Изследване на хлориди (Cl) в кръвта

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез това изследване се определя нивото на хлориди в кръвта.

Хлорът (Cl) е отрицателно зареден йон (анион), който заедно с други електролити — калий (K), натрий (Na) и бикарбонати (HCO3) — спомага за регулирането на баланса на течности и в поддържането на алкално-киселинното равновесие (pH) в организма.
Балансът на тези електролити е от решаващо значение за нормалното функциониране на мускулите, сърцето и нервите.

Хлорът е електролит, който се съдържа във всички телесни течности, но най-висока е концентрацията му в кръвта и в извънклетъчната (екстрацелуларната) течност.

В повечето случаи хлорните концентрации в кръвта корелират с натриевите, като се повишават и намаляват по същите причини и в пряка връзка с нивата на натрий.
Когато алкално-киселинното равновесие (АКР) обаче е нарушено, хлорните концентрации могат да се променят независимо от тези на натрий, тъй като хлорът играе ролята на буфер в поддържането на АКР — поддържа електрическата неутралност на клетките чрез преминаване на хлорни йони във или извън клетките, когато е необходимо.

Човек си набавя хлор чрез храната, основно под формата на готварска сол, която е съставена от натриеви и хлорни йони (NaCl).
По-голямата част от приетите хлорни йони се абсорбират от гастроинтестиналния (стомашно-чревния) тракт, а излишъкът се отстранява от бъбреците чрез урината.

Нивата на серумния хлор при здрави индивиди варират слабо през деня, като е налице леко спадане след хранене (хлорните йони влизат в състава на стомашния сок, който се произвежда след хранене).

Обикновено изследването на хлориди в кръвта се съчетава с изследването на натрий (Na), Калий (K) и кръвно-газов анализ за оценка на водно-електролитния и алкално-киселинния баланс на организма.

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Изследването на хлориди в кръвта почти никога не се назначава като самостоятелен тест. Обикновено се провежда заедно с изследването на други електролити — включително калций (Ca), натрий (Na), калий (K), магнезий (Mg) — в следните случаи:

• Като част от рутините изследвания, които се правят за оценка на здравословното състояние на човек (водно-електролитен баланс/алкално-киселинно равновесие - pH);
• При съмнение за нарушен алкално-киселинен баланс (ацидоза или алкалоза).

При пациенти в критично състояние промените в концентрацията на хлорните йони оказват най-голямо въздействие върху излишъка от бази (BE) и следователно върху алкално-киселинното състояние на организма.

В тези случаи лекарят може да назначи допълнително изследване на кръвни газове (кръвно-газов анализ), за да се направи оценка на тежестта на състоянието и причината за дисбаланса.

• При наличието на признаци и симптоми, като:
  1. продължително повръщане и/или диария;
  2. силно изтощение/отпадналост;
  3. затруднено дишане (респираторен дистрес);
  4. повишена раздразнителност;
  5. мускулни спазми;
  6. дехидратация;
  7. загуба на съзнание (в крайни случаи);

• При прием на лекарства, които могат да доведат до електролитен дисбаланс, с цел проследяване водно-електролитното равновесие на организма;
• Проследяване на някои състояния, включително високо кръвно налягане (хипертония), сърдечна недостатъчност, чернодробно или бъбречно заболяване;

  

• Първоначална оценка и мониторинг на диабетна кетоацидоза — изследването на хлориди в кръвта се използва за изчисляване на т.нар. анионна разлика (anion gap);
• При съмнения за пилорна стеноза — при кърмачета с рецидивиращо (повтарящо се) повръщане ниската концентрация на серумните хлориди може да се използва като прогностичен показател за пилорна стеноза.

Поради ниската чувствителност на теста обаче по-високите нива на серумния хлор не могат да се използват като критерий за изключване на пилорна стеноза.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Изследването на нивата на хлоридите в кръвта не изисква специална подготовка.

Необходимо е обаче да информирате Вашия лекар за всички медикаменти, които приемате, независимо дали са по рецепта — включително витамини, билки и други хранителни добавки, тъй като някои лекарства могат да повлияят на резултатите от изследването на хлориди.

Някои от медикаментите, които могат да променят резултатите от изследването, включват:

1. Кортизон
2. Естроген
3. Амониев хлорид (нишадър)
4. Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
5. Диуретици

Ако се наложи да спрете приема на някои медикаменти преди провеждане на изследването, това не трябва да става без първо да се консултирате с лекуващия си лекар.

Ако лекарят е назначил допълнителни кръвни изследвания, може да е необходимо да не приемате храна и течности (освен вода) няколко часа преди съответното изследване.

