирали бъбречното увреждане, са известни, се налага насочена терапия за тяхното отстраняване или овладяване с цел забавяне на прогресията на уврежданията и риска от допълнителни усложнения
• симптоматични средства: в зависимост от оплакванията може да се наложи парентерално вливане на подходящи електролити и средства за корекция на киселинно-алкалния баланс, лекарства за овладяване на повишеното кръвно, за протекция на костите, за повлияване на анемичния синдром, аналгетици при необходимост, диуретици и други
• диета и общи мерки: необходими са някои промени в храненето с цел намаляване натоварването върху бъбреците, като това може да включва ограничаване на солта, на храните, богати на фосфор, калий и белтъци. Необходимо е поддържане на оптимална диуреза с чест контрол и профилактични изследвания
• диализа: в зависимост от нуждите при конкретния пациент може да се приложи хемодиализа, хемофилтрация, перитонеална диализа, като основната цел е заместване на бъбречната функция и елиминиране на отпадните продукти, както и осигуряване на време до откриването на подходящ донор за трансплантация
• трансплантация на бъбрек: бъбречната трансплантация е единственото дефинитивно лечение на състоянието, като откриването на подходящо донор и минимизирането на рисковете от поява на ранни и късни нежелани ефекти могат да бъдат истинско предизвикателство

Прогнозата при хронична бъбречна недостатъчност се определя за всеки конкретен случай, като е възможно умерено до значително влошаване на качеството на живот и намаляване на неговата продължителност.

Полезна информация може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Бъбречна недостатъчност

Изображения: freepik.com