Синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон МКБ E22.2

Синдромът на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (АДХ) настъпва при прекомерна продукция на АДХ.

Антидиуретичният хормон се секретира от ядра в хипоталамуса и се пренася по нервен път до задния дял на хипофизата. Той се освобождава при намаление на общия обем течности, уловен от барорецепторите в големите артериални съдове.

Ролята на АДХ в бъбреците се изразява във включването на аквапорин-2 в клетките на събирателните каналчета. Това позволява реабсорбцията на водата и концентрирането на урината.

Причините за синдрома могат да бъдат различни. Той може да бъде признак на скрит малигнен процес като карцином на главата, или да се появи в случаите на хипотиреоидизъм. Някои медикаменти могат да индуцират синдрома като НСПВС, психотропни вещества, диуретици, антидепресанти, никотин, бромокриптин, окситоцин, МАО - инхибитори, винкристин и др.

Синдромът на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон може да се дължи още на:

• Заболявания на ЦНС като тумори, травми, инфекции, мозъчносъдови инциденти, субарахноидален кръвоизлив, синдром на Guillain Barre, мултиплена склероза.

• Заболявания на белите дробове като пневмонии, тумори, ХОББ, абсцес, туберкулоза, кистична фиброза.

• Неоплазми засягащи белите дробове, панкреаса, яйчниците, лимфните възли.

Патогенезата на заболяването се изразява в хипонатриемия, повишен осмоларитет на урината (над 200 mOsm/kg), повишен натрий в урината и намален серумен осмоларитет. Тези показатели се установяват при липсата на фактори, които стимулират секрецията на АДХ като силна болка, стрес, хипотензия, прием на диуретици, и при наличие на нормален кръвен обем без нарушени сърдечна, бъбречна, чернодробна, надбъбречна и щитовидни функции. Ненормално повишената секреция на АДХ увеличава реабсорбцията на вода и концентрирането на урината. В резултат на повишената реабсорбция на вода възниква хипонатриемия.

Клинично заболяването се проявява с множество симптоми. Симптомите на хипонатриемията са свързани с ЦНС. Първоначално се изявяват неразположение, гадене, повръщане, безапетитие, жажда, последвани от главоболие, раздразнителност, обърканост, мускулни крампи, слабост, припадъци и кома. Симптомите са резултат от развитието на мозъчен оток и повишено вътречерепно налягане. Пациентите с умерена хипонатриемия имат когнитивни нарушения и атаксия.

Основно значение за диагнозата имат изследването на електролити, креатинин, глюкоза, осмоларитет на серума, електролити и осмоларитет на урината. Може да се извършат още рентгенография на гръден кош и КТ.

Диференциална диагноза се прави с надбъбречна недостатъчност, диабетна кетоацидоза, хипергликемия, хиперпролактинемия, хипонатриемия, хипопитуитаризъм и други.

Първоначално лечението на синдромът на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон е ориентирано към повлияване на симптомите. Терапията на тежката остра хипонатриемия е показано при пациенти с припадъци и нарушено умствено състояние, с нива на натрий под 110 mEq/l. Въвежда се хипертоничен разтвор на натрий. Прилагат се селективни вазопресин рецепторни антагонисти и диуретици. Извършва се оперативно лечение когато тумор е причината за възникване на синдрома. Препоръчва се ограничен прием на течности и сол през деня.