Изследване на магнезий (Mg)

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването? 

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез изследването на магнезий (Mg) се определят нивата на този минерал в организма.

Магнезият (magnesium) е един от най-важните електролити, необходим за нормалното функциониране на мускулите, нервите и сърцето.
Той също така подпомага енергийния метаболизъм и е необходим за транспорта на други електролити (калий и натрий) от и към клетките.
Магнезият участва в над 300 ензимно катализирани реакции, както и в изграждането на нуклеинови киселини (ДНК и РНК).

Храни, богати на магнезий, са зелени зеленчуци, ядки, пшеница, морски дарове, месо, продукти, съдържащи какао.

Изображение: www.freepik.com
Приетият с храната магнезий се абсорбира главно в началната част на тънкото черво (дванадесетопръстник).

По-голямата част от магнезия в тялото се съдържа в костите (около 53%), а около 19% от Mg се намира вътре в клетките. Само една малка част (около 1%) от магнезия се намира в извънклетъчната телесна течност (кръв).
Ето защо серумните нива на магнезий не дават ясна представа за общото количество на този електролит в организма.

По отношение на серумния магнезий, по-голямата част от него е свързван, като само 5-10% от Mg остава несвързан. Този свободен магнезий е от съществено значение за регулиране нивата на вътреклетъчния магнезий.

В повечето случаи, заедно с изследването на магнезий, се изследват и други електролити като:

• калций (Ca);
• калий (К);
• хлориди (Cl);
• натрий (Na);

Дефицитът на магнезий (Mg) корелира с по-висока смъртност и с по-лоша клинична прогноза.
При пациенти, които не приемат достатъчно количество магнезий с храната, е повишена честота на образуване на камъни в отделителната система.

↑Върни се в началото

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Показанията за изследване на магнезий (Mg) включват:

• Като част от рутинно изследване на кръвта, при което може да се установи хипермагнезиемия (повишени нива на магнезий в кръвта) или хипомагнезиемия (понижена концентрация на магнезий в кръвта);
• Установяване на причината за невромускулни симптоми и признаци, като например:
  • неволеви мускулни потрепвания;
  • изтръпване;
  • мускулна слабост;
  • парестезии;
  • намаляване/изчезване на дълбоките сухожилни рефлекси;
• Установяване на причината за симптоми като:
  • ниско кръвно налягане;
  • симптоми от страна на стомашно-чревния тракт (гадене, повръщане, диария);
  • световъртеж;
  • неясен говор;
  • апатия;
  • депресия;
  • делир;
  • психоза;

• Мониториране (проследяване) на бъбречната функция;
• Мониториране на лечението при пациентки с прееклампсия, които са на магнезиев сулфат (magnesium sulfate);
• Установяване на причината за симптоми от страна на сърдечно-съдовата и дихателната система, особено при хора с бъбречни заболявания;
• Установяване на причината за ниски нива на калций или калий, които не се подобряват чрез лечение;
• Оценка на тежестта на неконтролиран диабет;
• Проследяване на нивата на магнезий след проведено лечение (например след прием на диуретици);
• Проследяване на нивата на Mg като част от оценката на състоянието при лица с малнутриция (недохранване), проблеми с усвояването на хранителните вещества (малабсорбция) или алкохолизъм;
• С цел установяване дали пациенти, които имат сърдечни проблеми, се нуждаят от допълнителен прием на магнезий.

  Ниските нива на Mg могат да увеличат рисковете за възникване на животозастрашаващи нарушения на сърдечния ритъм (аритмии);

• Проследяване на ефикасността на лечението с магнезиеви препарати;

Изследването на магнезий (Mg) в урината се препоръчва още при:

• хронична бъбречна недостатъчност;
• ниски нива на магнезий в кръвта;
• определяне на риска за развитие на камъни в бъбреците;

↑Върни се в началото

Необходима ли е предварителна подготовка

Много лекарства могат да повлияят на резултатите от изследването на магнезий (Mg), поради което е необходимо да информирате лекуващия си лекар за всички медикаменти, които приемате (с рецепта и без рецепта).

Не трябва да приемате лекарствени препарати, съдържащи магнезий, в продължение на най-малко 3 дни преди този тест.

Това включва:

• антиациди, които съдържат магнезий;
• лаксативи (магнезиево мляко или магнезиев сулфат [английска сол]);
• магнезиеви добавки;
• някои диуретици;

Изображение: www.freepik.com

При изследване на кръв

Изследването на магнезий в кръвта се прави сутрин на гладно (не трябва да приемате храна 8-10 часа преди изследването).

При случайно изследване на урина

Преди теста трябва да пиете достатъчно количество течности, освен ако лекуващият лекар не е дал други указания.

При изследване на 24-часова урина

По време на тези 24 часа, през които събирате урината, може да консумирате храна и течности нормално (както през другите дни), освен ако не Ви бъдат дадени други указания от лекаря.
Не трябва да консумирате алкохол преди и през периода на събиране на урина.

