Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата МКБ E00-E90

Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата са често срещани. Те засягат и двата пола и могат да се наблюдават във всяка възраст.

Ендокринната система се състои от множество жлези с вътрешна секреция, които се разполагат в различни анатомични области на човешкия организъм. Химичните веществата, които произвеждат ендокринните жлези се наричат хормони. Отделените хормони попадат в кръвта и чрез нея достигат до съответните органи, където участват в регулацията на техните функции.

Жлезите с вътрешна секреция включват хипоталамус, хипофиза, епифиза, щитовидната жлеза, паращитовидни жлези, надбъбречните жлези. Панкреасната жлеза има както екзокринна, така и ендокринна функция. Ендокринната и функция се осъществява от Лангерхансови острови. Друг вид жлези са половите жлези, които включват лайдигови клетки, сертолиеви клетки, гранулозни клетки. Някои органи имат добавъчна ендокринна активност. Такива органи са плацента, стомах, дванадесетопръстник, черен дроб бъбреци, мастна тъкан и други.

Произвежданите от жлезите химични вещества (хормони) участват в регулацията на основните жизнени процеси в организма като растеж, развитие, обмяна на вещества и други.

Хипофизата е жлеза с огромно значение за човешкия организъм. Тя регулира по-голямата част от жлезите с вътрешна секреция, а самата тя се намира под контрола на хипоталамуса.

Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата са доста често срещани, като някои от тях представляват сериозен медицински проблем. Те се характеризират с нарушение на регулацията на освобождавания хормон, увреждане или пълно унищожаване на жлезата, структурно увреждане. Нарушенията, които засягат жлезите с вътрешна се секреция се изразяват в хипер- или хипофункция на жлезата. Хиперфункцията се характеризира с повишено отделяне хормони от съответната жлеза, които по различен начин водят до увреждане на множество органи и структури в човешкия организъм. Хипофункцията се характеризира с намалено образуване на хормони от съответната жлеза, които не могат напълно да осъществят своята основна функция.

Ендокринните заболявания биват първични, вторични и третични. При първичните ендокринни заболявания се наблюдава засягане на крайна жлеза по оста за регулация. При вторичните ендокринни заболявания е нарушена функцията на хипофизната жлеза, а при третичните на хипоталамуса.

Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата изискват специализирано лечение, а диагнозата понякога се поставя трудно.

Разстройства на храненето и на обмяната на веществата е тежко нарушение. То се наблюдава при много ендокринологични заболявания. Нарушенията на минералния метаболизъм се изразява в повишени или твърде понижени нива на минералите в кръвта. Минералите са много важни за човешкия организъм. Те имат различна роля за метаболизма и нормалното функциониране на клетките, тъканите и органите. Някои минерали като желязото и калият имат важно значение за много протеини, ензими, както и за въглехидратния метаболизъм. Други участват в изграждането на костите и мускулите и са важни за нормалния растеж на тялото.