Изследване на калий (K) в кръвта

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването? 

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез изследването на калий (K) в кръвта се определя количеството на този електролит в кръвта.

Калият (potassium) е едновременно електролит и минерал, имащ жизненоважно значение са клетъчния метаболизъм — той спомага за транспортирането на хранителни вещества в клетките и за отстраняването на отпадните продукти от тях.
Взема важно участите във функцията на мускулите, подпомагайки предаването на нервни импулси между нервите и мускулите, като има ключово значение за нормалното функциониране на сърцето.

По-голямата част от калия се приема чрез храната, като повечето индивиди приемат достатъчно количество от него.
Тялото използва необходимото му количество от минерала, като ненужният калий се екскретира (отстранява) с урината.
Богати на калий са бананите, портокаловият сок, спанак, картофи, мляко, риба, говеждо месо, пуешко месо и други.

Изображение: www.freepik.com

Калият, заедно с други електролити като натрий, хлор и бикарбонати, спомага за регулиране баланса на течности в организма и поддържа стабилно алкално-киселинно равновесие.

Калий се съдържа във всички телесни течности, но концентрацията му е най-висока в клетките (около 98%), докато съдържанието на калий в извънклетъчното пространство и в течната част на кръвта (плазма) е много ниско (около 2%).

Нивата на калий се поддържат в тесни граници, като се контролират предимно от алдостерон — хормон, произвеждан от надбъбречните жлези.
Нивата на калий често се променят заедно с тези на натрий — когато нивата на натрий се повишават, тези на калий намаляват.
И обратно — когато нивата на натрий се понижат, калиевите нива се покачват.

Изображение: www.freepik.com

Тъй като концентрацията на калий в кръвта е ниска, минимални промени в неговите нива могат да имат значителни последствия — например шоково състояние, дихателна недостатъчност, нарушения в сърдечния ритъм (аритмия), нарушения във функцията на нервите и мускулите.
Аритмията може да има животозастрашаващи последствия.

Обикновено изследването на калий в кръвта се съчетава с изследването на други електролити, като например:

• Натрий в кръвта;
• Калций в кръвта; 
• Хлориди в кръвта;
• Изследване на магнезий (Mg);

↑Върни се в началото

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

• Изследването на калий в кръвта може да се назначи като част от рутинните клинико-лабораторни изследвания за оценка на здравословното състояние на човек;
• Изследването на калий (обикновено заедно с изследването на други електролити като калций (Ca), натрий (Na), хлориди (Cl)) обикновено се провежда в следните случаи:
  • Мониториране на остра хиперкалиемия (повишени нива на калий в кръвта) или хипокалиемия (ниски нива на калий в кръвта;
  • Диагностициране и/или проследяване на бъбречно заболяване или увреждане — най-честата причина за хиперкалиемия;
  • При пациенти с нарушена функция на надбъбречните жлези;
  • Проследяване на ефективността на проведена терапия за коригиране на нивата на калий;
  • Симптоми, насочващи към сърдечни проблем — например нарушен сърдечен ритъм (сърдечна аритмия);
    

Изображение: www.freepik.com

• За проследяване на ефекта върху нивата на калий от проведено лечение с диуретици, медикаменти за сърдечни заболявания или интравенозни течности (парентерално хранене);
• При хора с високо кръвно налягане (хипертония) или такива, които се лекуват с антихипертензивни лекарства;
• Оценка на нивата на калий при симптоми като:
  • диария;
  • дезориентация;
  • гадене;
  • повръщане;
  • прекомерно изпотяване;
  • мускулна слабост или крампи;
  • дехидратация;
  • объркване;
  • раздразнителност;
    

Изображение: www.freepik.com

• При съмнения за метаболитна ацидоза (например при неконтролиран диабет — диабетна кетоацидоза) или метаболитна алкалоза (например при продължително повръщане);
• При пациенти на диализа;
• Установяване дали противотуморно лечение води до повишен клетъчен разпад (клетъчно лизиране).
  Повишеното клетъчно разграждане води до значително повишаване на нивата на някои електролити, включително калий;
• В някои случаи — за установяване причината за пристъпи на мускулна слабост или на загуба на мускулна подвижност (парализа) — периодична парализа;

↑Върни се в началото

Необходима ли е предварителна подготовка

Изследването на калий в кръвта не изисква специална подготовка.

Необходимо е да информирате Вашия лекар за всички лекарства, които приемате, независимо дали са по рецепта или не (включително билки и хранителни добавки), тъй като приемът на някои медикаменти може да повлияе на резултатите от изследването.

Изображение: www.freepik.com

Лекарства, които могат да повлияят на стойностите на калий, включват:

• кортикостероиди;
• бета-адренергични агонисти (например изопротеренол);
• алфа-адренергични антагонисти (например клонидин);
• някои антибиотици (например гентамицин, карбеницилин);
• амфотерицин В;
• инсулин;
• манитол;
• хепарин;
• салицилати;
• калий-съдържащи препарати;

Може да се наложи да спрете приема на някои медикаменти преди провеждане на изследването, като не трябва да спирате приема на лекарства без първо да се консултирате с лекуващия си лекар.