↑Върни се в началото

Метод на провеждане на изследването

Тъй като магнезият се среща в различни тъкани, понякога е затруднено определянето на неговите нива в тялото.
Ето защо са разработени множество изследвания, чрез които да се установят нивата на магнезий:

• Изследване на кръв (серум);
• Измерване на концентрациите на Mg в еритроцити;
• Изследване на йонизиран магнезий (iMg);
• EXA тест;
• Изследване на урина;
• Тест с магнезиево натоварване/тест за толерантност;

Изследване на магнезий в кръвта (серум)

Това е най-често използваният тест.

При изследването на магнезий в кръвта е необходимо да се вземе кръв от вена, като повече информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

»Изследване на кръв

За кръвната проба е необходима епруветка за серум със сепарационен гел.
Епруветката с гел се центрофугира, а отделеният серум се изследва.

Недостатъкът на този тест е, че по-голямата част от магнезия в тялото се намира в тъканите и клетките, докато кръвта съдържа около 1% от общото количество магнезий.
Това може да доведе до неточни резултати — нивата на Mg в кръвта да са в нормални граници, докато в другите тъкани да са ниски.

Изображение: www.freepik.com

Измерване на концентрациите на Mg в еритроцити

Това също е кръвен тест, но за разлика от изследването на магнезий в серума, при него се измерва концентрацията на Mg в клетките и по-специално в червените кръвни клетки (еритроцити).

Изследването на магнезий в еритроцитите се смята за по-прецизен тест в сравнение с измерването му в серума.
Причината за това е, че ако тялото има нужда от магнезий, необходимото количество се набавя от клетките.
Така, ако в червените кръвни клетки концентрацията на магнезий е ниска, това е ранен показател за магнезиев дефицит.

Изследване на йонизиран магнезий (iMg)

Това е най-рядко прилаганият кръвен тест за изследване на магнезий.

Изследване на iMg обаче е най-прецизният кръвен тест за изследване на магнезий, защото чрез него се изследват наличните магнезиеви йони в тялото.

Използва се рядко, защото изисква наличието на специална апаратура.

EXA тест

Този тест позволява определяне на вътреклетъчните нива на магнезий, без да е необходимо да се взема кръв за изследване.

Вместо това се взема натривка от вътрешната страна на бузата, която след това се изследва за магнезий.

Това изследване е по-прецизно от серумното изследване за магнезий, но се прилага рядко, защото изисква специална апаратура.

Изображение: www.stockfreeimages.com

Изследване на магнезий в урина

• При случайно изследване на урина:

Ще бъдете помолени да дадете проба от урина в стерилен контейнер, след което урината ще се изследва.
Уринна проба може се вземе и от катетър.

• При изследване на 24-часова урина:

В продължение на 24 часа се събира отделената урина в предоставен от лабораторията контейнер, след което се изследва.
Трябва да внимавате да не замърсите пробата.

Изображение: www.freepik.com

Тест с магнезиево натоварване/тест за толерантност

При този тест не е необходимо вземането на кръв или тъкан — лекарят инжектира интравенозно определено количество магнезий (30 mmol), след което урината се събира за 24 часа и се изследва какво количество от инжектирания магнезий е останал в тялото и каква част е елиминирана през бъбреците.

Ако по-голямата част от Mg е останал в организма, това насочва към магнезиев дефицит.
Ако по-голямата част от инжектирания магнезий се отдели чрез бъбреците, това е индикация за липсата на магнезиева недостатъчност.

Тъй като този тест изисква доста повече време за изпълнение, това е причината да се предпочитат кръвни тестове.

↑Върни се в началото

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което ще усетите по време на вземането на кръв при изследване на магнезий в серума, ще намерите при:

»Изследване на кръв   

Изследването на магнезий в урината обикновено не причинява дискомфорт на пациента.

Има ли рискове от провеждането на изследването

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв ще намерите при:

»Изследване на кръв    

Не са известни рискове при изследване на магнезий в урината.

↑Върни се в началото

Резултати от проведеното изследване

Резултатите от изследването на магнезий (Mg) могат да варират между отделните лаборатории.

Нормални стойности:

Стойностите на магнезий в урината могат да варират в зависимост от възрастта, пола, както и между отделните лаборатории:

• В 24-часова урина — 3-5 mmol/ден
• В случайно изследвана урина:

мъже до 40-годишна възраст — 2.1-23.2 mg/dL (0.86-9.54 mmol/L)
жени до 40-годишна възраст — 1.2-18.7 mg/dL (0.49-7.69 mmol/L)

мъже ≥ 40 години — 0.6-13.7 mg/dL (0.25-5.63 mmol/L)
жени ≥ 40 години — 0.4-15 mg/dL (0.16-6.17 mmol/L)

• Тест с магнезиево натоварване:

Нормално се отделя >70% от натоварващата доза магнезий в рамките на 24 часа, тоест концентрацията на магнезий в урината трябва да е > 21 mmol/24 часа
Изображение: www.freepik.com

Отклонения от нормата:

Повишените нива на магнезий рядко са резултат от начина на хранене, като обикновено се дължат на проблеми с екскрецията (отделянето) на магнезия от организма или прекомерния прием на хранителни добавки, съдържащи магнезий.

