Терминален стадий на бъбречна болест МКБ N18.0

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Крайният стадий на бъбречните заболявания, при който са загинали над 70 процента от функциониращите нефрони и реналната дейност е значително нарушена, се означава като хронична бъбречна недостатъчност (ХБН).

Терминалният стадий на бъбречната болест е крайната фаза на хронична бъбречна недостатъчност и представлява синдром от различни оплаквания, дължащи се на необратимата загуба на бъбречната функция.

Причини и особености

Терминален стадий на бъбречна болест се развива вследствие продължително увреждане на бъбреците, често има мултифакторна генеза, а липсата на ранни оплаквания става причина за късна диагностика и малки терапевтични възможности.

Най-честите причини за развитието на терминален стадий на бъбречна болест са всички заболявания и увреждащи въздействия, които оказват директно нефротоксично действие, като такива например са:

• болести на бъбреците: хроничен гломерулонефрит, гломерулна склероза, хроничен пиелонефрит, стеноза на бъбречните артерии, уролитиаза, везикоуретрален рефлукс и други
• вродени аномалии: една от най-честите причини за развитие на хронична бъбречна недостатъчност е бъбречната поликистоза, която показва изразена фамилност
• системни заболявания: сред основните причини за хронична бъбречна недостатъчност и съответно терминален стадий на бъбречната болест са захарният диабет (развива се диабетна нефропатия и диабетна нефросклероза), високото кръвно налягане и подлежащите сърдечно-съдови нарушения. Други възможни причини са системен лупус еритематодес, склеродермия и други

Изложени на по-висок риск от развитие на терминален стадий на бъбречната болест са хронично болните лица, полиморбидни пациенти (с множество подлежащи заболявания), в напреднала възраст (над 60 години), както и при продължително неглижиране на подлежащите състояния, причинили в крайна сметка бъбречното увреждане.

Вследствие на увреждането на бъбречния паренхим настъпват нарушения в отделителната функция (повишено количество на отпадни продукти в кръвта, нарушена хомеостаза и диуреза), водно-електролитния дисбаланс, нарушена хормоналната продукция (еритропоетин, калцитриол) и други.

Симптоми

Терминалният стадий на бъбречната болест обикновено се предшества от многогодишни оплаквания от страна на отделителната система или някои системни заболявания, като диабет и хипертония.

Сред характерните симптоми на заболяването се включват:

• промени в уринирането: налице са промени във вида на урината, както и в количеството отделена за едно денонощие урина. Възможно е наличие на полиурия (отделяне на по-големи количества урина за 24 часа) или олигурия (отделяне на значително по-малки количества урина за 24 часа)
• оточен синдром: оточният синдром е характерен за всички видове бъбречна недостатъчност, както и за терминалния стадий на бъбречното увреждане, като най-добре изразено и видимо подуването е в областта на ръцете, долните крайници (особено в областта на глезените), лицето
• неврологични оплаквания: чести оплаквания са главоболие, замайване, световъртеж, нарушения на съня, когнитивен спад с намалено внимание и концентрация, намалена зрителна острота и други
• неспецифични прояви: възможни са гадене, повръщане, странен вкус в устата, високо кръвно налягане, сърбеж по тялото, умора, слабост, мускулни крампи, задух, болки в гърдите и много други
• усложнения: анемия, увреждане на костите (във връзка с промените в минералния баланс), мозъчен оток, белодробен оток, хиперкалиемия и свързаните с нея сърдечни рискове, гърчове, вторични инфекции и много други

Диагноза

Поставянето на диагнозата при терминален стадий на бъбречна болест обикновено се осъществява на фона на известни налични увреждания на бъбреците. С помощта на комплексни изследвания се прави оценка на бъбречната функция и се определя тежестта на нарушенията:

• клинични находки: при обективното изследване се установява жълтеникава и суха кожа, с намален тургор и еластичност, миризма на амоняк от болния, анемия. Дишането става учестено и дълбоко с уремичен дъх. Може да се установи полиневрит с парези и парализи, мускулни потрепвания. Пациентът може да изпадне в уремична кома (трайна загуба на съзнанието)
• изследване на кръв и урина: назначават се пълни кръвни изследвания с проследяване нивата на креатинин, урея, пикочна киселина. Обикновено се установява висок креатинин, нормоцитна анемия, а изследването на урината показва ниско относително тегло, промени в качествения и количествения състав
• образни изследвания: полезни образни изследвания са ултразвуковото изследване (ехография) и компютърната томография на бъбрека, при които обикновено се установява нефросклероза със значително намаляване размера на бъбреците
• биопсия: в някои случаи може да се наложи извършването на бъбречна биопсия и хистологичен анализ на получената проба с оглед оценка на тежестта и етиологията на нарушенията

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при терминален стадий на бъбречна болест е насочен към подобряване комфорта на пациентите с някои симптоматични средства, провеждане на диализа с цел осигуряване на възможност за елиминиране на отпадните метаболитни продукти, както и осигуряване на необходимото време до откриване на подходящ донор за трансплантация:

• симптоматично лечение: прилагат се подходящи диуретици, средства за овладяване на повишеното кръвно налягане, парентерални разтвори за корекция на електролитните нарушения, както и средства за лечение на съпровождащите заболявания и усложнения, развили се в хода на бъбречното увреждане (анемия, засягане на костите и други)
• диализа: хемодиализа, перитонеална диализа или хемофилтрация се назначават в зависимост от състоянието и особеностите при конкретния пациент, като сами по себе си тези методи не лекуват, но осигуряват възможност за изпълнение на бъбречната функция (извеждане на излишните количества вода, елиминиране на отпадните продукти) и осигуряват допълнително време до намиране на донор за трансплантация
• бъбречна трансплантация: сама по себе си трансплантацията на бъбрек се явява единственият ефективен метод за лечение на състоянието, като значителен проблем представлява намирането на подходящ донор и минимизирането на рисковете, свързани с операцията

Прогнозата е сериозна, особено при липса на ефект от консервативното лечение и липса на подходящ донор за извършване на трансплантация. Състоянието се асоциира с намалена продължителност на живота и влошено качество.

Полезна информация може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Бъбречна недостатъчност

Изображения: freepik.com