Други разстройства на глюкозната регулация и ендокринната секреция на панкреаса МКБ E15-E16

От една страна глюкозата е важен източник на енергия, а от друга е важен градивен елемент на много органични вещества. За поддържане нивата й в норма са отговорни редица хормони (инсулин, глюкагон, гастрин).

Други разстройства на глюкозната регулация и ендокринната секреция на панкреаса представляват група заболявания, които са разнообразни и имат интересна клинична симптоматика.

Недиабетна хипогликемична кома е рядко заболяване. Обикновено се среща се при пациенти в напреднала възраст, с чернодробни или бъбречни увреждания. Също така се наблюдава и при пациенти, които потенцират пероралните антидиабетни средства с Acetilsalycil acid, Warfarin, фибрати.

Клинично недиабетната хипогликемична кома се изразява с учестена сърдечна дейност тремор, неспокойствие, изпотяване, чувства на глад, прималяване, главоболие, смущения в поведението, гърчове, кома.

Диагноза на състоянието се поставя посредством установяване на плазменото ниво глюкоза, oбикновено то е ‹ 3mmol/l.

Хиперинсулинизъм представлява състояние, което се характеризира с абнормно високи нива на инсулин в кръвта. Хиперинсулинизма може да се наблюдава вследствие на намаляване на чувствителността към инсулин и високи нива на кръвната захар или прекомерна секреция на инсулин и ниски нива на глюкоза.

Върху секрецията на инсулин влияят много фактори, но най-голямо значение се отдава на глюкозата в кръвта, която оказва влияние на В-клетките на панкреаса.

При хиперинсулинизъм може също да се наблюдава форми на хипогликемия, причинени от прекомерната секреция на инсулин.

Хиперинсулинизъм поради намаляване на инсулиновата чувствителност обикновено протича асимптоматично. В случаите, когато имаме прекомерна секреция на инсулин и ниски нива на глюкоза се наблюдават симптоми в израз на тежка хипогликемия като учестена сърдечна дейност, тремор, неспокойствие, изпотяване, чувства на глад, прималяване, главоболие, смущения в поведението, гърчове, кома.

Други разстройства на глюкозната регулация и ендокринната секреция на панкреаса включват множество заболявания с разнообразна симптоматика. Към тях спадат медикаментозната хипогликемия, функционалната нехиперинсулинемична хипогликемия, хиперинсулинизъм вследствие на хиперплазия на островните бета-клетки на панкреаса. Други заболявания характерни за панкреаса са повишената секреция на глюкагон, анормална секреция на гастрина (включваща хипергастринемия и синдром на Zollinger-Ellison).

Медикаментозната хипогликемия представлява обикновено остро състояние, което се характеризира с понижаване на стойностите на кръвната захар под допустимите нива вследствие на прием на определен вид медикаментозни средства. Такива медикаменти най-често се употребяват за лечение на захарен диабет. При определени условия ефекта на тези лекарства може да се потенцира(засили) вследствие на едновременен прием с варферин, ацетилсалицилова киселина, фибрати.

Клинично хипогликемията се изявява със симптоми като изпотяване, учестена сърдечна дейност, тремор, чувства на глад, прималяване, главоболие, смущения в поведението, гърчове, кома.

Хиперинсулинизъм вследствие на хиперплазия на островните бета-клетки на панкреаса представлява заболяване, което се характеризира с увеличаване броя на В-клетките на панкреаса вследствие на което се повишава производството на инсулин от тези клетки.

Клинично това състояние се характеризира с изява на различно по тежест изявена хипогликемия. Симптомите, които могат ад се наблюдават са тахикардия, тремор, изпотяване, чувства на глад, прималяване, главоболие, неспокойствие, гърчове, кома.

Глюкагонът е хормон, произвеждан от алфа-клетките на панкреаса. Ефектът, който има глюкагона се изразява в повишаване нивото на кръвната захар. Повишена секреция на глюкагон се наблюдава при наличие на тумор произхождащ от алфа-клетките на панкреаса.

Когато нивата на кръвната захар се понижат, глюкагонът използва два метаболитни пътя за освобождаване на глюкоза в кръвта. Единият се изразява в това, че глюкагонът стимулира разграждането на гликогеновите запаси в черния дроб, а другия активира чернодробната гликонеогенеза. Това представлява процес, при който от аминокиселини се синтезира глюкоза.

Повишената секреция на гастрин се дължи в 80 % от случаите на тумор намиращ се в панкреаса произвеждащ гастрин. Обикновено в повечето случаи този тумор е злокачествен. В 20% от случаите повишената секреция на гастрин се дължи на множествена ендокринна неоплазия.

Клинично заболяването се характеризира с наличието на стомашна или дуоденална язва, диария, стеаторея.

Лечението на заболяването се изразява в оперативното отстраняване на тумора.