Високи магнезиеви стойности могат да се наблюдава при:

• дехидратация (обезводняване);
• парентерално хранене (хранене, при което хранителни вещества се вливат под формата на разтвори директно в кръвта);
• заболявания, засягащи надбъбречните жлези — например болест на Адисон (Addison's disease);
• хиперфункция на паращитовидните жлези (хиперпаратиреоидизъм);
• намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм);
• бъбречна недостатъчност;
• диабетна кетоацидоза преди започване на лечението;
• прием на медикаменти, съдържащи магнезий, като например антиациди и лаксативи;
• лечение с диуретици;
• приложение на лекарствени средства, съдържащи магнезий, при бременни с еклампсия или при преждевременно раждане;
• литиева интоксикация;
• случайно поглъщане на голямо количество морска вода;

Ниски нива на магнезий могат да са индикатор за това, че човек не приема достатъчно количество магнезий с храната, нарушена е абсорбцията на магнезий в стомашно-чревния тракт или че е налице повишена екскреция (отделяне) на магнезий от организма.

Състоянията, които могат да доведат ниска магнезиева концентрация, включват:

• Заболявания на гастроинтестиналния (стомашно-чревния) тракт:
  1. малабсорбция — болест на Крон (Crohn); цьолиакия;
  2. повишена загуба на течности през стомашно-чревния тракт като при:
     • улцерозен (язвен) колит;
     • вилозен аденом;
     • карцином на дебелото черво;
     • злоупотреба с лаксативи;
     • повръщане;
     • продължителна диария;
  3. първичната хипомагнезиемия при новородени и хипомагнезиемия с вторична хипокалциемия (ниски нива на калций в кръвта) са 2 редки генетични заболявания, които водят до нарушена абсорбция на магнезий от стомашно-чревния тракт;
• Бъбречни заболявания:
  • хроничен гломерулонефрит;
  • хроничен пиелонефрит;
  • бъбречна тубулна ацидоза;
  • остра тубулна некроза;
  • медикаментозно увреждане на бъбреците;
  • синдром на Бартер (Bartter syndrome);
  • синдром на Гителман (Gitelman syndrome);
• Прием на някои антибиотици — аминогликозиди, амфотерицин В, тикарцилин, карбеницилин;
• Дигиталис;
• Противотуморни средства — цисплатин (cisplatin); циклоспорин (ciclosporin); цетуксимаб (cetuximab);
• Повишени нива на калций в кръвта (хиперкалциемия);
• Форсирана диуреза с манитол или глюкоза;
• Намалено съдържание на фосфати в кръвта;
• Повишена загуба на Mg през бъбреците;
• Увеличаване обема на екстрацелуларната (извънклетъчната) течност;
• Състояния, свързани с храненето:
  • продължително парентерално хранене с ниско съдържание на магнезий;
  • хроничен алкохолизъм;
  • алкохолна цироза;
  • продължително гладуване с развитие на метаболитна ацидоза;
  • квашиоркор;
  • белтъчно-калорийно недохранване;

Магнезиев дефицит, свързан с храненето, се наблюдава рядко, освен при злоупотреба с алкохол;

• Ендокринни заболявания:
  • хипертиреоидизъм;
  • хипералдостеронизъм;
  • хиперпаратиреоидизъм;
  • захарен диабет;
• Метаболитни нарушения — лечение с инсулин, хиперлактация, трети триместър на бременността;
• Други състояния :
  • остър панкреатит;
  • еклампсия;
  • литични костни лезии;
  • активна болест на Пейджет (Paget);
  • цитратна интоксикация при кръвопреливане;
  • тежки изгаряния;
  • обилно изпотяване;
  • хипотермия;
  • сепсис;

↑Върни се в началото

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да повлияят резултатите от изследването на магнезий (Mg), включват:

• фитати (фитинова киселина);
• мастни киселини;
• повишени нива на фосфатите в кръвта;
• хемолиза;
• прием на лекарства:

Повишаващи стойностите на магнезий в организма:

• литий;
• аспирин;
• лекарства за щитовидната жлеза;
• някои антибиотици;
• препарати, съдържащи магнезий;

 Понижаващи стойностите на магнезий:

• дигоксин (digoxin);
• циклоспорин (ciclosporin);
• диуретици;
• инсулин;
• някои антибиотици;
• лаксативни средства;
• фенитоин (phenytoin);

↑Върни се в началото