Количеството течности, които приемате преди теста, може да повлияе на резултатите. Ето защо е необходимо да се консултирате с Вашия лекар дали е необходимо да промените режима си преди изследването на нивата на хлор в кръвта.

Метод на провеждане на изследването:

За изследването на хлориди в кръвта е необходимо да се вземе кръв от вена, като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите в статията:

• Изследване на кръв

Какво ще усещате по време на изследването?

Подробна информация за това, което вероятно може да усетите при вземането на кръв, необходима за провеждане на изследването, може да прочетете в:

• Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването?

При всяко изследване съществуват рискове от усложнения, като подробна информация относно възможните рискове при това изследване ще намерите в статията:

• Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване:

Резултатите от проведеното изследване не трябват да се интерпретират самостоятелно, а заедно с придружаващите признаци и симптоми, както и с резултатите от други назначени изследвания.

При здрави индивиди стойностите на серумния хлор слабо варират през деня, въпреки че се установява лек спад в нивата им след хранене поради използването на хлорните йони в продукцията на стомашен сок.

Бебетата имат по-високи нива на хлориди в кръвта в сравнение с възрастните и по-големите деца.

Резултатите от изследването на хлориди обикновено са готови в рамките на 24 часа и могат да варират между отделните лаборатории.

   Нормални стойности:

   Отклонения от нормата:

При оценката на причините за повишени или понижени стойности на хлориди в кръвта може да се изследва и нивото им в урината, както и да се изследват нивата на натрий в кръвта или урината.
Това ще помогне на лекаря да определи дали има дисбаланс в алкално-киселинното равновесие на организма и дали е необходимо лечение.

Високи нива (над горната референтна граница) на хлорни йони в кръвта (хиперхлоремия) могат да са резултат на:

• дехидратация;
• бъбречно заболяване;
• синдром на Кушинг (Cushing);
• метаболитна ацидоза или респираторна алкалоза;
• продължително вливане на физиологичен разтвор (натриев хлорид/NaCl 0.9%);
• прием на големи количества готварска сол;
• прием на някои медикаменти, включително:
  1. ацетазоламид (acetazolamide)
  2. андрогени
  3. хидрохлоротиазид (hydrochlorothiazide)
  4. салицилати
  5. кортизон
  6. нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
  7. хиперпаратиреоидизъм
  8. безвкусен диабет (Diabetes insipidus, инсипиден диабет)
  9. отравяне с бромид
     
     

Ниски стойности на хлориди в кръвта — под долната референтна граница (хипохлоремия) — могат да се наблюдават при:

• конгестивна (застойна) сърдечна недостатъчност;
• продължително повръщане;
• хронична диария;
• интоксикация с вода (хиперхидратация);
• прекомерно изпотяване;
• болест на Адисон (Addison);
• емфизем или друго хронично белодробно заболяване — водещи до респираторна ацидоза;
• диабетна кетоацидоза;
• метаболитна алкалоза;
• бъбречно заболяване (например синдром на Bartter);
• продължителна назогастрална аспирация (съдържанието в стомаха се изсмуква през тръба);
• хипералдостеронизъм;
• прием на някои медикаменти:
  1. по-големи от препоръчаните дози антиациди или сода за хляб
  2. продължителен прием на диуретици
  3. синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (SIADH)
  4. кортикостероиди
• остра интермитентна порфирия;
• изгаряния;

Хипохлоремия и хиперхлоремия са състояния, които рядко се развиват самостоятелно и обикновено са свързани с промени в нивата на натрия или бикарбонатите в кръвта.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Факторите, които биха могли възпрепятстват изследването на хлориди в кръвта или могат да повлияят на резултатите от това изследване, включват:

• Количеството на течности, които се приемат или губят (например поради повръщане или диария) преди изследването — дехидратация и хиперхидратация;

Някои напитки, например тези съдържащи кофеин, могат да повлияя на резултатите от теста.

• Прием на някои медикаменти, включително:
  1. диуретици
  2. нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
  3. мъжки и женски полови хормони
  4. антиациди
  5. лаксативи
  6. метилдопа
  7. амониев хлорид
  8. кортикостероиди
  9. кортизон

Лекарствените препарати, които повлияват нивата на натрий, също ще доведа до промени в нивата на хлор.

Поглъщането на големи количества сода за хляб (натриев хидрогенкарбонат, натриев бикарбонат) също може да повлияе на стойностите от изследването.

• Продължителна интравенозна инфузия (вливане) на физиологичен разтвор;
• Бъбречни заболявания;
• Метаболитна ацидоза;
• Хиперпаратиреоидизъм;
• Застойна сърдечна недостатъчност;
• Тежки изгаряния;