↑Върни се в началото

Метод на провеждане на изследването

За изследването на калий в кръвта е необходимо да се вземе венозна кръв, като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

»Изследване на кръв

Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което може да усетите при вземането на кръв, необходима за определяне нивата на калий в кръвта, може да прочетете в:

»Изследване на кръв

↑Върни се в началото

Има ли рискове от провеждане на изследването

Подробна информация относно възможните рискове при вземането на кръв, необходима за този тест, ще намерите в статията:

»Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване

Калият е изключително важен електролит в човешкото тяло, чийто нива в кръвта могат да се определят чрез изследването на калий в кръвта.

Нормалните стойности на калий се променят с възрастта.

Резултатите от изследването на калий в кръвта могат да варират между отделните лаборатории.

Резултатите от изследването обикновено са готови в рамките на 24 часа.

Нормални стойности:

Стойности на калий < 3.0 mmol/L са свързани с изявени невромускулни симптоми и са показател за критично понижаване на вътреклетъчната концентрация на калия.

Стойности на калий < 2.5 mmol/L са потенциално животозастрашаващи.

Високи нива на калий могат да са показател за спешно състояние, особено ако концентрациите на калий са се увеличили за кратък период от време.
При стойности на калия >6.0 mmol/L симптомите обикновено са ясно изразени, като състоянията са потенциално животозастрашаващи.

Нива на калий >10.0 mmol/L в повечето случаи водят до фатален край.

Отклонения от нормата:

Много състояния могат да повлияят на нивата на калий в кръвта, като по-често се наблюдават ниски стойности на калий.

Хиперкалиемия — под този термин се разбира серумни концентрации на калий над горната референтна граница — може да се наблюдава при:

• състояния, засягащи бъбреците — заболяване или травматично увреждане, в резултат на което бъбреците не могат нормално да елиминират калия от кръвта;
• Адисонова болест (Addison disease);
• състояния водещи до преминаване на калия от клетките в кръвта — тежки изгаряния, инфаркт на миокарда, разрушаване на тъканите (например при травма — размачкана рана [vulnus conquassatum]), диабетна кетоацидоза;
• инфекция;
• диабет;
• хемотрансфузия (кръвопреливане);
• хранителни нарушения (анорексия, булимия);
• хемолитична анемия (налице е разрушаване на еритроцитите)
• системен лупус еритематозус;
• дехидратация (обезводняване);
• хипоалдостеронизъм;
• повишен прием на калий с храната и/или повишен прием на хранителни добавки, съдържащи калий;
• прием на билкови добавки, включително отровна млечка (млечок Euphorbia), момина сълза, сибирски женшен,глог или препарати от изсушена кожа на някои жаби;
• прием на някои лекарства, включително:
  • нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) — например ибупрофен;
  • някои антибиотици (например пеницилин G и триметоприм);
  • АСЕ инхибитори;
  • хепарин;
  • бета-блокери (като пропранолол и атенолол);
  • калий-съхраняващи диуретици (например триамтерен, спиронолактон, амилорид);
• недостиг на магнезий;
• ацидоза (метаболитна или респираторна) — води до преминаване на калия от клетките в кръвта;
• при пациенти на инфузионна терапия — вливане на по-голямо количество калиеви препарати;

Хипокалиемия — стойности на калий в кръвта под долната референтна граница:

• бъбречни заболявания — например синдром на Bartter;
• диария;
• повръщане;
• недостатъчен прием на калий с храната;
• синдром на Conn (хипералдостеронизъм);
• предозиране с парацетамол;
• диабет — стойностите на калий могат да се понижат след прием на инсулин, особено ако диабетът е неконтролиран;
• калий-губещи диуретици — например хидрохлоротиазид, фуроземид, индапамид;
• дехидратация (обезводняване);
• прием на някои медикаменти:
  • кортикостероиди;
  • бета-адренергични агонисти;
  • алфа-адренергични антагонисти;
  • антибиотици (например гентамицин и карбеницилин);
  • амфотерицин В;
• прекомерно изпотяване;
• дефицит на фолиева киселина;
• тежки изгаряния;
• кистозна фиброза;
• прекомерна употреба на лаксативи;
• алкохолизъм;
• синдром на Cushing;

↑Върни се в началото

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на калий в кръвта или могат да повлияят на резултатите от теста, включват:

• Прием на хранителни добавки, съдържащи калий;
• Инфузия на разтвори, съдържащи калий;
• Прием на някои медикаменти, включително:
  • някои антибиотици (например пеницилин);
  • нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС);
  • хепарин;
  • инсулин;
  • глюкоза;
  • кортикостероиди;
  • диуретици (фуроземид или хидрохлоротиазид);
  • антихипертензивни средства;
  • лекарства, използвани за лечение сърдечни заболявания;
  • добавки, съдържащи женско биле (Glycyrrhiza glabra);

• Прекомерна употреба на лаксативи;
• Тежко повръщане;
• Многократното свиване и отпускане на юмрука по време на вземането на кръв може да доведе до хиперкалиемия;
• Някои от епруветките, които се използват за събиране на кръвта, съдържат калиеви соли като консервант, което може да доведе до фалшиво положителни резултати;
• Ако анализът на кръвните проби се забави или ако пробите са подложени на интензивно разклащане или грубо манипулиране при транспорта им, еритроцитите се увреждат и освобождават калий, а това води до фалшиво положителни резултати;
• Увреждане на червените кръвни клетки (еритроцити) при вземане на кръв за изследването или при обработване на кръвта в лабораторията.
  Разрушаването на еритроцитите води до освобождаването на големи количества калий, което пък е причина за фалшиво положителни резултати;

↑Върни се в началото

Заглавно изображение: www.freepik.com