Разстройства на други ендокринни жлези МКБ E20-E35

Разстройства на други ендокринни жлези включва някои по-често срещани заболявания на други ендокринни жлези като паращитовидните, хипофизата, надбъбречните жлези, яйчници, тестиси и тимуса.

Заболяванията с най-голямо значение са андрогениталните разтройства, хиперфункция на хипофизата, хипофункция на хипофизата, хипералдостеронизъм, дисфункция на яйчниците, дисфункция на тестисите, полигландуларна дисфункция, заболявания на тимуса.

Към разстройства на други ендокринни жлези принадлежат и андрогенните разтройства.

Андрогенитални разтройства са сравнително рядко срещани заболявания. Те могат да бъдат вродени или придобити.

Вродените андрогенитални разтройства се дължат на дефицит на 21-хидроксилаза и вродената надбъбречна хиперплазия, а придобитите биват идеопатични или вследствие на прием на медикаменти или друга причина.

Адрогениталния синдром обединява състояния, които възникват в резултат на свръхсекреция на половите хормони от надбъбречната кора и водят до различни по степен промени във вътрешните и външни генеталии и вторични полови характеристики.

Клинично вродените андрогенитални разтройства се характеризират с маскулинизация (характеризира се с уголемен клитор, сливане на срамните устни, които приличат на тестиси). След раждането е характерно преждевременно окосмяване на половите органи, наличие на акне, мутиране и задебеляване на гласа. Децата растът бързо, но тъй като костната им възраст напредва бързо, настъпва преждевременно затваряне на епифизарните пластинки и поради това крайния ръст остава нисък. Освен това се наблюдават солева загуба, която се изразява с анорексия, повръщане, дехидратация, прогресивно спадане на тегло, ритъмни и проводни нарушения.

Към разстройства на други ендокринни жлези принадлежат и хипер и хипофункцията на хипофизата.

Хипер и хипофункцията на хипофизата са друга основна група ендокринни заболявания, които засягат не малка част от хората по света.

Основните причини могат да бъдат хипофизарни тумори, травми на хипофизата при злополуки, операции, синдром на Shehan (изразяващ се в некротизиране на предния хипофизарен дял след раждане в резултат от настъпил колапс по време на раждане), автоимунни заболявания, грануломи (саркоидоза, еозинофилен гранулом) и други.

При хиперфункция на хипофизата могат да се наблюдават много заболявания. От тях с най-голямо значение са акромегалия, гигантизъм, хиперпролктинемия, синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон, преждевременен пубертет от централен произход.

При хипофункция на хипофизата се наблюдават заболявания като хипофизарен нанизъм, синдром на недоимък на СТХ у възрастни, вторичен хипогонадизъм характеризиаерщ се с понижени ЛХ и ФСХ, остра недостатъчност на предния дял на хипофизата и много други.

Основно значение за поставяне на диагнозата при заболявания засягащи хипофизата имат хормоналните изследвания и специализираните образни изследвания.

Към разстройства на други ендокринни жлези принадлежи и хипералдостеронизма.

Хипералдостеронизъм представлява болестно състояние, което се дължи на повишена секреция на хормона алдостерон от надбъбречните жлези.

Причините за възникването на заболяването са аденом на надбъбречната жлеза и надбъбречната хиперплазия.

Клинично хипералдостеронизма се изразява във високото кръвно налягане и хипокалиемията. Не рядко в началните етапи заболяването протича безсимптомно. По-късно се проявяват симптоми като главоболие, зрителни нарушения, гърчове, мускулна слабост, запек, полиурия, полидипсия, аритмии, повръщане.

Към разстройства на други ендокринни жлези принадлежат и дисфункциите на яйчниците.

Дисфункция на яйчниците представлява състояние, което се характеризира с нарушена функция на яйчниците, изразяваща се в непълноценно синтезиране и отделяне на хормони. Този вид патология засяга не малка част от жените по света.

Причините могат да бъдат туморни процеси, травми, възпалителни и инфекциозни заболявания, поликистозни яйчници и други.

Клинично заболяването се характеризира с аменорея(липса на менструация), неправилни маточни кръвотечения, нарушения в овулацията, стерилитет и други.

Към разстройства на други ендокринни жлези принадлежи и дисфункцията на тестисите.

Тестесите са жлези с екзогенна и ендокринна функция. Екзогенната функция се изразява в сперматогенезата, а и ендокринна функция с тестостеронообразуване.

Дисфункцията на тестисите се изразява в хипогонадизъм (отпадането на една от двете функции на тестисите).

Клинично състоянието се може да се характеризира с намалено либидо, гинекомастия, намаляне на аксиларното и генетално окосмяване, стерилитет и други.

Полигландуларната дисфункция представлява състояние, което се характеризира с нарушена функция на жлезите с вътрешна секреция.

Към полигландуларната дисфункция принадлежат и автоимунните полигландуларни синдроми. Автоимунните полигландуларни синдроми представляват комбинация от различни ендокринни и не ендокринни автоимунни заболявания, при които има повишени титри на антитела.

Тя се характеризира с нарушение на функциите на жлезите с вътрешна секреция, което се изразява в разнообразна симптоматика.