Хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена МКБ N18.9

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Необратимата загуба на над 70 процента от активните нефрони, водеща до значително нарушение на бъбречната функция, без да е изяснена основната причина, се означава като хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена. Състоянието се среща относително рядко във връзка с високите диагностични възможности на съвременната медицина и съответно изясняване на етиологията в значителен процент от случаите.

Причини и особености

Бъбреците се увреждат по различни механизми, включително по имунни или автоимунни механизми, директно увреждане на бъбречните структури от различни агенти, като бактерии, вируси, токсини, съдови аномалии и много други. Сред най-честите причини за развитие на бъбречна недостатъчност са всички състояния, които намаляват кръвотока към бъбреците, всички състояния, които затрудняват по един или друг начин отделянето на урината, както и всички фактори с директно нефротоксично действие.

Хроничната бъбречна недостатъчност може да се предизвика от различни заболявания и състояния, по-честите между които са:

• гломерулни увреждания: директно увреждане на бъбречните гломерули в хода на хроничен гломерулонефрит, гломерулна склероза и други
• тубулни увреждания: директно увреждане на бъбречните тубули в резултат от бъбречна туберкулоза, хроничен пиелонефрит и други
• вродени аномалии: някои предавани по наследство увреждания на бъбреците, като аномалии в структурата им, стеноза на уретерите, бъбречна поликистоза и други също могат да провокират развитието на бъбречна недостатъчност
• обструктивни нефропатии: нарушаване на елиминирането на урината при притискане на бъбречното легенче, уретерите, пикочния мехур или уретрата от тумор, киста или камък също може да причини болестта
• други: стеноза на бъбречните артерии, артериална хипертония, захарен диабет, системна склероза, системен лупус еритематодес, продължителен прием на някои лекарства с нефротоксично действие (аминогликозиди, полимиксини, някои имуносупресори, аналгин, противовъзпалителни средства и други)

Патофизиологичните промени при хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена, включват постепенното отпадане на всички ренални функции. Поради невъзможност за отделяне на крайните продукти от обмяната се повишава серумното съдържание на урея, креатинин, пикочна киселина.

Невъзможността за поддържане на постоянния обем на телесните течности води до дехидратация, нарушения в диурезата, електролитното и алклано-киселинното равновесие. Участието на бъбреците в поддържането на артериалното налягане и производството на еритропоетин (стимулира костния мозък да произвежда червени кръвни клетки) води до хипертония и други сърдечни нарушения и анемия.

Симптоми

Клиничното протичане при неуточнена хронична бъбречна недостатъчност не се различава особено от останалите форми на заболяването, при които етиологията е ясна, като сред доминиращите признаци на болестта се включват:

• микционни нарушения: в зависимост от това дали състоянието в декомпенсиран или компенсиран стадий е възможно наличие на полиурия (повишено отделяне на урина за едно денонощие) или олигурия (значително намалено количество отделена за едно денонощие урина). Възможни са никтурия (нощно уриниране), промени във вида на урина, болка при уриниране и други
• оточен синдром: нарушената бъбречна функция води до задръжка на течности, в резултат от което се развива оточен синдром с характерното за него подуване на очите и лицето, ръцете (пръстените и гривните стават тесни и се впиват в кожата), както и значително подуване на долните крайници, което е най-видимо в областта на глезените
• неврологични оплаквания: натрупването на азотсъдържащи и други отпадни метаболитни продукти води до различни неврологични оплаквания, включително главоболие, нарушения на съня, депресивни епизоди, промяна в настроението, замайване, световъртеж, като в тежките случаи са възможни гърчове, кома, шок
• системни прояви: липса на апетит, гадене, повръщане, сърбеж по кожата, суха и бледожълта на цвят кожа, болки в корема, болки в кръста и лумбалната област, когнитивен спад, умора, слабост, мускулни крампи и много други
• усложнения: характерно е развитието на анемичен синдром, костни нарушения, метаболитна ацидоза, електролитни нарушения, от които най-опасното е хиперкалиемия (води до тежки сърдечно-съдови увреждания и риск от спиране на сърцето)

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнена хронична бъбречна недостатъчност често се извършва по метода на изключването, като са необходими подробни изследвания за отхвърляне на някои евентуални причини на състоянието. Обикновено диагностичният подход включва:

• разпит и преглед: фамилна анамнеза, данни за подлежащи заболявания, приемани лекарства, известни алергии, излагане на токсини, провеждане на контрастни изследвания, прекарани инфекции и други. Физикалните находки варират в широки граници в зависимост от множество фактори, като общото състояние обикновено е умерено до тежко влошено
• лабораторна диагностика: подробни кръвни изследвания с проследяване нивата на албумин, азотсъдържащи отпадни продукти, главно урея, креатинин, пикочна киселина, както и маркери на възпалението, липиден профил, чернодробни ензими, кръвна захар, гликиран хемоглобин и други. Необходим е качествен и количествен анализ на урината, данни за денонощната диуреза, извършване на урокултура
• образна диагностика: с помощта на ехограф могат да се установят структурни аномалии на урогинеталната система. Други образни изследвания на избор са нативната рентгенография, екскреторната урография и компютърно-аксиалната томография. Понякога е необходимо да се извърши бъбречна биопсия с последващо хистологично типизиране на получения материал

Лечение и прогноза

Лечението при неуточнена бъбречна недостатъчност е насочено към стабилизиране състоянието на пациентите, овладяване на наличните усложнения, превенция на последващи усложнения, подобряване и удължаване на живота.

Обикновено това се постига с някои от следните терапевтични опции:

• медикаментозно лечение: назначават се в зависимост от лабораторните и образни изследвания в конкретния случай подходящи диуретици, антихипертензивни средства, средства за лечение на анемията, препарати за превенция на костните увреждания, лекарства за улесняване отстраняването на някои метаболити, парентерални вливания за корекция на електролитното и алкално-киселинно равновесие
• диета и общи мерки: препоръчва се ограничаване на консумацията на храни, богати на сол, фосфор, калий, както и повишено внимание при консумацията на богата на протеини храна. Необходим е прием на оптимално за състоянието количество течност, контрол над кръвната захар и кръвното налягане, редовни профилактични изследвания
• диализа: при липса на ефект от консервативните и общи мерки, значителни усложнения и високи нива на креатинин се преминава към лечение с помощта на диализа. В зависимост от особеностите и нуждите на пациента опции на избор са хемодиализа, перитонеална диализа и хемофитлрация
• трансплантация на бъбрек: единственото дефинитивно лечение на болестта е бъбречната трансплантация. Откриването на подходящ и съвместим донор, както и ограничаването на рисковете от реакция на отхвърляне на присадката и ограничаване на страничните ефекти от имуносупресивната терапия представляват голямо предизвикателство

Прогнозата е сериозна във връзка с прогресивния характер на уврежданията, системните усложнения и затрудненията в намирането на подходящ донор за извършване на бъбречна трансплантация.

Полезна информация може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Бъбречна недостатъчност

Изображения: freepik.com